Решение № 39 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3022/2011 г.

Решение № 39 от 16.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3022/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е било образувано по искане на осъдения Б. Н. Д. за възобновяване на производството по НОХД № 307/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Своге. С присъда № 3 от 17.02.2011 г., постановена по НОХД № 307/2010 г. по описа на Районен съд - гр. Своге осъденият Б. Н. Д. е бил признат за виновен в това, че за периода от края на месец април 2010 г. до средата на месец май 2010 г. в гр. Своге при условията на продължавано престъпление отнел от владението на различни граждани чужди движими вещи на обща стойност 261,90 лева без тяхно знание и съгласие, като деянията са извършени при условията на опасен рецидив и за извършването им са били използвани технически средства и са били повредени прегради, здраво направени за защита на имот, като на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро, т. 4, пр. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК на осъденият е било наложено наказание три години и шест месеца "лишаване от свобода", което на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип. С присъдата на основание чл. 59 НК е било приспаднато времето, през което Б. Д. е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 29.05.2010 г. Присъдата на първостепенният съд е била изцяло потвърдена с решение от 28.04.2011 г., постановено по ВНОХД № 198/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр. София. Искането на осъдения Д. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В него се твърди, че първостепенният съд е определил наказанието, като е нарушил разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК и не го е редуцирал с една трета, както тази законова разпоредба предвижда. Предлага наказателното производство, водено срещу него да бъде възобновено, а отмереното му наказание намалено по начин, предвиден в посочената по- горе законова разпоредба. Защитата на осъдения поддържа искането, като предлага то да бъде уважено. Твърди, че наказателното производство срещу Д. е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие и наказанието му е било неправилно определено. В хода на касационното производство осъденият Д. твърди, че неправилно му е било определено наказанието и моли то да бъде намалено. Представителят на държавното обвинение моли молбата да не бъде уважавана и поддържа, че не е допуснато нарушение на материалния закон при определяне на наказанието и не са налице основанията за възобновяване на приключилото наказателно производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираната молба за възобновяване на наказателното производство, водено срещу осъдения Б. Д. и изменение на присъда № 3 от 17.02.2011 г., постановена по НОХД № 307/2010 г. по описа на Районен съд- [населено място] в частта, досежно отмереното наказание е допустима. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. При прегледа на постановената присъда, с която осъденият Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро, т. 4, пр. 2-ро, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "б", във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 373, ал. 2 НПК във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК и му е било наложено наказание три години и шест месеца "лишаване от свобода", което на основание чл. 61, т. 2, във вр. с чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим в затворническо общежитие от "закрит" тип касационната инстанция прецени, че не е допуснато отразеното в искането нарушение на материалния закон. Действително в диспозитива и мотивната част на посочения по- горе съдебен акт съдът не е отразил кое е наказанието, което е отмерил на осъдения Д. и което по реда на чл. 58а НК е редуцирал с една трета, за да определи окончателно определеното наказание "лишаване от свобода" в размер на три години и шест месеца. Въпреки допусната грешка при изготвянето на съдебния акт, от мотивната му част е ясна волята на съда и конкретно това, че посоченото наказание е получено след редукцията, изискуема по чл. 58а НК. Това е видно от 7 стр. на мотивите, където изрично е отразено, че при определянето на наказанието на осъдения съдът е съобразил, че производството се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие и е приложил разпоредбата на чл. 58а НК, като отмереното наказание от три години и шест месеца "лишаване от свобода" е получено след намаляването с една трета, предвидено в чл. 58а НК. Предвид изложеното, касационната инстанция прецени, че оплакването на осъдения Д. за допуснато нарушение на материалния закон е неоснователно, като той е правилно приложен. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че при прегледа на обсъжданата присъда от въззивната инстанция съдебният състав е приел по категоричен начин, че отмереното наказание от три години и шест месеца "лишаване от свобода" е определено след редукцията по чл. 58а НК и при спазване на тази материално-правна норма. Същият извод е направен и от съдебните състави, постановили съдебни актове по НЧД № 126/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Сливница и по ВНЧД № 435/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. София, с което на основание чл. 25, във вр. с чл. 23 НК е определено общо най-тежко наказание по отношение на осъдения Д. за осъществени от него при условията на съвкупност престъпления. И двамата съдебни състава са отчели, че определеното по НОХД № 307/2010 г. по описа на Районен съд-гр. Своге наказание на Д. е било след като е приложена разпоредбата на чл. 58а НК. Ето защо касационният съдебен състав прецени, че в хода на воденото срещу осъдения Б. Д. наказателно производство не е било допуснато нарушение на закона и липсват основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените и влезли в сила съдебни актове, постановени по НОХД № 307/2010 г. по описа на Районен съд-Своге и по ВНОХД № 198/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. София. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение