Решение № 17006 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2011 г.

Решение № 17006 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9997/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувно е по касационна жалба от "Лукойл България" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Величков, против Решение № 260/21.06.2011 г. по адм. дело № 300/2011 г. на Административен съд-Велико Търново, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Началника на Митница-Свищов, редовно призован, не се явява и не се представлява. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд-Велико Търново е отхвърлил жалбата на "Лукойл България" ЕООД, против Решение № 4433-0015/15.03.2011 г. на началника на Митница-Свищов, с което на дружеството е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия, за търговски обект: Бензиностанция Б-111 - с. Добри дял, м."Команчите", област-Велико Търново, като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че съгласно приложимата за случая разпоредба на чл. 90а, ал. 2, т. 6 от ЗАДС, за оспорващия е налице отрицателната предпоставка на визираната норма, обуславяща отказ за издаване на поисканото разрешение. Разпоредбата обвързва правото на извършване на търговия с тютюневи изделия с липсата на извършени от заявителя тежки или повторни нарушения по ЗАДС, с изключение на случаите, в които административнонаказателното производство е приключило със споразумение. За случая и с оглед на събраните доказателства, съдът е констатирал, че спрямо "Лукойл България" ЕООД има издадено НП № 69/12.08.2008 г., влязло в сила на 21.04.2009 г., за извършено нарушение по чл. 126 от ЗАДС, с което му е наложена имуществена санкция в размер над 15 000 лева, считано за тежко, по смисъла на чл. 4, т. 18 от ЗАДС. Това нарушение обуславя законосъобразност на оспорения отказ, на основание чл. 90а, ал. 2, т. 6 от ЗАДС, респ. чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС / отм., но в сила към деня на подаване на заявлението/. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 90а, ал. 2, т. 6 от ЗАДС /нов, в сила от 01.01.2011 г./, на която съответства и чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС (отм.), но действащ към 27.01.2011 г. - датата на подаване на процесното заявление за издаване на разрешение, право да извършва търговия с тютюневи изделия има лице, което не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите когато административнонаказателното производство е приключило със споразумение. Нормата е материалноправна и няма обратно действие, т. е не намира приложение спрямо лица извършили тежки нарушения по ЗАДС, преди влизането й в сила. Принципа на неретроактивност на нормативните актове е залегнал изрично в чл. 14, ал. 1 от ЗНА, като изключение от него може да бъде дадено само с изрична разпоредба на съответния нормативен акт, каквото в случая не се констатира. Като не е съобразил този принцип на действие на нормативните актове във времето, а в противоречие с него е приел, че разпоредбата на чл. 90а, ал. 2, т. 6 от ЗАДС има обратно действие и за извършените от касатора тежки нарушения на ЗАДС, преди влизането й в сила, а именно нарушението на чл. 126 от ЗАДС, по което има издадено и влязло в сила НП № 69/12.08.2008 г., съдът е нарушил съществено материалния закон. В случая не е била налице отрицателната предпоставка на чл. 90а, ал. 2, т. 6 от ЗАДС, а именно извършено от касатора тежко или повторно нарушение по ЗАДС, тъй като визираното в отказа и в обжалваното решение такова нарушение, е извършено преди влизането в сила на разпоредбата. В този смисъл е и тълкуването на отменената разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 6 от ППЗАДС, дадено от министъра на финансите, с писмо изх. № 16-05-214/16.09.2010 г., което съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗНА е задължително, доколкото е дадено от органа издал акта. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореното решение на началника на Митница-Свищов бъде отменено, като незаконосъобразно, а преписката бъде върната обратно на органа за ново произнасяне по заявлението на касатора, при съобразяване с указанията дадени по-горе. С оглед този изход по спора на касатора следва да бъдат присъдени разноските за касационната инстанция в размер на 1 000 лева адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна защита и съдействие. Водим от горното Върховният административен съд, осмо отделение