Решение № 6113 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2015 г.

Решение № 6113 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6918/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. М., подадена чрез назначения му адвокат Венцислав Нинов срещу Решение № 23 от 24.03.2015 г., постановено по адм. д. № 49 по описа за 2014 г. на Административен съд - Ловеч (АСЛч). С него изцяло е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск за осъждането на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) да му заплати обезщетение да причинени имуществени вреди в размер на 6242,00 лв. и М. е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 643,00 лв. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се поддържа, че неправилно съдът е разделил производството по двата предявени иска и се е произнесъл с решение, въпреки че М. не е изпълнил в цялост дадените му указания поради неразбиране на правния им смисъл. Той нямал финансова възможност да ангажира по - рано адвокат и не е знаел, че има право на правна помощ, в резултат на което не е имал фактическа възможност да реализира процесуалните си права и да разбере дадените му от съда указания. Предвид изложеното се иска отмяната на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АСЛч. Подадена е и касационна жалба срещу посоченото решение лично от М., в която се правят оплаквания срещу разделяне на производството по делото и се разясняват причините за неявяването му в съдебното заседание на 25.02.2015 г. пред АСЛч. Сочи се, че искът се основава на загубите му в подготовка на нивите - оране, брануване, торене, бензин, наеми, превози, надници на работници и други, както и за козари, за косене на треви и кърнене на шума, като от една страна твърди, че ответникът е неизвестен, а от друга, че това е юристът Г. Иска се отмяната на обжалваното решение и връщане на делото на АСЛч за ново разглеждане. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се явява лично и се представлява от назначения му адвокат, който от негово име поддържа жалбата. Ответникът ДФЗ оспорва предявените жалби в представено по делото писмено становище и моли обжалваното решение да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 283, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. чл. 259, ал. 2 и ал. 3, предл. второ ГПК, във вр. с чл. 144 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Първоинстанционният съд е приел исковата молба за допустима, а предявеният с нея иск за неоснователен и недоказан. Установено е от съда, че с Решение № 51 от 21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 368/2009 г. по описа на АСЛч, поради липса на материална компетентност на издателя на акта, е обявена нищожност на Уведомително писмо за извършено плащане № 01-112/1270/12.08.2009 г. на Областна разплащателна агенция - Ловеч и преписката по общо заявление за плащания на площ УИН 22/040608/1449 от 04.06.2008 г., подадено от М. е върната за произнасяне при спазване на указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона. Посоченото решение на АСЛч е влязло в сила на 11.05.2010 г. В негово изпълнение е издаден нов административен акт - Уведомително писмо изх. № 01-6500/33037/12.08.2011 г., надлежно връчено на ищеца на 16.08.2011 г., влязло в сила. Прието е от състава на АСЛч, че в случаите, когато съдът обяви нищожност на административен акт, съдебното решение е установително и само декларира, че този акт не притежава и никога не е притежавал властта да регулира по какъвто и да било начин съответните правоотношения и да породи каквито и да било правни последици. По тези съображения е направен извод, че Решение № 51 от 21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 368/2009 г. по описа на АСЛч не би могло да обоснове предпоставка за уважаване на иск по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Вреди, според изразеното от съда становище, биха могли да настъпят в резултат на последващия административен акт, който обаче не е обжалван. Предвид необжалването на Уведомително писмо изх. № 01-6500/33037/12.08.2011 г. и влизането в сила на същото, съдът е приел, че липсва предпоставката за уважаване на иска - отменен незаконосъобразен административен акт, а от друга страна липсват настъпили вреди за ищеца, вкл. такива, настъпили в резултат на позитивното за М. Решение № 51 от 21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 368/2009 г. по описа на АСЛч. Освен това съдът е приел, че не са налице и останалите елементи от състава на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като не е доказана настъпила за М. имуществена вреда и нейния размер. Той не е конкретизирал и не е доказал неблагоприятни последици, настъпили в имуществената му сфера, причинени от обявеното за нищожно поради липса на материална компетентност на издателя Уведомително писмо за извършено плащане № 01-112/1270/12.08.2009 г. Недоказана е и причинната връзка, която следва да бъде пряка и непосредствена, между обявеното за нищожно УП и евентуално настъпила имуществена вреда. Съдът е посочил, че при комплексната преценка на доказателствата преценява, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган и причинена вреда, както и причинна връзка между същите, поради което не може да се реализира отговорността на ДФЗ по този ред. Решението е недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск. За да пристъпи към разглеждане и произнасяне по предявения иск, първоинстанционният съд е направил неправилна преценка, че е сезиран с редовна искова молба. Действително съдът е давал указания на М. за отстраняване на констатираните нередовности с няколко определения, но неправилно е счел, че правото на иск е редовно упражнено от него, тъй като е уточнен ответникът (ДФЗ) и с молба на л. 22 от първоинстанционното дело искът бил уточнен по основание и размер. Установява се от тази молба, че в отговор на Определение от 19.03.2014 г., М. уточнява, че са му нанесени материални щети на стойност 15000,00 лв, "...а) по д. 270/11 г. - наддеклар. площи: ... = 7442,68 лв. б) по акта за недължимо плащане: ...1335,67 лв. или всичко 3758,35 лв. и а) по д. № 368/09 г. наддекл. пл. Код 6 5553,00 б) признати - Вещо лице: 689,00 или всичко 6242,00 или всичко 15000,35 лв.". При така направеното уточнение с Определение № 221 от 08.04.2014 г. съдът е разделил производството по делото, а с такова от 14.05.2014 г. е насрочил делото в открито съдебно заседание и е разгледал ".. . иска за имуществени вреди в размер на 6242 лв., от които недекларирани площи 5553 лв., признати от вещо лице 689 лв., които са по повод адм. д. № 368/2009 г. на ЛАС...". След приключване на съдебните прения отново е констатирал нередовност на исковата молба и с Определение от 13.11.2014 г. е отменил дадения ход на делото по същество като е дал указания за изпълнение на М.. С оглед подадената от него на 26.11.2014 г. молба отново е пристъпил към разглеждане на спора и произнасянето по същество. Отхвърлил е приетия за разглеждане иск "... за причинени имуществени вреди общо в размер на 6242 лв." В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че ищецът ".. .проявява известни колебания относно размера на исковата претенция...", явно визирайки негова молба от 28.04.2014 г., в която се сочи различен размер и се претендира лихва (без в решението да е конкретизирано това), но е приел, че е предявен за сумата от 6242,00 лв., както е уточнен с молбата на л. 22 от първоинстанционното дело. Според настоящия състав, въпреки дадените от съда указания и представените от М. молби, по делото не е въведена необходимата яснота досежно твърденията му за претърпените вреди и причинната връзка между обявения за нищожен административен акт и вредоносния резултат, както и искането му до съда. Искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и заявеното искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. В настоящия случай той не е коректно въведен от ищеца и първоинстанционният съд не го е определил в обжалваното решение. С оглед индивидуализиране на спорния предмет по делото, изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. Поради липсата на такава яснота в случая, от една страна съдът е приел, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт като първа предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ предвид необжалването на Уведомително писмо № 01-6500/33037 от 12.08.2011 г., а от друга страна, взима становище, че не са налице вреди от обявеното за нищожно уведомително писмо. Впрочем по този въпрос съдът е взел становище преди постановяване на решението в Определение № 576 от 13.11.2014 г. (л. 88 и 89 от първоинстанционното дело), където е посочил, че "...няма как..." след обявяване на нищожността му (на УП) конкретно от това да са търпени вреди и е дал допълнителни указания на М. за изпълнение, тъй като за пореден път е констатирал, че исковата молба не е редовна. В изпълнение на това определение М. е депозирал молба на 26.11.2014 г. и с Определение от 03.12.2014 г. съдът е насрочил отново делото в открито съдебно заседание като е посочил, че в крайния съдебен акт ще ангажира становище относно отстраняване на нередовностите на исковата молба с оглед указанията, дадени с определението от 13.11.2014 г., каквото всъщност не е взел. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво конкретно се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен (нищожен) акт, действие или бездействие произтичат, досежно връзката на последните с твърдените вреди, както и периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя границите на решаващата дейност на съда. При съобразяване на гореизложеното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е приел за разглеждане и се е произнесъл по искова молба, която не съответства по съдържание на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на съдебното решение, съдът следи служебно. Доколкото се прие, че съдебното решение предмет на касационна проверка е постановено при нередовно упражнено право на иск, то е недопустимо. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по релевираните оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение. Решението следва да се обезсили като недопустимо, а делото да се върне на АСЛч за ново разглеждане от друг състав на този съд, при което да се извършат дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба в изпълнение на чл. 129 ГПК. Съдът следва да има предвид, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК. Освен това съдът следва да даде указания по чл. 129, ал. 2, предл. второ ГПК за възможността да се ползва правна помощ от ищеца, ако има необходимост и право на това. Предвид обема на предоставената на М. правна помощ с Определение № 202 от 20.04.2015 г., съдът следва да му укаже представянето на доказателства за нова преценка досежно наличието на предпоставките за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ, ако той заяви желание да ползва такава на този етап от производството. Съдът следва да има предвид, че не е достатъчно вписването на указанието до лицето за възможността да ползва правна помощ само в съобщението или призовката до него, а то следва да се съдържа в съдебен акт, подлежащ на съобщаване съгласно чл. 138 АПК. Едва след това, в случай на отстраняване на нередовностите на исковата молба, следва да се пристъпи към разглеждане на спора по същество. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,