Решение № 5645 от 30.5.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Търговище, чрез пълномощника ст.юрк. Д. Кръстева, против Решение 142 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело 112/2022 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е отменена Заповед РД-3- 627/22.06.2022г. на заместник- кмета на Община Търговище в частта й по т.2, с която е отхвърлено предложението на ЕТ "Д-р Ж. Жорес- Индивидуална практика за първична дентална помощ" като участник в публично оповестен конкурс за отдаване под наем на части от имот- публична общинска собственост за обект по т.1 от Заповед РД-3-472/19.05.2022г. на кмета на Община Търговище, представляващ помощения с обща площ от 283.50 кв.м. на Първи етаж, в това число пет кабинета с обща площ 257.06 кв.м. в ляво по коридора, помещение за регистратура с площ от 16.12 кв.м. в дясно от входа и помещение с площ 10.32 кв.м. във фоайето, в сграда с идентификатор 73626.507.265.1 от КККР на гр. Търговище, представляваща сграда за здравно заведение на [улица] гр. Търговище. Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира за неправилен извода на съда, че ЕТ е отговарял на всички обявени със Заповед РД-3-472/19.05.2022г. на Кмета на Община Търговище специфични конкурсни услови, поради което не е била налице законовата пречка по чл.73, ал.2, т.3 от НПУРОИ във връзка с чл.65, ал.1, т.2 от НПУРОИ за разглеждане на предложението на участника в конкурса. Твърди, че е неправилен и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание, и при съществено нарушение на административно- производствените правила, отнасящи се до правото на защита на едноличния търговец. Отправя искане да бъде отменено обжалваното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на ЕТ "Д-р Ж. Жорес- Индивидуална практика за първична дентална помощ". Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ж. Жоржес, действащ като ЕТ "Д-р Ж. Жорес- Индивидуална практика за първична дентална помощ" , не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. Между страните няма спор по фактите и същите са установени правилно от първостепенния съд. Основният спорен въпрос по делото е правен и се свежда до това дали медико- денталната дейност, осъществявана от едноличния търговец- ответник по касация, е медицинска дейност или не. Установява се, че със Заповед РД-З-472 от 19.05.2022г., в нейната точка първа, Кметът на Община Търговище е обявил провеждането на публично оповестен конкурс за отдаване под наем на части от недвижими имоти- публична общинска собственост, представляващи отделни помещения, описани в заповедта, в сграда, представляваща сграда за здравно заведение на [улица] в гр. Търговище, със специфично конкурсно условие- "за осъществяване на медицински дейности", при определени срок и начална конкурсна цена. Съгласно т.4.1. от заповедта, като изискване/условие към участниците е посочено "Предоставените имоти да се използват за осъществяване на медицински дейности". В т.4.2. от заповедта, е въведено условието към участниците същите да бъдат вписани в регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ. Разглеждайки така въведените условия на документацията, първостепенният съд е достигнал до извода, че необосновано, а оттам и незаконосъобразно Кметът на Община Търговище е счел, че ЕТ не е отговарял на обявените специфични конкурсни условия, тъй като е била налице законовата пречка по чл.73 ал.2 т.3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /НПУРОИ/ във вр. с чл.65 ал.1 т.2 от НПУРОИ да бъде разгледано предложението на участника в конкурса.Следва да бъде споделен извода на административния съд, че след като е безспорно установено по делото, че към деня на подаване на документите за участие в конкурса едноличният търговец е вписан в регистъра на лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ, то и упражняваната от него дейност е медицинска. Действително, в действащото законодателство не е налице легална дефиниция на понятието "медицинска дейност", но аргумент в подкрепа на така възприетата теза е фактът, че Законът за лечебните заведения, който урежда устройството и дейността на лечебните заведения в Република България, третира както лекарите, така и лекарите по дентална медицина като субекти, упражняващи медицинска дейност. Обстоятелството, че денталната медицинска дейност е подвид на общото понятие медицинска дейност не обуславя извод в противната насока, а дори напротив. Следва да бъде споделена тезата на ответника, че ако провеждащият търга е целял да ограничи участието на дентални медици в публичния конкурс, е следвало да разпише това изрично, което не е сторено в разглеждания случай. Формулировката на конкурсните условия предпоставя извод, че ЕТ е допустим участник, който отговаря на тях. Следва да се отбележи, че в касационната жалба са наведени доводи в нейна подкрепа, основани на избирателно подбрани разпоредби от различни нормативни актове в сферата на здравеопазването- Закона за здравето, Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина, Закона за здравното осигуряване. Същите са неоснователни. Както се посочи и по- горе в мотивната част на настоящия съдебен акт, съдът не отрича,че денталната медицинска дейност се харктеризира с определени специфики, както по отношение на субектите които я упражняват, така и по естеството си. Но това не променя характера й на медицинска дейност, за която и се отдава имота, предмет на процесната заповед, в оспорената й част. Като е достигнал до извод в аналогична насока и е отменил атакуваната заповед РД-3-627/22.06.2022г. на зам. кмета на община Търговище в частта й по т.2, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид заявеното искане от ответника, на Община Търговище следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,