Решение № 5298 от 18.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител главен юрисконсулт Т. Станкова, против решение 57/28.04.2022 г., допълнено с решение 60/03.05.2022 г. по адм. дело 236/2021 год. на Административен съд (АС) - Търговище, с което е отменено негово Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г. с изх. 02-250-6500/7043 от 05.08.2021 г. в частта, с която по подаденото от М. Петрова заявление с УИН: 25/210519/11865 за кампания 2019г. са направени намаления и редукции в оторизираните суми за плащане, както следва: по СЕПП- при искана сума от 5535.8 лв., намаления в размер на 98.07 лв., редукции в размер на 271.89 лева и оторизирана сума от 5165.84 лв., по СПП- при искана сума от 3903.91, намаления в размер на 108.68 лв., редукции в размер на 189.76 лв. и оторизирана сума от 3605.47 лв.; по Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда-зелени директни плащания /ЗДП/- при искана сума от 3489.96 лв., намаления в размер на 97.15 лева, редукции в размер на 169.64 лв. и оторизирана сума от 3223.17лв., по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжан/ СЗ-ДККПА при искана сума от 27828.73 лв, намаления в размер на 18271.46 лв., редукции в размер на 477.86 лв. и оторизирана сума от 9079.41 лв., по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /пипер/ СЗ-П- при искана сума от 12697.74 намаления в размер на 12697.74 лева, Възстановяване на ФД /финансова дисциплина/-при искана сума 261.91, редукции в размер на 13,09 и оторизирана сума 248.82 лева. Преписката е върната за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване на мотивите на съдебното решение, в 14-дневен срок от влизане му в сила. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Ответникът М. Петрова, чрез процесуалния си представител адв. М. Стоянова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени Уведомително писмо изх. 02-250-6500/7043 от 05.08.2021 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в обжалваната му част съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му със заповед 03-РД/2891 от 23.07.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ правомощия, но при допуснато нарушение на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК . Посочил е, че от съдържанието на уведомителното писмо не може да се изведе действителната воля на административния орган относно приетите за установени от него факти и въз основа на тях мотивите му за постановяване на извършените намаления и редукции. Не става ясно кои конкретно нормативни изисквания не са спазени и по отношение конкретно за кои площи, за да се квалифицират същите като недопустими. Приел е също, че административното производство е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че за извършената проверка на място съгласно заповед от 22.10.2019 г., при която са установени несъответствия с декларираните и установени култури, М. Петрова не е била уведомена за извършената проверка, както и съставените въз основа на проверката контролен лист или доклад с констатации не са били надлежно съобщени на заявителката, съгласно изискванията на чл. 26б, ал. 4 от Закона за земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 34, ал.3 АПК, чл. 26б, ал. 3 във вр. ал. 2 ЗПЗП и чл. 26, ал. 1 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил относимите към спора материални правни норми. От фактическа страна е установил, че земеделският стопанин М. Петрова е подала на 15.05.2019 г. Заявление за подпомагане 2019 г., форма за Физически лица с приложени в табличен вид използваните парцели през 2019 г. в землищата на [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище. Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен номер (УИН) 25/210519/11865. Извършена е автоматична проверка на въведените данни в заявлението, както и проверки на място, за които са приложени заповед, доклад, контролен лист и уведомително писмо. На 05.08.2021 г. заместник изпълнителният директор на ДФЗ е издал Уведомително писмо изх. 02-250-6500/77043 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019. Правилно съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в поясненията под таблиците 1 и 2 на Уведомителното писмо изх. 02-250-6500/77043 от 05.08.2021 г. не може да се установи причината (фактическите основания), поради която е отказано подпомагането. Не са посочени и правните основания, под които са подведени фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия (причината за частичния отказ за подпомагане) е посочена в хода на съдебното производство, което не санира допуснатите от органа нарушения на изискванията за мотивиране на административния акт. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че административният акт е мотивиран. В чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е посочено, че Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. Законът за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и цитираната наредба не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното УП. Вярно е соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на РБ може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи. Но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи, включително в доклада от извършените проверки на място. Такива не са и представени като част от административната преписка. Правилно решаващият съд е посочил, че в уведомителното писмо липсват фактически установявания въз основа на които административният орган приема, че е налице недопустима за подпомагане площ. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на частичния отказ. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата до съда действително е изложено становище, което изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да преодолее липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да се доведат до знанието на адресата, което да подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Налице е съществено нарушение на правилата за мотивиране на оспорения административен акт, което е самостоятелно основание за неговата отмяна. Правилно административния съд е приел, че е нарушена процедурата по чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП, съгласно който текст проверяващите изготвят доклад за извършената проверка на място, който се подписва от тях и от проверяваното лице или негов представител. Когато проверяваният откаже да подпише доклада, проверяващите отбелязват в него това обстоятелство. В случая не са налице доказателства за предварително уведомяване на кандидата за подпомагане, че проверките на място ще бъдат осъществени. На второ място, предвид съдържанието на цитираната разпоредба на чл. 26б, ал. 4 ЗПЗП, дори кандидатът да е бил предварително уведомен за предстоящата проверка на място, същият следва да бъде запознат с доклада, като това трябва да е удостоверено с негов или на упълномощено от него лице подпис. Задължителността на условието за запознаване на кандидата със съдържанието на доклада се потвърждава и от изречение второ на цитирания текст, гласящо, че в случай на отказ от страна на земеделския производител да подпише доклада това обстоятелство следва да се удостовери с отбелязване, направено от проверяващите. Не са налице доказателства резултатите от извършените проверки на място съгласно заповеди от 22.10.2019 г. и 01.11.2019 г. да са надлежно съобщени на земеделския производител, нито на упълномощено от него лице, поради което остава недоказано твърдението на касатора, че М. Петрова е била е запозната с причините за извършените намаления от страна на ДФЗ. Представянето и позоваването на такива доказателства е било задължително за административния орган с оглед изложеното в заключението на вещото лице по допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза за промяна на данните в първоначално качения доклад за проверка на площи, съдържащи се в досието на земеделския производител и последващите редакции на доклада, за последните от които Петрова не е уведомена. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер - 1000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Бланкетното възражение за прекомерност на касатора е неоснователно и не следва да се уважава предвид размера на заплатеното адвокатско възнаграждение и предмета на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение: