Решение № 12427 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4931/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , подадена чрез ст. юрк. Димитрова, срещу решение 35 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело 406/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Астра Биоплант ЕООД е отменено Решение peг. 32-172485 от 02.06.2021 г. към митнически декларации (МД) с MRN 20BG002002037509R3 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9 от 14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7 от 15.10.2020 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници (сега ТД Митница Варна ) и Агенция Митници е осъдена да заплати на Астра Биоплант ЕООД, сумата от 590 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в хода на административното производство по безспорен начин, посредством митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), е установено, че стоката представлява растителна мазнина, поради което правилно е класирана под код по ТАРИК 1518009990 и допълнителните задължения за мито и ДДС са законосъобразно определени. Според касатора, съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Твърди, че посоченият от вещото лице, метод БДС EN ISO 5555 не е относим към митническия контрол. Оспорен е и изводът на съда, че пробите от процесната стока са взети неправилно от административния орган. По делото не е било спорно, че протоколите за вземане на проби са подписани от представител на Астра Биоплант ЕООД без възражения относно начина и/или методите на взимане на пробите. Иска решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Астра Биоплант ЕООД, чрез адв. Механджиева, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 76) и доказателства за платен адвокатски хонорар в размер на 3 500 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред първоинстанционният съд е Решение peг. 32-172485 от 02.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска при Агенция Митници (сега ТД Митница Варна ), с което на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 56 вр. чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 59 АПК, МД с MRN 20BG002002037509R3 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9 от 14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7 от 15.10.2020 г. са коригирани в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура (КН), като вместо 15180095 (ТАРИК 1518009590) е разпоредено той да се чете 15180099 (ТАРИК 1518009990), в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 %, и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: 124 130.50 лв. вносно мито и 24 826.11 лв. ДДС или общо 148 956.61 лв., ведно с лихва за забава. По делото е установено, че в периода от 06.10.2020 г. до 15.10.2020 г. Астра Биоплант ЕООД, е подало четири митнически декларации - MRN 20BG002002037509R3 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0 от 06.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9 от 14.10.2020 г. и MRN 20BG002002038055R7 от 15.10.2020 г., с които декларира режим допускане за свободно обращение стока, описана като Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло , с код по ТАРИК 1518009590, държава на износ Малайзия, деклариран произход Малайзия, условие на доставка FOB Порт Кланг. По първата митническа декларация MRN 20BG002002037509R3 от 06.10.2020 г. дружеството е декларирало посочената стока Рафинирани отпадни води от производство на палмово масло с бруто тегло 504 140 кг и деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2,00%, произход Малайзия, износител United fineoleo SDN BHD - Malaysia. Стоката е описана по коносамент като Refined palm oil mill effluent (POME) . Към МД са представени коносамент MEDUPM541751 от 30.08.2020 г. за двадесет и пет броя контейнери, натоварени със стока Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло , бруто тегло 504 140,00 кг, изпратени от пристанище Порт Кланг, Малайзия; фактура (Invoice) F2020/0070 с дата 30.08.2020 г. на фирмена бланка United fineoleo SDN BHD към Астра Биоплант ЕООД за 501,64 МТ Refined palm oil mill effluent /POME/ c обща фактурна стойност 383 754,60 USD; packing list от 30.08.2020 г..; delivery note от 30.08.2020 г.; сертификат за произход от 29.08.2020 г.; sertificate of sustainability от 30.08.2020 г.; информационни документи, съпътстващи превози на отпадъци, съгласно Регламент (ЕС) 1013/2006 - чл. 18 и приложение ANNEX VII; анализен сертификат от United fineoleo SDN BHD и weight ticket от 30.08.2020 г. На 09.10.2020 г. е взета проба единствено от стоката по първата МД за проверка на тарифното класиране, като е изготвена митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). Според експертизата, анализираната проба от стоката представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Въз основа на МЛЕ и придружаващите стоката документи е прието, че декларираната стока представлява негодна за консумация смес от растителни мазнини, поради което не се класира в посочения с МД код 15180095 от КН, а в код 15180099 от КН. Митническият орган е приел, че е налице идентичност на стоката по митническа декларация MRN 20BG002002037509R3 от 06.10.2020 г., от която е взета и анализирана проба и стоките по останалите три митнически декларации, посочени в решението. Този извод е обоснован с аргумента, че и в четирите митнически декларации е описана една и съща стока Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло с производител и износител United fineoieo SDN BHD , Malaysia и получател Астра Биоплант ЕООД и деклариран код по ТАРИК 1518009590. Административният орган е посочил, че макар данните за свободните мастни киселини и йодното число, описани в придружаващите стоките по всяка митническа декларация, сертификати за анализ да варират (за свободните мастни киселини от 2,28% до 4,72%, а за йодното число - от 79,03 до 82,93), това не променя характеристиките на продукта и стоките по четирите декларации могат да се считат за идентични. С оспорения административен акт, на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 54, ал. 1 ЗДДС, за декларираните стоки, описани като Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло по процесните четири митнически декларации, за дружеството са установени задължения за допълнително заплащане на държавни вземания, в размер на 124 130.50 лв. вносно мито и 24 826.11 лв. ДДС или общо 148 956.61 лв. В хода на съдебното производство е допусната и изслушана СТЕ, която първинстанционният съд е кредитирал, като обективна и кореспондираща със събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на страните, събраните в производството по издаване на митническия акт и по делото доказателства и заключението по СТЕ и въз основа на тях е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3 вр. ал. 1 АПК и предоставената възможност за ангажиране на доказателства, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт. Формирал е извод, че стоката е била неправилно тарифно класирана от митническите органи в код по ТАРИК 1518009990 Други , за който приложимата ставка на митото по отношение на трети страни е 7,7 %. Според съда, приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т. нар. флекситанкове). Преценено е, че това обстоятелство напълно компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите. Обстоятелството, че пробите са взети от представител на дружеството, осъществяващо независим сървей на внасяната стока, е отчетено като неосвобождаващо митническите органи от отговорността за правилното пробовземане съгласно приложимия стандарт, посочен в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 Храни, течни, висок вискозитет в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти. Съдът е приел, че дори и да се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения, констатирани от заключението по проведената в рамките на съдебното производство експертиза. Позовал се е на писмените доказателства по делото и на поясненията на вещото лице, според които приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. Поради това е приел, че митническият орган не е доказал, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в обжалваното митническо решение, което обуславя извода за неговата незаконосъобразност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Спорът пред административният съд се е свеждал до това дали процесната стока представлява негодни за консумация смеси или препарати само от животински мазнини и масла, или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180095 (код по ТАРИК 1518009590), или пък представлява (други) негодни за консумация смеси или препарати само от растителни масла, в който случай би следвало да се класира в код по КН 15180099 (код по ТАРИК 1518009990). Според КН в код 1518 се включват животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде . Под код 15180095 е посочено, че това класиране се отнася за негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции , а по код 15180099 са класифицирани други видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. При определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Пак според трайната съдебна практика, предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по СТЕ. Експертизата е компетентно и обективно изготвена, като административният съд е съобразил, че констатациите на вещото лице кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. търговските документи, придружаващи стоката и представени с митническите декларации. Според вещото лице, пробата е взета при нарушение на редица приложими стандарти, независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Правилно е прието от административния съд, че обстоятелството, че пробите са били взети от служители на специализирана сървейска фирма - C.S.S. Bulgaria, не освобождава митническите органи от отговорността за правилното пробовземане. По делото не е било спорно и обстоятелството, че пробовземането е извършено само по една от митническите декларации. Митническият орган неправилно е приел, че резултатът от изпитване на проба от една митническа декларация може да се отнесе и към другите три митнически декларации. По делото е налице писмо от страна на ТД Митница Русе (л. 207 от първоинстанционното дело), от което е видно, че при друг внос, при иденично описана стока, митницата определя съвсем различен код по КН, където ставката мито не е 7,7%. Това е допълнителен аргумент, че е налице стока, която не е еднородна при всеки един от вносовете и не може на база на една проба, която е доказано чрез СТЕ, че е непредставителна, да се променя кода по комбинираната номенклатура по процесните МД. Според вещото лице без мастнокиселинният профил не може да се даде категорично заключение за вида на продукта. В съдебно заседание на 12.01.2023 г., вещото лице изрично е потвърдило, че приема резултатите от ЦМЛ с изключение на мастнокиселинния състав и определеното йодно число по мастнокиселинния профил. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания от дружеството код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация за процесната стока, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. (вж. в същия смисъл по подобни спорове Решения на ВАС по адм.д.10937/22, 4849/22г., 1484/22г., 7432/22г., 1217/23, 2009/23г.,2289/23г. и др.). Обосновано, при това, първоинстанционният съд е приел, че в случая, органът не е доказал, че процесната стока представлява единствено смес от растителни мазнини, респ. не е доказал законосъобразното й тарифно класиране в код по КН 15180099. Неоснователно е касационното оплакване, че от проведената в хода на административното производство експертиза се установява изцяло растителният произход на внесената стока, тъй като въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и констатациите на вещото лице по СТЕ са установени нарушения при вземане на пробата от процесната стока. Настоящият състав на касационната инстанция изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд, подробно изложени в обжалваното решение, обосноваващи крайния извод за незаконосъобразност на митническия акт, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК те не следва да бъдат преповтаряни, а настоящото решение препраща към тях. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, административния съд е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 3 500 лв. С оглед материалния интерес на спора, претендираният адвокатски хонорар е под минималния размер посочен в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не е прекомерен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,