Решение № 15075 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16512/2011 г.

Решение № 15075 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16512/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 5299/22.11.2011 г. по адм. дело № 8151/2011 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменена негова заповед № Л-7011/3 от 15.08.2011 г. С последната, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на полицай Красимир Атанасов Рупов - старши надзирател в затвора в гр. Белене е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необосновано. Посочено е, че съдът се е произнесъл само по отношение на материално правните разпоредби, на които се основава заповедта като е счел, че поведението на наказания е нарушение на служебни задължения, а не нарушение на Етичния кодекс за поведение на служителите от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ЕК/Етичен кодекс). Иска се отмяна на процесното решение. Ответникът - Красимир Атанасов Рупов, чрез адв. Воденичарски, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от АССГ фактическа обстановка. Дисциплинарното производство срещу Рупов е започнало във връзка с докладна записка № 5740/07.07.2011 г. от служители от сектор "Охрана и сигурност в затворите" при ГДИН до главния директор. Последният е издал заповед № Л-6173/2 от 08.07.2011 г., с която е определил комисия за извършване на проверка на данните, отразени в доклада. Комисията е изготвила обобщена справка № 6036/18.07.2011 г., с която е предложила на Рупов да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" поради допуснато бягство от затвора Белене на лице, лишено от свобода, на 05.07.2011 г. В справката е посочено, че Рупов не е изпълнил служебните си задължения при носене на службата и не е реагирал съгласно инструкцията за особеностите на пост № 12. Посочено е, че неизпълнението на задълженията от наказания са нарушение на ЕК и уронват престижа на службата, тъй като случаят с бягството е отразен в медиите. Във връзка с извършената проверка главният директор на ГДИН е издал заповед, с която е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. АССГ е приел, че нито дисциплинарната комисия, нито дисциплинарно-наказващият орган са изследвали въпроса как отразяването в медиите на случая с избягалия затворник е повлияло на доброто име на институцията. Приел е, че не е доказано неморално поведение от страна на Рупов, с което да е уронен престижа на службата. АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон, поради което е отменил заповедта на главния директор на ГДИН. Върховният административен съд, пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ, залегнали в мотивите на съдебното решение. При извършване на дисциплинарното производство не са нарушени административнопроизводствените правила - по отношение на жалбоподателя е проведено производство без накърняване на процесуалните му права, вкл. правото му на защита. В заповедта, която е оспорена пред съда, правното основание за налагане на наказанието е чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и за неспазване на чл. 13 и 31 от ЕК, т. е. уволнението е за деяние, с което не са спазени етични правила на поведение, поради което е несъвместимо с тях и уронва престижа на службата. Правилно първоинстанционният съд е приел, че когато е извършено действие или бездействие във връзка, при или по повод служебни задължения и са нарушени конкретни правила, очертаващи съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Установено е по делото, че по време на изпълнение на служебните си задължения, жалбоподателят е забелязал лице, което се е движило към поста, който е заемал. След установяване, че това е лице, лишено от свобода, Рупов е предприел действия за осуетяване на бягството му, включително е произвел изстрел, но не е улучил беглеца. От описаните действия е видно, че Рупов е изпълнил служебното си задължение, вменено му по длъжностна характеристика да предотвратява, пресича и ликвидира опитите на лишените от свобода за извършване на нарушения и престъпления. Касационният жалбоподател твърди, че Рупов е уронил престижа на институцията, тъй като случаят е бил оповестен в медиите. Правилно АССГ е приел, че нарушението на служебните му задължения не може автоматично да се квалифицира като неспазване на нормите на ЕК. Тъй като проблемът е правен, житейската справедливост на такова наказание като краен резултат, не трябва да влияе върху правилното решаване на спора. Без значение за правната квалификация на служебното нарушение и правното основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност е, че нарушението представлява в същото време нарушение и на онези морални норми, които са включени в Етичния кодекс, одобрен със заповед на министъра на правосъдието. Това обаче не превръща правните норми в морални норми на поведение. По принцип всяко неизпълнение на служебни задължения от страна на служител в ГДИН, може да е повод за негативна морална оценка, както от страна на ръководството, така и от страна на обществото. Именно това обаче налага и задължава дисциплинарно наказващия орган при налагане на наказанието, да спазва закона. Не е оправдано да се налагат наказания само с оглед задоволяване на обществената нагласа, без да се спазва закона по отношение на полицейския служител. По принцип моралните норми са правила за поведение към определен исторически момент, постепенно формирани като общопризнати изисквания за поведение в определена или във всички области на обществения живот. Те възникват когато има ясни критерии и разбирания за това какво трябва да е дължимото поведение на човека към обществото. На тяхна основа се прави разграничение какви са моралните права и задължения, а при съпоставяне между фактическото и дължимото поведение, се дава и морална оценка. Отличителна черта на моралните норми от законовите е, че те принципно са неписани правила за поведение и не възникват на основата на властнически актове. Следователно при извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, с които са нарушени конкретни служебни задължения и конкретни правни източници, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Дори едно и също задължение да е регламентирано както в закон, инструкция или заповед, така и в Етичния кодекс, нарушението му не се изразява в неспазване на етични правила за поведение. Включването на една правна норма в ЕК не променя характера `и и от това тя не става морална такава. Затова в тези случаи моралната оценка за допуснатото нарушение трябва да е без значение за правната квалификация на деянието. От приложените по делото доказателства е видно, че Рупов е предприел всички възможни действия по преустановяване на бягството на лишения от свобода, което не може да се определи като бездействие или умишлено действие от негова страна, поради което решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на пето отделение