Решение № 13068 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2014 г.

Решение № 13068 от 3.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14755/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иво Георгиев Любомиров от гр. София срещу заповед № 8121К-1963/24.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и 5 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № 8121К-1963/24.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи на Иво Георгиев Любомиров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето от 22.04.2014 г. до 18.06.2014 г. в град София, Иво Георгиев Любомиров, в качеството си на старши разследващ полицай в РУ в СДВР в група "Разследване на криминални престъпления" на сектор "Досъдебно производство" към 09 Районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи, в хода на разследването по воденото от него досъдебно производство № ЗМ-1042/2014 г. по описа на 09 РУП - СДВР (пр. пр. № 17821/2014 г. по описа на СРП), образувано за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК е поискал от Цветолюб Емилов Георгиев (един от извършителите) парична сума в размер на 2000 (две хиляди) лева, а на 18.06.2014 г. е получил от Георгиев част от исканата сума в размер на 500 (петстотин) лева, за да не изпълни задълженията си по служба. За извършеното деяние срещу старши разследващ полицай Любомиров е образувано досъдебно производство № 169/2014 г. по описа на Следствен отдел при Софийска градска прокуратура за престъпление по чл. 302, ал. 1 във вр. с чл. 301, ал. 1 от НК. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.). В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Любомиров е нарушил разпоредбата на в т. т. 4, 7, 8, 31 и 31г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (отм.). Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-957/30.06.2014 г. на министъра на вътрешните работи. На 18.07.2014 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Служителят е запознат със справката на 18.07.2014 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива не са депозирани от него видно от протокол с рег. № 38766/21.07.2014 г. Изготвено е становище от 21.07.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Любомиров е депозирал писмени обяснения на 30.06.2014 г., както и писмени обяснения от 14.08.2014 г., които са приети от дисциплинарно наказващия орган. Изготвена е повторна обобщена справката на 15.09.2014 г., като същият е бил уведомен, че има право в 24-часов срок да даде допълнителни обяснения и възражения, като такива не са депозирани от него, както и повторно становище от 17.09.2014 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Дисциплинарното производство е завършило с издаването на обжалваната в настоящото производство заповед № 8121К-1963/24.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарното наказание. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР (отм.), в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР (отм.) и Глава шеста от ППЗМВР (отм.). Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващият орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 17.09.2014 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 24.09.2014 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 58 от ЗМВР (отм.), която задължава полицейските органи да предотвратяват, пресичат, разследват и разкриват престъпления, така и на етичните правила, визирани в точки 4, 7, 8, 31 и 31 г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.). Възраженията на жалбоподателя, че такова нарушение не е извършено, са неоснователни. Поведението на Любомиров е установено от показанията на Цветолюб Емилов Георгиев в качеството му на свидетел дадено в хода на проведеното досъдебно производство, който подробно и непротиворечиво разказва за обстоятелствата, при които се е свързал с Любомиров и последвалите срещи с него, при които полицейският служител настоявал да получи парична сума в размер на 2000 (две хиляди) лева, а на 18.06.2014 г. е получил от Георгиев част от исканата сума в размер на 500 (петстотин) лева, за да не изпълни задълженията си по служба. Изложеното от посоченото лице се подкрепя и от данните и обстоятелствата, при които е задържан Любомиров. Това съответства и на събраните сведения и обяснения от свидетели имащи отношение към случая, както и за наличието на личната ангажираност на Любомиров, което косвено подкрепя тезата, че действията на полицейския служител не са в изпълнение на професионалните задължения и отговорности, а са свързани с търсене на възможности за лично облагодетелстване. Всички тези доказателства, подробни и непротиворечиви, опровергават изложеното от служителя в писмените му обяснения и мотивират съдебния състав да приеме, че от страна на Любомиров са допуснати тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ЗМВР (отм.), обосноваващо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че наказателното производство срещу жалбоподателя не е приключило и поради това не е доказано извършването на престъпление от Любомиров са неотносими към дисциплинарното производство. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР (отм.), която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Жалбоподателят прави възражение относно неприложимостта на ЗМВР /отменен - обн. ДВ бр. 53/2014 г./, предвид на обстоятелството, че дисциплинарното производство срещу него е образувано след влизане в сила на новия ЗМВР. Поради това § 15 ПЗР на ЗМВР /обн. ДВ бр. 53/2014 г./ не може да бъде прилаган спрямо него. Това възражение е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Закона за нормативните актове "обнародването се смята направено в деня, посочен като ден на издаване на съответния брой на Държавен вестник или на "Официален вестник" на Европейския съюз - в случаите по по чл. 37, ал. 2, като ден на издаване на Държавен вестник се сочи денят, в който неговото разпространяване може да започне/ал. 2." Според ал. 3 на чл. 41 ЗНА "когато нормативният акт влиза в сила в определен срок след деня на неговото обнародване, денят на обнародването не се брои в този срок". Новият ЗМВР е обнародван в ДВ бр. 53/27.06.2014 г., като в него не е посочена определена дата за влизането му в сила. С оглед на това следва да бъде приложена нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, според която "всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок" и да се счита, че законът е влязъл в сила три дни след обнародването му, което е станало на 1.07.2014 г. Административното производство е образувано на 30 юни 2014 г., т.е. преди влизане в сила на новия ЗМВР, поради което по отношение на жалбоподателя е приложима разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР на ЗМВР, по силата на която образуваните и неприключили до влизането в сила на закона производства за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност от държавните служители в МВР се довършват по досегашния ред. Още повече, че приложимата материалноправна норма е тази, която е действала към момента на извършване на дисциплинарното нарушение, което е станало при действието на отменения ЗМВР /периодът на извършените нарушения е 22.04. - 18.06.2014 г./ и административнонаказващият орган правилно е приложил разпоредбите на чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР(отм.) Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид отхвърлянето на жалбата срещу оспорения административен акт, претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 237 от ЗМВР също следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Искането за възстановяване на служителя на МВР на заеманата преди уволнението длъжност следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част, предвид разпоредбата на чл. 251 от ЗМВР (отм.), която предвижда при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение държавните служители в МВР се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в рамките на притежаваната категория и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 400 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,