Решение № 322 от 7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г.

Решение № 322 от 7.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 278/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийски районен съд срещу решение от 20.12.2010 г. по гр. д. № 8766/2010 г. на СГС, II "Б" въззивен състав, в частите, с които е отменено е решението от 25.05.2010 г. по гр. д. № 48732 по описа за 2009 г. на СРС, II ГК, 77 състав, за отхвърляне на предявените от И. И. Г. срещу Софийски районен съд искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и е постановено друго, с което е отменено уволнението, служителката е възстановена на предишната длъжност, а СРС е осъден да и заплати 11 280 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 2.09.2009 г. до 2.3.2010 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Ответникът по жалбата И. И. Г. я оспорва. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване с определение № 764 от 29.05.2012 г. по настоящото дело на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въпросите, по които е допуснато касационното обжалване са следните: Спазени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта, когато в нея са посочени други документи, свързани с индивидуализацията на дисциплинарното нарушение, с които работникът е запознат? Необходимо ли е да се посочи точният момент на извършване на нарушенията, когато се изразяват в бездействие през определен период от време? По тези въпроси настоящият състав приема следното: Задължението по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 от КТ /решение № 676 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 999 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Ето защо няма пречка дисциплинарните нарушения да бъдат индивидуализирани и в друг документ, посочен в заповедта за уволнение, съдържанието на който е станало достояние на наказания работник /решение № 379 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 410 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС и решение № 629 от 1.11.2010 г. по гр. д. № 279 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или служителя начин/решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по описа за 2009 г. на IV ГО на ВКС/. Затова не е необходимо, а е и на практика невъзможно в заповедта да се посочи точен момент на извършване на нарушението, когато това нарушение според работодателя се изразява в бездействие през определен период от време. Тези отговори на поставените въпроси водят до извода, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание в случая е мотивирана съобразно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в нея подробно са изложени фактите и деянието /бездействие, изразяващо се в неупражнен контрол/, заради които е наложено наказанието. Следователно изводът на въззивния съд за немотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение е погрешен, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. Ищцата И. Г. е заемала по силата на безсрочно трудово правоотношение длъжността главен счетоводител и директор на дирекция "Финансова дейност и снабдяване" в Софийския районен съд. Със заповед № АС-210 от 6.10.2008 г. на комисия е било възложено извършването на инвентаризация на активите на Софийски районен съд към 31.12.2008 г. Ищцата не е била чл. на комисията по инвентаризация, а и е било възложено да осъществява контрол по изпълнението на заповедта. Комисията е приключила инвентаризацията без да констатира наличието на липси или излишъци. От комисията са били съставени десет протокола за брак и ликвидация на бракувано имущество. Председателят на СРС е отказал да одобри пет протокола на комисията от 3.7.2009 г. за брак и ликвидация под номера от 5 до 10 и е възложил извършването на проверка, при която се оказало, че част от имуществото, предназначено за брак, липсва. В обяснителна записка от 14.07.2009 г. председателят на комисията по инвентаризация П. И. П. е заявила, че при проверката комисията е констатирала липси, за които устно уведомила главния счетоводител И. г. На свой ред И. Г. отново устно и е разпоредила да опише липсващия инвентар като бракуван. Съдът не кредитира тези твърдения, тъй като те се съдържат в записката, представляваща по своята същност писмени свидетелски показания, които не са събрани по съответния ред-П. П. не е разпитана като свидетел по делото. Тези твърдения представляват недостоверна защитна позиция на П. П., която е била председател на комисията и е била длъжна да констатира писмено липсите при изготвяне на окончателния инвентаризационен доклад, а не да ги прикрива с протоколи за брак и ликвидиране на бракуваното имущество. Ищцата И. Г. не е участник в комисията по инвентаризация и не носи отговорност за описване на наличното имущество и констатиране на липсите, а така също и за съставяне на протоколи за брак и ликвидация с невярно съдържание. Тази отговорност тежи върху членовете на комисията, а отговорността за липсите е на домакина-снабдител, който е материално отговорно лице. Действително, ищцата в качеството и на главен счетоводител е следвало да осъществява контрол върху дейността по отчета /инвентаризирането/ на движимото и недвижимо имущество на съда съгласно длъжностната си характеристика. Този контрол обаче е методически и документален, но не е контрол за физическата наличност на имуществото. За опазването на вещите отговарят съответните материално отговорни лица, които ги ползват и съхраняват, а за достоверността на констатациите, че тези вещи съществуват към момента на инвентаризацията, отговарят членовете на комисията по инвентаризация. Ето защо за липсите на стойност 3 499,04 лв. по т. I от заповедта за дисциплинарно уволнение ищцата не следва да носи отговорност. Същите съображения важат и за описаните в т. II от заповедта липси на компютърна техника, констатирана при частична проверка от 17.07.2009 г., както и за отговорността за лошото съхраняване на тази техника. Липсите отново са констатирани в докладна, съставена на 24.7.2009 г. от П. П. -същото лице, което е било председател на комисията по инвентаризация, пропуснало е да посочи липсите в инвентаризационния доклад и е подписало протоколите за брак и ликвидация. Късната констатация на тези липси едва след приключването на инвентаризацията не се дължи на неупражнен контрол от страна на главния счетоводител, а на дейността на комисията по инвентаризация. Складирането на техниката не е влизало в трудовите задължения на главния счетоводител, поради което ищцата не отговаря за лошите условия на съхранение. По тези съображения съставът на ВКС приема, че ищцата не е извършила нарушенията, посочени в т. I и т. II от заповедта за дисциплинарно уволнение, поради което предявените от нея искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ за отмяна на тази заповед, за възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на 11 280 лв. обезщетение за оставането и без работа за периода от 2.09.2009 г. до 2.3.2010 г. са основателни. Ето защо решението на СГС в допуснатите до касационно обжалване части трябва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение