Решение № 244 от 08.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2008 г.

Решение № 244 от 08.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8776/2008 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик при Агенцията за социално подпомагане е подал касационна жалба срещу решението от 11.04.2008 г. по адм. дело № 572/2007 г. по описа на Административния съд - Пазарджик в частта, в което е била отменена издадената от него Заповед № Пз-2П-3375/10.09.2007 г., съдържаща отказ за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане на Павел Атанасов Поройлиев, и преписката е била върната на административния орган за решаване на въпроса по същество. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Ответникът Павел Атанасов Поройлиев е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Павел Атанасов Поройлиев подал до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик при Агенцията за социално подпомагане молба-декларация вх. Пз-2П-3375/15.08.2007 г. за отпускане на социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Със заповед № Пз-2П-3375/10.09.2007 г. директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик отказал да отпусне еднократна социална помощ на Павел Поройлиев по съображения, че за възникналия с молителя здравен инцидент не е заплащано и няма приложени разходооправдателни документи. Съдът приел, че административният акт е незаконосъобразен поради противоречие с материалния закон. Към момента на подаване на молбата Павел Поройлиев е бил на възраст над 70 години, инвалид с 83 % трайно намалена работоспособност, с пенсия за инвалидност в размер на 117,24 лева. Лицето страдало от основно заболяване "глухота" и съпътстващи заболявания: двустранен отит, атеросклеротична миокардиасклероза, артериална хипертония II степен, хипертонично сърце, конверсионна невроза, астеновегетатинен и хипохондричен синдром. По делото била представена епикриза от Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска" ЕАД, София, от която се установявало, че на 22.05.2007 г. Поройлиев е бил опериран от аденом на простатата. Приложено било и медицинско направление от доктор Тодор Тилов от 9.08.2007 г., според което Павел Поройлиев се насочва за консултация и операция с диагноза "херния". По делото е била изслушана медицинска експертиза, която дала заключение, че жалбоподателят има постоперативна херния в долната коремна област, която се лекува единствено оперативно. В оперативната практика през последните години намирали приложение тъканни подсигуряващи платна, които се закупуват от пациентите, тъй като не влизат в клиничните пътеки, заплащани от Националната здравноосигурителна каса. Констатираното заболяване има характер на инцидентно възникнал здравен проблем и за отстраняването му са необходими средства. С оглед на здравословното си състояние Павел Поройлиев поискал помощ, подавайки молба-декларация, като е мотивирал нуждите си с т. нар. "специална молба". Въз основа на молбата административният орган приел, че необходимите средства са за предстоящи две хирургични операции. От правна страна съдът се позовал на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за здравно подпомагане, който предвижда, че за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата може да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно. Според изложените мотиви, в случая била установена инцидентно възникнала жизненоважна потребност от лечение на жалбоподателя. Тъй като отпускането на помощта било отказано, въпреки наличието на законовите изисквания, съдът отменил административния акт и върнал преписката за ново разглеждане. В касационната жалба срещу постановеното от административния съд решение се правят оплаквания за противоречие с материалния закон. Поддържа се, че към момента на постановяване на административния акт не съществуват доказателства, сочещи на инцидентно възникнала здравна нужда, както и за направата на разход, който да бъде компенсиран с отпускането на помощта. Прилагайки закона, съдът не съобразил, че в случая не става дума за внезапно проявила се здравна потребност, тъй като, както посочвало вещото лице, подобни здравни проблеми възниквали при 70% от пациентите и развитието им можело да се предвиди. Решението съответства на материалния закон. Административният съд е направил изграден на основата на доказателствата извод, че към момента на постъпване на искането на Павел Поройлиев за отпускане на социална помощ са били налице данни, сочещи на възникнала здравна нужда, която заявителят не би могъл да задоволи със собствени материални средства. Установено е наличието на заболяване, чието лечение е хирургично и за извършването на операцията се изисква поставянето на платно, което се закупува от пациента. Както правилно е приел съдът, за отпускането на помощта не е необходимо да се представи документ за направения разход, а следва да се обоснове нуждата от подпомагане и приблизително необходимите средства. Основна цел на Закона за социално подпомагане е подпомагането на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности, което означава, че социалната помощ няма характер на обезщетение за вече направени разходи. Затова съдът е приложил точно материалния закон, като е отменил отказа на административния орган, основан на съображения, че заявителят не е доказал направата на разходи, удостоверени със съответен документ. Освен това в оспорената заповед не е посочен вида на здравния инцидент, с оглед на който е била формирана преценката на административния орган. В молбата - декларация и в придружаващата я молба на Павел Поройлиев е записано, че става дума за здравна нужда, без да уточни конкретния случай. В нарушение на чл. 30, ал. 2 АПК административният орган не е уведомил заявителя да отстрани недостатъците на искането, за да може да има яснота относно обстоятелствата, които подлежат на установяване. Административният отказ е постановен при наличието на съдебно решение от 26.04.2006 г. по адм. дело № 67/2006 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, оставено в сила с решение от 3.01.2007 г. по адм. дело № 6077/2006 г. по описа на Върховния административен съд. С решението на Пазарджишкия окръжен съд е била отменена заповед № ПЗ-2-П-341/25.02.2005 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, с която е било отказано отпускането на еднократна помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за здравно подпомагане по искане на Павел Поройлиев, съдържащо обстоятелствата, обсъждани и в това производство, и преписката е била върната за ново разглеждане. Макар Поройлиев да е подал нова молба, позовавайки се на същата здравна нужда, която не е била преодоляна и продължава да съществува, в действителност става дума за висящо административно производство, при което административният орган е обвързан от дадените му от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При съпоставката се установява, че, издавайки заповед № Пз-2П-3375/10.09.2007 г. директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Пазарджик, не се е съобразил с указанията на съда, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд