Решение № 13331 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2016 г.

Решение № 13331 от 6.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2016 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу Решение № 601/04.04.2016 г. по адм. дело № 2221/2015 г. на Административен съд - Б., с което е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. (ГДИН) да заплати на С. Я. К. от З. Б., обезщетение в размер на 2162 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на противоправно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, като в останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лева е отхвърлил иска като неоснователен. Първата касационна жалба е подадена от ГД " Изпълнение на наказанията" - гр. С., чрез процесуалния си представител, юрк. Ч. който обжалва решението в частта, с която ГД "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на С. Я. К. сумата от 2162 лева обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди заедно със законната лихва върху тези суми от датата на завеждане на исковата молба в следствие бездействия на длъжностни лица от администрацията на З. Б., както и в частта от мотивите на решението, с която административният съд е приел, че нормите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваните части решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано, поради което моли да бъде отменено в обжалваните му части и бъде отхвърлен предявения от С. К. иск, а в останалата му част решението, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ГД "Изпълнение на наказанията". Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател ГДИН не се явява и не изпраща представител. По делото от ГДИН, чрез процесулния си представител юрк. Н. е представено писмено становище в което се подържат доводите в касационната жалба и не се сочат нови доказателства. Втората касационна жалба е подадена от С. Я. К.. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, касаеща отхвърления размер на предявения от него иск и вместо него, да постанови друго по същество, с което да се осъди ГДИН да заплатят пълния предявен размер от 40 000 лева. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Я., който поддържа жалбата и не представя нови доказателства. Моли за присъждане на направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност по отношение на касационната жалба подадена от С. К.. По отношение на касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", изразява становище за нейната основателност и счита, че решението в тази му част следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационните жалби са предявени от надлежни страни, за които решението в обжалваните му части е неблагоприятно за тях, подадени са в срок, поради което са допустими за разглеждане по същество. Разгледани по същество, същите са неоснователни. Административен съд - Б. е сезиран с иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С. Я. К., понастоящем с адрес затвора в гр. Б. срещу ГД "Изпълнение на наказанията" - С. за присъждане на обезщетение, за претърпени неимуществени вреди вследствие от противоправно бездействие на съответните административни органи от ГДИН за периода от 19.07.2008 г. до 16.12.2014 г. в размер на 40 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Неимуществените вреди претърпени от Д. са предизвикани от изключително лошите битови условия при които последният изтърпява наложеното му наказание "лишаване от свобода" и се изразяват в претърпени от него унижения на човешкото му достойнство предизвикани от действията и бездействията на служители и длъжностни лица на З. Б., тъй като същите са бездействали и са допуснали К. да живее при унизителни и нечовешки условия, които са довели до това, че той е изпитал болки и страдания поради неприемливата обстановка, в която е бил поставен в затвора в З. Б.. Административният съд е установил, че С. Я. К. е постъпил в З. Б. на 23.07.2008 г., където излежава присъда лишаване от свобода. От 11.12.2014 г. до датата на подаване на исковата молба - 17.11.2015 г. К. е настанен в Затворническо общежитие от отворен тип "Житарово" към З. Б.. В. основа на представена по делото справка от комисар Б. М. - началник на З. Б. е установил също, че през процесния период касаторът е пребивавал в различни килии, като е заключил, че общото за всички е, че са били без течаща вода и санитарен възел, като за времето от вечерна проверка до ставане от сън от администрацията на затвора на лишените от свобода са били осигурени пластмасови кофи с капак. За установяване на фактите по делото относно материалните условия в З. Б., освен събраните писмени доказателства съдът е допуснал и гласни доказателства посредством свидетелските показания на Д. Я. Г. и С. А. С., които съдът е кредитирал като безпротиворечиви и кореспондиращи на доказателствения материал по делото. От така установеното първоинстанционният съд е приел, че К., не е имал достъп до санитарен възел и течаща вода през половината от денонощието и поради това е бил принуден да облекчава физиологичните си нужди в кофа, без наличието на постоянно течаща вода, пред очите на останалите настанени в килията, което е достатъчно, за да бъде прието, че ищеца е бил поставен в унизително положение по смисъла на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Наред с това съдът в мотивите си е посочил, че за периода от 01.01.2012 г. до 16.12.2014 г. по отношение на битовите условия в З. Б. са налице: Доклад на българското правителство за посещението в България, проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешко или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 04.05.2012 г. и Доклад на българското правителство за посещението в България проведено от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ) от 24.03.2014 г. до 03.04.2014 г. и отговор на българското правителство, достъпни на интернет сайта на Министерство на правосъдието. От така посочените доказателства съдът е приел за напълно доказани претърпените от К. неимуществени вреди за периода от 01.01.2012 г. до 16.12.2014 г., като за периода от 17.11.2010 г. до 31.12.2012 г. е приел, че твърденията на К. за претърпени неимуществени вреди са недоказани. Предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, степента на претърпените морални страдания, времето на престой, без да е налице увреждане на здравето на К. и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД, решаващият съд е приел, че исковата претенция за претърпени неимуществени се явява частично доказана, поради което е присъдил обезщетение в размер на 2 162 лева за целия период от 1 081 календарни дни. В останалата част до пълния предявен размер от 40 000 лева е заключил, че искът е неоснователен, поради недоказаност на твърдените от К. вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателствата, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи в обжалваното решение, поради което смята, че същите не следва да се приповтарят. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически правно се е обосновал. В случая ищецът по делото се е справил с доказателствената тежест по закон и е успял да установи наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ относно твърдените от него незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, при и по повод осъществяването на административна дейност за периода от 01.01.2012 г. до 16.12.2014 г., като за периода от 17.11.2010 г. до 31.12.2012 г. административният съд законосъобразно е приел че твърдените от К. неимуществени вреди са недоказани. По силата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случая вредите се претендират от незаконосъобразно действие и бездействие на администрацията на З. Б.. З. квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице, като е необходимо да съществува нормативно установено задължение за изпълнение на това действие. Правилно е прието от решаващия съд, че съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, поради което надлежен ответник за процесния период е ГДИН. Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м. Съгласно § 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. В разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от свобода се осигурява достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В ПРЗ на ППЗИНЗС е записано, че тази норма влиза в сила три години след приемане на програмата по § 11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерски съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода. Въпреки наличието на отлагателен срок за влизането на посочените текстове в сила не може да се приеме, че те не са част от действащото законодателство към периода преди 2019 г. По силата на общите принципи залегнали в чл. 3 от ЕКПЧОС, администрацията на З. Б. е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места на лишените от свобода. ЕКПЧОС е ратифицирана от Р. Б., поради което, и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, има пряко действие и съставлява част от националното право, т. е. спазване на принципите на чл. 3 от Конвенция представлява задължение пряко произтичащо от закон по смисъла на чл. 256 и чл. 257 от АПК. Следва да се отбележи, че конкретно въпросът за липсата на постоянен достъп до санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди вътре в затворническото помещение, като част от общите условия в затворите и местата за задържане в България, е разглеждан в много от делата, образувани пред Европейският съд по правата на човека. В редица от тях, като напр. по делото Й. срещу България - Решение от 02.02.2006 г., делото Ш. срещу България - решение от 10.01.2012 г., в най-голяма степен това се отнася до пилотното решение по делото Н. и др. срещу България, констатацията за условията в затворите се основава на периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). В своята практика Европейски съд по правата на човека (ЕСПЧ) установява и прилага по конкретните дела общи принципи за преценка дали в конкретните случаи е налице нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС. Е. съд по правата на човека приема, че искът за обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ не е достатъчно ефективно средство за защита, защото ищецът трябва да доказва всеки път "незаконосъобразността" на действията или бездействията на затворническите власти по смисъла на вътрешното право, а не факта, че условията на задържане са нечовешки и унизителни. Посочено е, че когато разглеждат искове за условията в затворите, българските съдилища по-често взимат предвид не толкова общата забрана за нечовешко и унизително отношение, колкото релевантните разпоредби на вътрешното право, както и че в повечето случаи националният съд не приема съществуването на оборима презумпция, че задържането в лоши условия, причинява неимуществени вреди. ЕСПЧ е критикувал този подход на националните съдилища и в редица свои предходни решения срещу България - например Й., И., Р., Ш. е пилотното решение Н. и др. срещу България като е посочил, че този подход е ненужно формалистичен и позволява голям брой случаи, включващи оплаквания за емоционално страдание, а не от физическо увреждане или заболяване, да бъдат отхвърляни като необосновани. Съдът счита, че чл. 3 от Конвенцията налага на държавата задължението да се увери, че всеки затворник е задържан в условия, при които се гарантира зачитането на човешкото достойнство, че условията на изпълнение на мярката (или наказанието) не подлагат заинтересованото лице на опасност или изпитание, които да надвишават присъщото ниво на страдание по време на престоя в затвора и че предвид практическите изисквания на мярката лишаване от свобода, здравето или благосъстоянието на затворника са гарантирани по адекватен начин. От друга страна, за да попадне в полето на приложение на чл. 3 ЕСПЧОС дадено отношение трябва да достигне определен минимум на сериозност. Преценката на този минимум е относително понятие; тя зависи от общите факти по делото и по-конкретно от естеството и контекста на отношението, условията на изпълнение на мярката, нейния срок, физически и психически последици, както и понякога, от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Задължението на Съда се ограничава следователно до проучване на личното състояние на жалбоподателя, претърпял спорното отношение. Държавите следва да гарантират, че лицето е задържано при условия, които са съвместими с човешкото му достойнство, че начинът и методът на изпълнение на тази мярка не го подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода, неговото добро здравословно състояние е съответно обезпечено. При преценяване на условията на задържането, следва да се вземат предвид кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Неблагоприятната среда в местата за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" служи за целите на наказателната превенция и затова съдът във всеки конкретен случай следва да преценява обективните условия и тяхното отражение върху психиката и физиката на конкретното лице в светлината на нормите на ЕКЗПЧОС, което решаващият съд е настоящия случай е направил. Предвид изложеното и събраните по делото доказателства правилно е прието от съда, че исковата претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите битови условия в З. Б. за периода от 01.01.2012 г. до 16.12.2014 г. е доказан по основание - установени са елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата, а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и доказана настъпила пряка вреда за ищеца от него. В тази връзка и отчитайки конкретните възражения и оплаквания на ищеца за емоционални страдания без наличие на физическо увреждане, както и времевия период от 1 081 календарни дни, съдът правилно е приложил нормата на чл. 52 от ЗЗД и е определил размер на обезщетението по справедливост, като е определил размера на обезщетението в размер на 2 162 лева общо, съобразявайки го с размера на обезщетенията, които присъжда ЕСПЧ по близки казуси, а също така и с реалния стандарт на живота в Р. Б.. Предвид изложеното касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С. е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, в тази част ще следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационна жалба подадена от С. Я. К., настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита същата за неоснователна, тъй като първоинстанционният съд правилно и в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД, а също и липсата на увреждане на физическото или психическото здраве е определил размер на обезщетението в размер на 2 162 лева, общо като е отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер от 40 000 лева, поради недоказаност на твърдените от К. вреди за периода от 17.11.2010 г. до 31.12.2012 г. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение