Решение № 16032 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2011 г.

Решение № 16032 от 6.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9413/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Националната здравноосигурителна каса, гр. София, против решение № 148 от 08.04.2011 г. по АХД No 42 по описа за 2009 г. на Софийския градски съд, административно отделение, с което е отменено решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-135/30.06.2006 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК - недопустимост поради липса на правен интерес на оспорващия и просрочие на жалбата за законосъобразност, неправилно прилагане на чл. 55, ал. 5 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗЗО и във вр. с чл. 203, ал. 2 от НРД 2006 г., необоснованост. Ответникът Сдружение за развитие на българското здравеопазване, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Ответниците Българският лекарски съюз и Съюзът на стоматолозите в България не са взели становища. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Софийския градски съд е решение № РД-УС-04-135 от 30.06.2006 г., издадено от Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса (УС на НЗОК) на основание чл. 203, ал. 4 от НРД 2006 г., за едностранна корекция в посока намаление на цените на 57 клинични пътеки, считано от 01.07.2006 г. С постановеното съдебно решение Софийският градски съд е отменил оспорения административен акт, след като е обосновал правилния извод за издаването му при съществени нарушения на административнопроизводствените правила на чл. 55, ал. 5 във вр. с чл. 54, ал. 1 от ЗЗО (редакции - ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.), във вр. с чл. 203, ал. 4 от НРД 2006 г. Независимо от неколкократно предоставената му възможност административният орган не е ангажирал доказателства за проведени преговори между НЗОК, БЛС и ССБ за изменение на НРД 2006 в частта за цените и алгоритмите на 57 клинични пътеки. Представените доказателства за преговаряне до 15.06.2006 г. не се отнасят до клиничните пътеки, което е подкрепено и от констатациите в допълнителното заключение на вещото лице. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на обжалваното съдебно решение като постановено по просрочена жалба, подадена от лице без правен интерес. Въпросът относно процесуалната допустимост на жалбата на Сдружението за развитие на българското здравеопазване е разрешен с определение № 12230 от 05.12.2007 г. по адм. дело № 10457/2007 г. и решение № 5211 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 13888/2008 г., постановени от Върховния административен съд. Непосредственият правен интерес на сдружението като юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза, е обоснован от предмета на дейност и целите му: усъвършенстване на здравното осигуряване в България, създаване на обществена подкрепа за завършване на здравните реформи, развитие на българското здравеопазване. Неоснователно е възражението на касатора, че правният интерес на сдружението е отпаднал, тъй като са приети нови решения на УС на НЗОК и оспореният акт вече не се прилага. Приетите нови решения се отнасят за следващи периоди след 31.12.2006 г. и не рефлектират върху действието на оспореното административно решение, въз основа на което е било извършвано заплащането на 57 клинични пътеки през второто полугодие на 2006 г. Невярно е твърдението на касатора, че липсва искане за обявяване на незаконосъобразността на акта. Петитумът на жалбата от 20.07.2006 г. е решението на УС на НЗОК да бъде обявено за нищожно или отменено като незаконосъобразно. Съгласно възприетата съдебна практика националният рамков договор за съответната година, в случая 2006 г., носи характеристиките на нормативен административен акт. По делото липсват данни за обявяване на оспореното решение на УС на НЗОК за изменение на НРД 2006 г. в частите относно някои клаузи по чл. 55, ал. 2, т. 4 от Закона за здравното осигуряване (ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.), с оглед на което възражението за просрочие на жалбата за законосъобразност е неоснователно. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. Софийският градски съд е постановил решението си при точно спазване на указанията, дадени от Върховния административен съд с решение № 5211 от 21.04.2009 г. по адм. дело № 13888/2008 г., с което е отменено предишното постановено от същия съд решение от 16.07.2008 г. по адм. дело № 4099 по описа за 2006 г. и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.) създава възможност за корекция на обемите и цените на болничната помощ, считано от 01.07.2006 г., чрез подписване на анекс на НРД 2006 в срок до 15 юни 2006 г., за което се предприемат действия не по-рано от 20-о число на май 2006 г. С ал. 4 на чл. 203 от НРД 2006 г. УС на НЗОК е овластен в срок до 30 юни да вземе едностранно решение за коригиране на обемите и цените на клиничните пътеки само при положение, че не е постигнато съгласие за анекс по реда и в срока по ал. 2 и 3. При доказано наличие на фактическите предпоставки по чл. 203, ал. 2 от НРД 2006 г. (очаквано превишаване над 10 на сто от бюджета за болнична помощ) анализът на събраните по делото доказателства сочи, че УС на НЗОК е издал оспореното решение в нарушение на административнопроцесуалното правило за предварително предприети действия за подписване на анекс към НРД 2006 г. в периода от 20.05.2006 г. до 15.06.2006 г. Изложените в касационната жалба обстоятелства за проведени срещи след 15.06.2006 г. потвърждават този извод. Непредприемането на действия за подписване на анекс от трите преговарящи страни по установения от НРД 2006 г. ред е процесуална пречка за упражняване на правомощието на УС на НЗОК по чл. 203, ал. 4 от НРД 2006 г. Отклонението от това задължително процесуално правило води до превратно упражняване на властническото правомощие, защото предоставената от закона възможност за свободна преценка трябва винаги да бъде упражнена в рамките на установената от закона оперативна самостоятелност и в изпълнение на неговата цел. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е опорочило волеизявлението на административния орган, а издаденият акт е несъответен на целта на закона. Като е приел, че оспореното административно решение е незаконосъобразно и го е отменил, Софийският градски съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е и следва да бъде уважено искането на ответника по касация Сдружение за развитие на българското здравеопазване за разноски за водене на делото в касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 201, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,