Решение № 564 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1895/2013 г.

Решение № 564 от 9.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1895/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимите П. Г. П. и Н. Б. П. против решение № 60 от 16.07.2013 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 52/2012 г. в частта за потвърждаване на първоинстанционната присъда, с която е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. В жалбата е посочено, че решението е незаконосъобразно, тъй като при определяне на общия режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е било взето предвид здравословното състояние. Направено е искане да се отмени решението и да се постанови първоначален лек режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода по отношение на всеки от подсъдимите. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата с изложената аргументация в нея. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: След направено искане от главния прокурор на Република България по реда, предвиден за възобновяване на наказателни дела, с решение № 271 от 12.06.2013 г. по н. д. № 858/2013 г. Върховният касационен съд е констатирал нарушение на закона (чл. 59 - 61 и чл. 70 от ЗИНЗС), поради което е отменил въззивно решение № 51 от 5.07.2012 г. по в. н. о. х. д. 38/2012 г. в частта, с която Софийският апелативен съд е изменил присъда № 13 от 12.12.2011 г. по н. о. х. д. № С-336/2011 г. на Софийския градски съд, определяйки първоначален лек режим вместо общ за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от двамата подсъдими в затворническо общежитие от открит тип. В тази му част делото е било върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Софийския апелативен съд. С решение № 60 от 16.07.2013 г. по в. н. о. х. д. № 52/2012 г. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда в частта, с която е било постановено изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода на всеки от подсъдимите П. Г. П. и Н. Б. П. при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Жалбата на защитника е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въпреки че Софийският апелативен съд е допуснал техническа грешка при отразяване на присъдата на Софийския градски съд (изцяло отменената присъда по н. о. х. д. № С-178/2010 г.), процесуално развитие на делото показва, че въззивният съд е потвърдил в частта относно типа затворническо заведение и първоначалния режим присъда № 13 от 12.12.2011 г. по н. о. х. д. № С-336/2011 г., изменена с въззивно решение № 51 от 5.07.2012 г. по в. н. о. х. д. 38/2012 г., което от своя страна е било частично отменено по реда на възобновяването от Върховния касационен съд заради незаконосъобразно определения първоначален лек режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип на наказанието лишаване от свобода от девет месеца на подсъдимия П. Г. П. и единадесет месеца и двадесет и осем дни на подсъдимия Н. Б. П. Респективно, в тази му част делото е било върнато и отново разгледано. Оплакване за неясна воля на съда не се съдържа в жалбата на защитника на подсъдимите. В нея са развити единствено аргументи в подкрепа на тезата, че Софийският апелативен съд, като не е определил първоначален лек режим предвид влошеното здравословно състояние на подсъдимите, е допуснал нарушение на ЕКЗПЧОС и чл. 5, ал. 4 Конституцията на Република България. Доводите в този аспект за неприемливи. Представени по сходен начин те са били отхвърлени от Софийския апелативен съд със законосъобразни и изчерпателни съображения . Типът затворническо заведение, в което всеки от подсъдимите е следвало да бъде настанен (затворническо общежитие от открит тип) и първоначалния режим за изпълнение на наказанието лишаване от свобода (общ) са в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС, поради което законът не е бил нарушен, а е приложен правилно. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК