Решение № 723 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2008 г.

Решение № 723 от 9.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1542/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Н. П. С. срещу решение от 12.12.2007 г. по гр. д. № 2331/2007 г. на Пловдивски ОС, с което е допусната делба на съсобствен имот. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Ответникът Г. П. Д. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 17.07.2007 г. по гр. д. № 692/2007 г. на Пловдивски РС, е допуснал делба на дворно място-УПИ ХVII-406 в кв. 38 по плана на с. В., между Н при равни дялове. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че между страните по делото е налице съсобственост върху процесното дворно място, приравни за страните права. Установено е от доказателствата по делото, че с нот. акт № 187/1996 г. на нотариус при Пловдивски РС Е. и П. Н. на 5.12.1996 г. са дарили на дъщеря си Н. С. 1/2 идеална част от дворното място, съставляващо УПИ ХVII-406 в кв. 38 по плана на с. В., заедно с цялата жилищна сграда и подобренията, като са си запазили право на ползуване на същия. Прието е за установено също така, че с дарение от 5.12.1996 г., извършено с нот. акт № 188/1996 г. на нотариус при Пловдивски РС Е. и П. Н. са дарили на дъщеря си Г. П. 1/2 от дворното място, съставляващо УПИ ХVII-406 в кв.38 по плана нас. В. Праводателите са починали - бащата П. Н. на 25.10.2003 г. и майката Е. Н. на 08.12.2005 г., като до смъртта си са ползували цялото дворно място. При тези данни съдът е приел за установено, че съделителката Н не е придобила по давност и частта от дворното място на сестра си Г. П. Съдът е приел, че съделителката Н не е отблъснала владението на съделителката Г е допуснал делба между тях при равни права, съобразно даренията им. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален -за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. С обжалваното решение съдът, като е констатирал, че между страните по делото съществува общност, тъй като имотът, чиято делба се иска, е съсобствен, правилно е постанови решение, с което е уважил иска за делба. Съдът се е произнесъл по всички въпроси, които са свързани с качествата на страните като съделители и с обема (количеството) на правата им, т.е. относно имота, допуснат до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.