Решение № 3254 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2014 г.

Решение № 3254 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5864/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Д "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП) и от "Карим Ауто" ЕООД, чрез адв. Попова против решение № 1296/4.03.2014 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. д. № 7824 по описа за 2012 г. на този съд. С касационната жалба директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) обжалва решение № 1296/04.03.2014 г. постановено по адм. д. № 7824/2012 г. на Административен съд София-град, в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите при териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с решение № 1508/25.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е необосновано и неправилно поради нарушение на материалноправни норми и на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства в тяхната съвкупност и не е извършил обективна преценка на същите. По делото не бил доказан релевантният факт на транслация на правото на собственост върху стоките, тъй като не било установено, че доставчиците са разполагали с фактурираните стоки, както и за лица, които пряко са ангажирани с извършването на услугите. Иска да бъде отменено решението на АССГ в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди изцяло ревизионният акт. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. "Карим Ауто" ЕООД, гр.София, чрез адв. Попова, е подало касационна жалба срещу решение № 1296/04.03.2014 г., постановено по адм. д. № 7824/2012 г. на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. Навежда като касационни оплаквания твърдения за незаконосъобразност на решението в тази му част, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионният акт. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на директора на "ОДОП" София и за неоснователност на касационната жалба на дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № 2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1508/25.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 71 203,03 лева и съответните лихви в размер на 15 557,92 лева, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 08 - м.11.2009 г., м. 01, м. 02, м.04, м.10 - м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г. по фактури, издадени от "Волма Трейд" ЕООД, "Пластстрой Груп" ЕООД, "Джи Ел Строй" ЕООД, "Еврострой Груп 2008" ЕООД, "Алекс Стройкомплекс" ЕООД, "Доис" ЕООД, "Ви Ес Спорт" ЕООД, "Св Инженеринг" ЕООД, "Унисек" ООД, "Си Ти Жи" ЕООД, "Електрострой Монтаж 98" ЕООД, "Ава-13" ЕООД, "Софреклам" ЕООД и "Фин Консулт" ЕООД, както и задължения за корпоративен данък за данъчни периоди 2009 г. и 2010 г. в общ размер на 29 045,70 лв и съответните лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е отчел, че спорният по делото въпрос е относно реалността на доставките на стоки и услуги по издадените от четиринадесетте доставчика фактури за процесните периоди спрямо ревизираното лице /РЛ/ и правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на РЛ на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Спорен е и въпросът за преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г. на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. По жалбата на директора на дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Касаторът обжалва решението на АССГ в частта, в която е отменен РА № 2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно доставки извършени от: "Волма Трейд" ЕООД за данъчен период м. 09.2009 г. с предмет стоки - гуми за товарни автомобили и услуги - обслужване филтри и масла за товарни автомобили; "Пластстрой Груп" ЕООД, за данъчен период м. 08 и м. 09.2009 г. с предмет стоки - гуми и компресор за климатик, и услуга - "реклама съгласно договор за билборд"; "Джи Ел Строй" ЕООД за данъчен период м. 09.2009 г. с предмет стока - спойлер пакет за Мерцедес; "Еврострой Груп 2008" ЕООД за данъчен период м. 08 и м.09.2009 г. с предмет стоки - навигация и услуги - изработка на рекламни материали и изпълнение на СМР; "Доис" ЕООД за данъчен период м. 11.2010 г. с предмет услуга - изработване на рекламни материали; "Ви Ес Спорт" ЕООД за данъчен период м. 11.2010 г. с предмет стоки - компютърна конфигурация и офис обзавеждане, тонер касети и калкулатор; "Св Инженеринг" ЕООД за данъчен период м. 11.2010 г. с предмет - услуги - СМР за обект Автокъща и транспортна услуга; "Унисек" ЕООД за данъчни периоди м.05 и м.12.2010 г. и м. 01.2011 г. с предмет стоки - подгревна свещ, повдигачи и вал и услуги - изчукване и боядисване на автомобил лек "Голф"; "Си Ти Жи" ЕООД - за данъчен период м. 10.2010 г. с предмет стоки и услуги - части и ремонт на товарни и лекотоварни автомобили; "Електрострой Монтаж 98" ЕООД за данъчни периоди м.01 и м.02.2010 г. с предмет услуги и стоки - ремонт и части за товарни автомобили. Касаторът оспорва решението и в частта, с която е отменен РА, с който е извършено преобразуване на финансовия резултат за 2009 г. и 2010 г. с данъчните основи на фактурите издадени от цитираните по-горе доставчици. За да отмени РА в частта му относно непризнатото от приходните органи право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от тези доставчици в процесните периоди, съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора, обосновал е фактическите си и правни изводи, съобразявайки представените доказателствата по делото - писмени доказателства, приобщени в хода на ревизионното производството и събрани в хода на съдебното такова. Като е разпределил доказателствената тежест, съдът се е позовал и на приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че счетоводството на "Карим Ауто" ЕООД е водено двустранно, с възможност за синхронизирано хронологично и систематизирано счетоводно отчитане, при спазване изискванията на ЗСч. Отразява се движението на всички получени стоки по количества и партиди в оборотни ведомости за движение на материалите, завеждани са хронологични счетоводни записвания за получените стоки от всеки доставчик. Налице са и плащания по фактурите. Установено е, че всяка от процесните фактури се придружава от приемо-предавателен протокол или протоколи за предаване, двустранно подписани и подпечатани, съдържащи опис на предадените стоки и извършените услуги, намерили отражение в дневниците за покупки. Съдът е установил също, че процесните фактури са отразени счетоводно при доставчиците, включени са в дневниците им за продажба. Съдът при постановяване на решението си, се е съобразил с обстоятелството, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена реална доставка, която изпълнява критериите на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. По делото е установено, че са спазени формалните изисквания на ЗДДС и че данъкът при доставчика е начислен в резултат на възникнало данъчно събитие по чл. 25 ЗДДС. Съдът е счел, че по отношение на доставките на стоки е доказано, че същите са предадени между ревизираното лице и прекия доставчик, а по отношение на доставките на услуги, е осъществено реално изпълнение на последните. По отношение на доставчиците "Волма Трейд" ЕООД, "Пластстрой Груп" ЕООД,"Джи Ел Строй" ЕООД, "Еврострой Груп 2008" ЕООД, "Ви Ес Спорт" ЕООД, "Унисек" ЕООД, "Си Ти Жи" ЕООД и Електрострой Монтаж 98" ЕООД, издатели на фактури, по които е отказано право на данъчен кредит по доставки с предмет стоки, изводите на първоинстанционния съд са за реалност на извършените доставки. С оглед спецификата и вида на фактурираните стоки - като родово определени вещи, съдът позовавайки се и на практиката на СЕС е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи прехвърлянето на правото на собственост върху стоката при предаването ?, както и възможността на доставчика да извърши доставката, за което определящо е наличие на такава стока при него, база за съхранение, персонал и др. Правилно е изложеното, че са представени в хода на производството доказателства, от които да може да се установи без съмнение кога и как фактически са придобити процесните стоки. По някои от доставките са налице и доказателства как са транспортирани, а по всички са налице документи удостоверяващи предаването от преките доставчици на ревизираното лице. Тъй като се касае за продажба на родовоопределени вещи, чието предаване е значимо за транслативния ефект на сделката, в конкретния случай административният съд правилно е заключил, че щом е доказано предаването на вещите и предвид съпътстващите ги документи, то е доказана и реалността на доставката на тези вещи. По отношение фактурите, издадени от "Волма Трейд" ЕООД, "Пластстрой Груп" ЕООД, "Еврострой Груп 2008" ЕООД, "Доис" ЕООД, "Св Инженеринг" ЕООД, "Унисек" ЕООД, "Си Ти Жи" ЕООД и Електрострой Монтаж 98" ЕООД с предмет услуги, Административен съд София - град е изложил, че РЛ е доказало изпълнение на фактурираните услуги от доставчиците, издатели на процесните фактури. РЛ е представило доказателства договори, приемо-предавателни протоколи, описи по част от фактурите, доказателства за разполагане от страна на доставчиците с технически и кадрови потенциал за извършване на съответните фактурирани услуги. Въз основа на установените факти и обстоятелства съдът е направил извод, че данъкът по процесните фактури, издадени от посочените по-горе доставчици е начислен правомерно, тъй като фактурите обективират настъпили данъчни събития във връзка с реално извършени доставки на стоки и услуги. Касаторът намира решението за процесуално и материално незаконосъобразно. Оплакванията са неоснователни. Обратно на твърденията на касатора, съдът е направил фактическите си и правни изводи въз основа на преценка на всички събрани доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност и е достигнал до обоснован извод за наличие на реални доставки по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици в посочените пак там данъчни периоди. При съобразяване с процесуалните правила първостепенният съд е направил точен анализ на всички доказателства, от което е установил правилно относимите към спора факти. При установяване фактическата обстановка по спора в мотивите на съдебното решение са обсъдени всички твърдения на двете страни относно правното значение на отделни документи, тяхната доказателствена стойност, както и връзката по между им. При така събраните доказателства изводът на първоинстанционния съд за реалност на доставките е обоснован. Законосъобразни и обосновани са и изводите на съда във връзка с реалността на доставките на услуги. Установеността на договорни отношения, приключили с изпълнението им по уговорения между страните начин - чрез приемане, обективирани в приемо-предвателни протоколи, е предпоставка за наличие на данъчно събитие, което при услугите настъпва с извършване на услугата, в случая с приемането съобразно уговореното и правилата на ЗЗД. Настоящата съдебна инстанция намира, че с оглед на събраните в хода на производството доказателства, е доказано наличието на реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури. Предвид което следва да се признае право на данъчен кредит на "Карим Ауто" ЕООД по процесните фактури издадени от "Волма Трейд" ЕООД, "Пластстрой Груп" ЕООД, "Джи Ел Строй" ЕООД, "Еврострой Груп 2008" ЕООД, "Алекс Стройкомплекс" ЕООД, "Доис" ЕООД, "Ви Ес Спорт" ЕООД, "Св Инженеринг" ЕООД, "Унисек" ООД, "Си Ти Жи" ЕООД и "Електрострой Монтаж 98" ЕООД. По същия начин следва да се процедира и с решението в частта на РА по ЗКПО относно увеличения ФР във връзка с разходи по фактури, издадени от горните дружества, предвид връзката и зависимостта с облагането по ЗДДС относно реалността на доставките и оттам относно вярното и точно отразяване на стопанските операции. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в тази си част. По жалбата на "Карим Ауто" ЕООД, гр.София. Касаторът обжалва решението на АССГ в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу РА № 2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, относно следните доставки от: "Ава 13" ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г. с предмет услуга - консултантски услуги по договор; "Софреклам" ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г. с предмет услуги - отдаване на рекламно информационно съоръжение тип "Пиза" - размери 4/3 м; "Фин Консулт" ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г. с предмет услуга - сервизно обслужване; Касатора оспорва решението и в частта по ЗКПО относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г. със сумата от 35849,96 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството в тези части, първоинстанционният съд е приел, че не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, тъй като не са представени по делото и на ревизиращия екип фактури № 606/28.11.2009 г. издадена от "Ава 13" ЕООД, № 141/24.11.2009 г. издадена от "Софреклам" ЕООД и № 1289/04.11.2009 г. издадена от "Фин Консулт" ЕООД. Касаторът оспорва обосноваността и законосъобразността на изводите на съда като посочва, че гореописаните три броя фактури са налични в дружеството и са предоставени по време на ревизията на ревизиращия екип. Представени са заверени копия в касационното производство като по приемането им като доказателство по делото не е направено възражение от ответната страна. Оплакванията са основателни. Фактури № 606/28.11.2009 г. издадена от "Ава 13" ЕООД с размер на ДДС - 2300 лв., № 141/24.11.2009 г. издадена от "Софреклам" ЕООД с размер на ДДС - 2669 лв. и № 1289/04.11.2009 г. издадена от "Фин Консулт" ЕООД с размер на ДДС - 2200 лв. за периоди м.11.2009 г., с предмет - услуги, са представени в заверено копие като писмено доказателство пред касационната инстанция. Във връзка с тези фактури в хода на производството не е съществувал спор между страните, че същите са били издадени и налични в счетоводната документация на РЛ, предоставени са ведно с касови бонове на приходните органи. В РД и РА няма отразявания за констатирана липса на фактурата. Напротив, същите са обсъждани заедно с останалите процесни фактури, като основанието на приходните органи за отказ от право на приспадане е нереалност на доставката. При установено наличие на фактурите като писмено доказателство и като първичен документ, издадени от доставчиците на РЛ за данъчен период м. 11.2009 г. спорът се концентрира около годността на тези документи като доказателства, тъй като се твърди, че не са посочени съставители. Касационният съд приема, че реалността на доставите по тези фактури, аналогично на останалите доставки осъществявани към "Карим Ауто" ЕООД са установени. Доставките са във връзка със сключени договори между страните, получените услуги са осъществени от дружествата доставчици, по фактурите е и извършено плащане. Процесните разходи са свързани с дейността на дружеството и са документално обосновани. По изложените съображения касационната жалба на дружеството се явява основателна. Решението на Административен съд София - град, следва да бъде отменено в частта, с която се отхвърля жалбата на дружеството и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, и вместо него, да бъде поставено решение, с което да се отмени РА, в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Ава 13" ЕООД, "Софреклам" ЕООД и "Фин Консулт" ЕООД, както и в частта, в която на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО за 2009 г. и 2010 г. е преобразуван финансовия резултат на "Карим Ауто" ЕООД за 2009 г. и 2010 г. със сбора от данъчните основи на процесните три фактури. Разноски: Предвид изхода на спора, представените от страните доказателства за направени разноски и заявените във връзка с това искания, касационният съд намира, че решението на АССГ следва да се отмени в частта, в която в полза на приходните органи и в тежест на жалбоподателя са присъдени разноски. С оглед уважения материален интерес в полза на дружеството следва да се присъди пълния размер на направените разноски в първата съдебна инстанция, или според списъка за разноски - 2650 лв. Присъдени са с първоинстанционното решение разноски в размер на 2365 лв., поради което на касатора се дължи разликата от 285 лв., която се присъжда с настоящото решение. За касационното производство не се присъждат разноски на касатора - "Карим Ауто" ЕООД, тъй като няма данни за реално направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 1296/04.03.2014 г. постановено по адм. д. № 7824/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Карим Ауто" ЕООД гр.София срещу Ревизионен акт №2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1508/25.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7169,99 лева и лихви по фактури № 606/28.11.2009 г. издадена от "Ава 13" ЕООД, № 141/24.11.2009 г. издадена от "Софреклам" ЕООД и № 1289/04.11.2009 г. издадена от "Фин Консулт" ЕООД за данъчен период м. 11.2009 г., в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г. с данъчните основи на фактурите издадени от посочените трима доставчика, както и в частта, в която "Карим Ауто" ЕООД е осъдена да заплати на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП сума в размер на 665 лв. за разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ ревизионен акт №2141111624/22.03.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 1508/25.06.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - София при ЦУ на НАП, в частта му, в която са установени задължения по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит и лихви по фактура № 606/28.11.2009 г. издадена от "Ава 13" ЕООД, № 141/24.11.2009 г. издадена от "Софреклам" ЕООД и № 1289/04.11.2009 г. издадена от "Фин Консулт" ЕООД за данъчни периоди м. 11.2009 г., както и в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и 2010 г. с данъчните основи на фактурите издадени от посочените трима доставчика. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1296/04.03.2014 г. постановено по адм. д. № 7824/2012 г. по описа на Административен съд София-град в останалата му част. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Карим Ауто" ЕООД, с ЕИК 131280971, със седалище и адрес на управление обл. София, общ. Столична, с. Лозен, ул. "Висо" №45, сума в размер на 285 лева /двеста осемдесет и пет лева/ представляващи съдебно-деловодни разноски пред първата съдебна инстанция. Решението е окончателно.