Решение № 318 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 341/2009 г.

Решение № 318 от 2.07.2009 г. на ВКС по н. д. № 341/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова На основание чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК осъденият Ж. Д. К. е направил искане за отмяна по реда за възобновяване на наказателните дела на влязлото в сила решение № 14 от 17.03.2009 г., постановено по ВНОХД № 533/2008 г. от Окръжен съд - гр. С., с което е потвърдена първоинстанционната присъда № 36 от 21.10.2008 г. по НОХД № 100/2008 г. на Районния съд - гр. К. Искането за възобновяване се позовава на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Искането се поддържа лично от осъдения К. и от процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал. 3 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, установи следното: I. По силата на проверяваните съдебни актове подсъдимият Ж. Д. К. е бил признат за виновен в това, че на 20/21.11.2007 г., при условията на опасен рецидив, разрушаване прегради, здраво направени за защита на имот, отнел чужди движими на обща стойност 4 106 лева от владението на В. В. без негово съгласие и с намерение за присвояване- престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Наложеното наказание е пет години лишаване от свобода. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия К, като същият е осъден да заплати на гражданския ищец В. В. сумата от 3 206 лева, обезщетение за имуществени вреди. II. Искането за възобновяване на наказателното дело е основателно. Доводите, подкрепящи заявеното наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, се свързват с нарушено право на защита - въпреки изявленията, направени от осъдения К. пред първата инстанция, че желае делото да бъде разгледано при участието на защитник, съдът не е уважил това негово искане. От данните по делото се установява, че в съдебното заседание на 21.10.2008 г., проведено от Районен съд - гр. К., осъденият К. изрично е заявил, че желае да ангажира адвокат. Районният съд е отхвърлил това искане, при съображения, че от момента на получаването на съобщенията и преписа от обвинителния акт до датата на съдебното заседание са изминали около четири месеца, в рамките на които осъденият е следвало да организира защитата си. Поради това е счетено, че с искането си да ангажира защитник осъденият преследва "безмотивирано да отложи процеса" (виж протокол от с.з. от 21.10.2008 г.), затова е даден ход на делото и е постановена осъдителната присъда. Въззивният съд е утвърдил дейността на първата инстанция, като отхвърлил идентичен довод за нарушено право на защита, при съображения, че такова нарушение ще е налице само ако " ограничаването на процесуалните права се дължи на порочно действие или бездействие на някой от органите на съдебната власт - съдия, прокурор, следовател..." Настоящият касационен състав не споделя цитираното разбиране на двете предходни инстанции, защото то не се оправдава от данните по делото. Правото на адвокатска защита е едно от конституционно установените права и е регламентирано като основен принцип в разпоредбата на чл. 15 от НПК. Правото на обвиненото лице да се защитава лично и чрез избран от него защитник, респективно такъв по назначение, е един от елементите, съставляващи понятието "справедлив съдебен процес" (виж чл. 6, т. 1 във вр. с т. 3, б. "с" от ЕКПЧ). Няма съмнение, че недобросъвестното процесуално поведение, изразено в без уважително отсъствие и/или други действия на неоправдано процесуално бездействие, сочещи на шиканиране на процеса, също са недопустими. Затова, във всеки конкретен случай е необходима преценка за реалното съществуване на такова поведение. По настоящето дело, с оглед тази преценка, съдът е съобразявал само времевия отрязък от датата на получаване на призовката, ведно с обвинителния акт до датата, за която е насрочено разглеждането на делото. Времевият отрязък, сам по себе си, не може да бъде единствения критерий, за да се приеме наличието на недобросъвестно процесуално поведение, при положение, че липсват каквито и да е данни осъденият К. с поведението си в предходната процесуална фаза и в съдебната фаза да е проявявал неоправдано отсъствие или по какъвто и да е друг начин да се е стремял да отлага във времето провеждането на наказателното преследване срещу него. На следващо място, използването на "времевия отрязък" като единствен критерий, определящ мълчалив отказ от защита, е твърде несигурен и дава възможности за различни интерпретации на преценките, което може да доведе до произволно ограничаване правото на защита. Наистина, смисълът на чл. 6 от ЕКПЧ не възпрепятства дадено лице да се откаже по свое желание от правото си да бъде защитавано от адвокат, изрично или мълчаливо. Този отказ, обаче, трябва да е недвусмислен. Затова, в разпоредбата на чл. 55 от НПК изрично е посочено - "обвиняемият има право защитникът му да участва при извършване на действия по разследване и други процесуални действия с негово участие, освен когато изрично се откаже от това". По нататък, повече от очевидно е, че осъденият е имал трудности при осъществяването на личната си защита и това най-вече личи от защитната му реч, депозирана в хода на съдебните прения, изразила се само в едно изречение, което по съдържание е достатъчно красноречиво. С оглед на всичко изложено, в настоящия случай следва да се приеме, че не само е ограничено правото на осъденият К. да бъде защитаван от адвокат по избор, който да участва при съдебното разглеждане на делото и да отстоява интересите му, свързани с отговорността и нейната степен, а до цялостно лишаване от защита. Допуснатото нарушение е съществено и е неотстранимо в касационната инстанция, поради което е необходима отмяна на съдебните актове и ново разглеждане на делото в първата инстанция, където е допуснато за първи път. Новото разглеждане на делото следва да се проведе в съгласие с изискванията за реална процесуална защита (по избор или назначение), освен ако обвиненото лице не направи изричен отказ от това свое право. В предвид на горните съображения и на основание чл. 425 във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,