Решение № 13154 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници"- гр. София, против Решение 6239/ 10.11.2020 г. по адм. дело 5268/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в неговата осъдителна част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като неправилно с произтичащите от това правни последици. Касационният жалбоподател- Агенция "Митници" гр. София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Алексиев, който поддържа касационната жалба. Развива съображения за основателност на същата, като твърди неправилност на атакуваното с нея съдебно решение. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение и направените разноски. Ответникът- "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД- гр. София, в съдебно заседание се представлява от адвокат М. Айдарова, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Същата развива доводи за правилност на атакуваното съдебно решение. Подробни съображения, в тази насока са развити в представените писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд- София град е ОСЪДИЛ Агенция "Митници"- София да ЗАПЛАТИ на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, със седалище гр. София обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменено Решение 675 от 11.11.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София, в размер на 538.49 лв., ведно със законната лихва от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане и сторените в производството разноски в размер на 314.76 лв., като е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата до предявения размер от 552.64 лв. Решението в неговата отхвърлителна част не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да стигне до този правен резултат АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства е приел за безспорно отмяната по съдебен ред на Решение 675 от 11.11.2008 г. на Началника на Митница Аерогара София. Адм. акт е бил отменен с Решение 8 от 26.02.2010 г. по адм. дело 1916/ 2009 г. на АССГ, оставено в сила с Решение 8177 от 17.06.2010 г. по адм. дело 4494/ 2010 г. на ВАС. Преценил е, че основанието за обезщетяване на твърдяната имуществена увреда, поради неизползване на паричните средства от момента на тяхното внасяне на 22.04.2008г. до възстановяването им на 12.11.2010 г. е по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Обсъдил е размерът на пропуснатите ползи, които подлежат на обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като е посочил, че представляват лихвата за забава върху депозита от датата на учредяването му до датата на възстановяване на сумата, т.е. от 22.04.2008 г. до 12.11.2010 г. В исковия период ищецът незаконосъобразно е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, понасяйки вреди под формата на пропуснати ползи, съизмерими със законната лихва за забава. Посочил е, че учредяването на обезпечение за задълженията по процесната декларация ЕАД 08BG005102Н23155 от 19.04.2008 г., за стоките по която е определена нова митническа стойност, респ. допълнителни публични задължения, с отмененото Решение 675 от 11.11.2008 г., обосновава пряко причинно-следствена връзка между отмяната на акта и претендираните имуществени вреди. Сметнал е, че законната лихва върху сумата от 1667.08 лв. за периода от 22.04.2008г. до 12.11.2010г. е в размер на 538.49 лв., съобразно изчисленията на т.33 в задача 2 на основната ССЕ. Именно тази сума следвало да се присъди на ищеца, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане, каквато законна последица се е претендирала с исковата молба. За разликата до претендирания размер от 552.64 лв. искът е бил отхвърлен. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на ВАС напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящия касационен състав, поради което не е необходимо да се приповтарят с оглед чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията е визирана в чл. 1, ал. 1 и чл.4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неотчитане на обстоятелството, че не e била налице реално претърпяна вреда. Законосъобразно съдът е приел, че в случая се установяват по безспорен начин претендираните имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отменено като незаконосъобразно Решение 675 от 11.11.2008 г., издадено от Началника на Митница Аерогара София. Правилно в обжалваното решение е посочено, че са налице всички кумулативни предпоставки на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е доказано наличието на отменен, като незаконосъобразен административен акт, издаден в процес на упражняване на административна дейност. Налице е и втората предпоставка претърпяна вреда, поради засягане на имуществената сфера на търговското дружество. Незаконосъобразно ищецът е бил лишен от възможността да ползва за определен период от време собствените си средства, в посочения размер от 1667.08 лв. Това е така, тъй като за времето до постановяване на съдебните решения за отмяна на оспорения акт внесената сума има характер на депозит и обезпечава едно публично държавно вземане и за тези суми митницата не дължи лихви. След като решенията на съда са влезли в сила е отпаднало законовото основание за задържането, както и характера й на депозит. Ищецът е бил лишен от сумата, платена като депозит, следователно той е претърпял имуществени вреди под формата на пропуснати ползи- чл.51, ал.1 ЗЗД, чл.82 ЗЗД. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото е била налице, тъй като в конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. Правилен е изводът на съда, че дружеството със сигурност е щяло да реализира ползите, които твърди, че е пропуснало, които могат да се присъдят като имуществена вреда, тъй като имат сигурен характер и са в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт. Налице е и пряка причинно- следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и вредите. За да освободи стоките си от Митница Аерогара София ищецът е обвързан със задължението да обезпечи бъдещи изискуеми вземания на държавата. Лишавайки се от сумата по наложеното обезпечение той получава внесената стока и има възможност да я реализира на пазара, за да предотврати евентуални по- големи загуби за себе си. При условие, че митническите органи не биха издали незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства и възможността да ги ползва. Следователно, действията на служителите на касатора, ответник в първата инстанция, обективиран в издадения акт отменен впоследствие като незаконосъобразен, са единственият каузален фактор, който обуславя внасянето на обезпечението. Неоснователни са и доводите на касатора за приложение на чл. 5 ЗОДОВ - съгласно изричното разпореждане в самото решение, на ответника не е бил даден избор за това да предложи някакъв друг или същия вид обезпечение, а определената сума е предвидена за директно покриване на по- високите митни сборове. В тази връзка неоснователни са развитите в касационната жалба съображения, че евентуалната възможност на ответника да избере вида на обезпечението има значение за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Налага се извода, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е обявена незаконосъобразност на решението на касатора, държавата дължи пълно репариране на понесените вреди, с оглед спазване на принципите на равностойност, ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС)- ако някой бъде лишен от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. По тези съображения решението на административния съд в обжалваната част, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника от настоящата съдебна инстанция, следва да се присъдят сторените разноски, като се осъди касатора да заплати сумата от 300 лева, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 27.05.2021 г. лист 44 от делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение