Решение № 15535 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2013 г.

Решение № 15535 от 25.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12990/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на директора на Дирекция "Миграция" МВР срещу решение № 5243 от 26.07.2013 г. по адм. д. № 2040/2013 г. на Административен съд София град, с което е отменена заповедчл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ № З-59 от 13.02.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" - МВР, в частта, в която спрямо чужденеца е наложена принудителна административна мярка "Забрана за влизане в страната за срок от 5 години". Поддържат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че са установени обстоятелства, съответни на правното основание на чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Гражданинът на Република Иран е извършил тежки умишлени престъпления на територията на РБългария, представляващи рецидив, налице са данни, сочещи на трайна престъпна нагласа, висока обществена опасност на деянието на дееца и застрашаване на обществения ред. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата, представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Налагането на мярката не е съобразена и с принципа на пропорционалност и съразмерност по чл. 6 от АПК, което е условие за законосъобразност на административния акт. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени заповедта в частта, предмет на съдебното производство, съдът е посочил, че мотивите на решението, с което е отменена мярката експулсиране, са валидни и по отношение на разглежданата мярка. Безспорно е, че Дини е извършил на територията на страната тежко умишлено престъпление, заради което му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода. Поради очевидна промяна към спазване на установения в страната законов ред чужденецът е бил освободен предсрочно. Същият самостоятелно продължава обучението си според българските образователни стандарти, като е завършил осми клас. Участието му обществени организации с идеална цел и най-вече липсата на данни за противообществени прояви след освобождаването му говорят за успешна социална адаптация и промяна ценностната система и модела на поведение в обществото. Дини има малолетно дете и независимо, че не живее с него, полага необходимите бащински грижи. Приел е, че при издаване на заповедта, органът не се е съобразил с разпоредбата на 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Изградените трайни битови връзки, дават основание да се приеме, че налагането на мярката не е съобразено с принципа на съразмерност. Решението е правилно. С решение № 10418 от 10.07.2013 г. по административно дело № 4187 от 2013 г. на Върховния административен съд, Седмо отделение, е отменена заповед № З-59 от 13.02.2013 г., издадена от директора на Дирекция "Миграция" - МВР, в частта, в която спрямо Дини е наложена принудителна административна мярка "експулсиране". В случая действително заповедта, в оспорената пред съда част, не е издадена на основание ал. 2, чл. 42 от ЗЧРБ, съгласно която с налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България, е издадена на основание чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, поради което следва да се преценява наличието на посочените предпоставки. Доводите, изложени в касационната жалба, че престъпната дейност, за която лицето е било осъдено попадат в понятието "императивни съображения", свързани с обществената сигурност, които могат да обосноват ограничаване на свободата на движение и пребиваване на граждани на съюза и и членове на техните семейства, независимо от националността им, касаят заповедта, в частта за експулсиране. Сочи се, че мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност са в съответствие с принципа на пропорционалността и се основават на личното поведение на засегнатото лице. Следва да се приеме с оглед мотивите, с които е отменена заповедта за експулсиране, че като е освободен условно предсрочно от изтърпяване на наказанието от наказателния съд и мярката експулсиране е отменена, тези съображения вече са взети предвид. Изводите на съда във връзка с приложението на нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ са правилни. Съдът е установил, че Дини пребивава законно в страната от 1990 г., притежавал е статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец от 1990 г., / отнет със заповед № ЗДМ-144/8.04.2010 г. съобразно данните в касационната жалба/. Сключил е граждански брак с българска гражданка., като от брака е родено дете, съгласно удостоверение за раждане № ххххх от 2.09.2005 г., издадено на основание акт за раждане № хххх от 2.09.2005 г. Независимо от раздялата с майката на детето, Дини полага нужните грижи като баща и осъществява редовен контакт с него. Съдът се е позовал на представена характеристика за Дини от администрацията на затвора, съгласно която е осъзнал тежестта на извършените деяния и вредите, които нанесъл на обществото, има трудова нагласа и готовност за трудова реализация, показал готовност за приобщаване към ценностите на обществото и в която е посочено, че Дини е с добър самоконтрол и повишена самокритичност, както и че рискът от вреди по отношение на обществото не е непосредствен. Установено е от декларацията, подписана от майката, че Дини осъществява редовен контакт сина им, поради което съдът е приел, че налагането на мярката би нарушило връзката им и би оставила детето без бащинска закрила. Правилно е прието, че мотивите на съда за отмяна на мярката "експулсиране" относно приложението на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, са валидни и по отношение на разглежданата мярка. Целта на закона е изпълнена с налагането на мярката отнемане на правото на постоянно пребиваване, която е влязла в сила. Мярката забрана за влизане в страната за период от 5 г. се явява несъразмерна с оглед правото на жалбоподателя пред съда да вижда и контактува със сина си - български гражданин, на 8 години към момента на издаване на заповедта, живеещ на територията на Република България, под грижите на майка си. Преценката за съразмерността на мярката следва да се извърши и с оглед вида на мярката, предмет на разглеждане. В случая се преценява пропорционалността на мярката забрана за влизане в страната за срок от 5 години. Сочи се от жалбоподателя, че липсват данни за социална и културна интеграция на чужденеца, тъй като за периода от 2003 г. до 2013 г. основно е пребивавал в затвора, предвид присъдите от по 4 г. и 9 м. и 4 г. и 6 м. Следва да се приеме, че семейните, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето очевидно са прекъснати след като законно е пребивавал в страната от 1990 г., правото на постоянно пребиваване му е отнето през 2010 г. Знае български език. Установена е трайна загуба на работоспособност 51 %, претърпял травматична ампутация на подбедрица, която е относимо при преценката по чл. 44, ал. 2. Неправилно се счита, че разпоредбата на чл. 42 з, ал. 1 от ЗЧРБ предполага обвързана компетенност, тъй като преди налагането на принудителните мярки, включително и посочената, се изисква преценка на обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от закона и преценката за налагане на мярката се извършва изключително с оглед личното поведение на лицето. Следва да се приеме, че след като не е налице основание за налагане на забрана за влизане в страната по чл. 42, ал. 2 ЗЧРБ /заповедта за експулсиране по чл. 42, ал. 1 е отменена/, въз основа на същите обстоятелства не е налице основание и за налагане на забрана за влизане в страната за срок от 5 г. на основание чл. 42з, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, още повече, че жалбоподателят пред съда се намира на територията на страната и в момента няма основание за неговото извеждане, поради което и мярката няма практическа стойност. Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение,