Решение № 565 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2012 г.

Решение № 565 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11222/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Огнян Ангелов Михайлов от гр. Панагюрище против решение № 352 от 05.07.2012 г. по адм. дело № 270/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че отклоненията от одобрените инвестиционни проекти са несъществени и не дава основание за премахване на целия гараж. Ответната страна началник на РДНСК - Южен централен район не оспорва жалбата в частта за отмяна на решението. Твърди се, че отклоненията са съществени и дават основание за премахване на целия строеж. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима - подадена по пощата срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение постановено по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от V категория, от страна по делото, за който то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за основателна. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд "Изменя Заповед № ДК-02-ЮЦР-68/13.02.2012 г., издадена от началника на РДНСК Южен централен район, като променя текста на т. 1 от разпоредителната й част по следния начин: "1. Да се премахне част от незаконен строеж, която е в несъответствие с предвиждането на действащия подробен устройствен план, като строежът представлява "Гараж (петно 1)", находящ се в УПИ "Жилищен комплекс", кв. 212 по плана на гр. Панагюрище с извършител Огнян Ангелов Михайлов." За да постанови този резултат, съдът приема, че само частта от процесния строеж, която е изпълнена в несъответствие с предвиждането на действащия ПУП е незаконна и подлежи на премахване, а не целия строеж, в който смисъл следвало да бъде изменена заповедта. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното и компетентно заключение на вещо лице, се установява, че процесният гараж е част от 12 бр. гаражи, построени в западната страна на кв. 212-Жилищен комплекс гр. Панагюрище. Изпълнен е от касатора въз основа на учредено в полза на Румяна Ангелова Михайлова право на строеж върху общинска земя, представляващо петно № 1 съгласно кварталната разработка на кв. 212 по плана на гр. Панагюрище, с площ 18 кв. м. Действащият план за застрояване предвижда строителство на гаражи с размери 6,00/3,25 м. За процесния гараж има одобрен инвестиционен проект от 13.04.2009 г. със застроена квадратура на гаража 24,5 кв. м, 72 куб. м и издадено строително разрешение № 47/21.04.2009 г. на гл. архитект на община Панагюрище, което е влязло в сила. На място гаражът е изпълнен в размери 29,57 кв. м. При тези фактически обстоятелства следва да се приеме, че частта от гаража, която е изпълнена при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект, е незаконна - чл. 225, ал. 1, т. 3 вр. чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ в приложимата редакция към момента на издаване на оспорения административен акт - чл. 142, ал. 2 ЗУТ. В тази част строежът не е незаконен като извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж (чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ), както е квалифициран от административния орган, нито като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП (чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ), както приема съдът. Когато за строежа има валидно влязло в сила разрешение за строеж, което е неотменимо, вкл. и по извънредните способи, съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ, той не може да бъде квалифициран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Съответствието му с действащия ПУП подлежи на проверка до влизане на разрешението за строеж в сила, а след това следва да се зачете неговия стабилитет и правно действие. Законосъобразността на административния акт се преценява спрямо фактическите и правни основания за издаването му. Недопустимо е да се допълват мотивите на административния орган с посочване на правното основание, още повече, че в случая приетото от съда е и невярно. Извършването на строителството в повече от учреденото право на строеж също не го определя като незаконно, защото не е сред изчерпателно изброените хипотези в нормата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Собствеността върху строежа няма значение към негова законност. Когато част от строеж е незаконна, административният орган има правомощие да разпореди само нейното премахване, а не целия строеж - чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Начините за изпълнение на заповедта са ирелевантни към законосъобразността й. Съгласно Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, премахването на части от строежи се извършва въз основа на конструктивно становище на инженер-конструктор. Издаването на заповед за премахване на целия строеж, вместо само на незаконната част от него, е в нарушение на материалния закон и е незаконосъобразно, което е основание за отмяна на заповедта изцяло, доколкото за административния орган съществува възможност да издаде друга законосъобразна заповед. Настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е излязъл извън правомощията си при установена незаконосъобразност на оспорен административен акт. Вярно е, че в чл. 172, ал. 2 АПК е посочено, че съдът може да измени оспорения акт, но това предпоставя отмяна на акта отчасти и решаване на делото по същество в тази част, както и отхвърляне на оспорването в останалата му част. В случая административният съд е изменил само разпоредителната част на акта и е заменил волята на органа, което е неправилно. Решението следва да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отмени изцяло незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,