Решение № 11236 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8150/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение 2801 от 08.07.2025 г., постановено по адм. дело 550/2025г., Административен съд Стара Загора, IV-ти състав, е отменил Ревизионен акт (РА) Р 16001624003186 091 - 001/03.02.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, с който е установена отговорност на К. Г. Ж. за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.05.2021г до 30.09.2023г в размер на 22 238.15лв и лихви в размер на 6 887.13лв в качеството й на управител на ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303. С решението съдът е осъдил НАП да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 10лева, както и да заплати на адвокат С. И. Раднев от АК Сливен сумата 2 980лв. адвокатско възнаграждение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Е. Д. Р. в качеството й на директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, като жалбата е приподписана от главен юрисконсулт Г. Димитрова. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд Стара Загора е неправилно като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и при необоснованост. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд Стара Загора и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число юристконсулско възнаграждение. Ответницата по касационната жалба К. Г. Ж. , [ЕГН], с постоянен адрес гр.Казанлък, [адрес], чрез пълномощника си адв. С. Раднев от АК Сливен взема становище за неоснователност на жалба. Претендира присъждане на разноски . Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е неоснователна. С решението си Административен съд Стара Загора е отменил Ревизионен акт Р 16001624003186 091 - 001/03.02.2025г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, , потвърден с Решение 131/28.04.2025г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив, с който е установена отговорност по чл.19,ал.1 ДОПК на К. Г. Ж. за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.05.2021г до 30.09.2023г., общо в размер на 22 238.15лв и лихви в размер на 6 887.13лв, в качеството й на управител на ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; констатациите относно задълженията на дружеството, установени с подадени декларации по ЗДДС, декларации образец 6 и декларация по чл.92 ЗКПО, констатациите, поради които е вменена отговорност на задълженото лице по чл.19,ал.1 ДОПК. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентни органи, в предвидената за това форма, и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до неговата отмяна. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно законосъобразността на оспорения ревизионен акт са изложени на л.162 и сл. от делото. Посочено е, че публичният изпълнител е отправил на 05.07.2023г искане за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице ЖАЛВАНА -11 ООД във връзка с наличието на публично задължение в размер на 68 778.85лв на основание чл.13 вр. с чл.12 ал.4 т.5 от ДОПК длъжникът в производството по принудително събиране на публичните задължения е длъжен да предоставя информация на публичния изпълнител при упражняване на правомощията му за установяване на притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания / лист 54 том ІІІ/. От ЖАЛВАНА -11 ООД е поискано да представи Справка 1 за ФЛ, ЮЛ, ЕТ за налични недвижими имоти; Справка 2 за налични МПС; Справка 3 за налични машини, стоки, оборудване, стопански инвентар; Справка 4 за дългосрочни и краткосрочни инвестиции; Справка 5 за вземания от банки и трети лица. Изисканите справки не са представени. Посочено е, че на 23.08.2023г лице, което вече не е управител на дружеството е заявила, че ще плаща по 1 000лв всеки месец за покриване на задълженията. Решаващият съд е отбелязал, че имущество, чието обявяване е предмет на Искането за предоставяне на документи и обяснения не е установено от органите по приходите, като е установен регистриран през ЕКАПФ оборот от продажба на стоки в търговските обекти, който не подлежи на обявяване по силата на закон. Изведен е извод, че този оборот не е укрито обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1 от ДОПК. Посочено е и това, че на 23.06.2022г на основание чл.204 вр. с чл.232 ал.5 от ДОПК е извършено изземване на парични средства в касата на търговския обект в град Кермен в размер на 644.20лв., а на 15.12.2022г е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин хранителни стоки в град Кермен, с регистриран ЕКАФП, като е указано е на дружеството, че запорът има действие до погасяване на размера на изискуемо и установено публично вземане като постъпващите ежедневно парични средства от предоставените стоки и услуги следва да бъдат превеждани по банкова сметка за принудително събиране на публични вземания. Допълнено е, че са установени фактически към 19.12.2022г, суми в размер на 1065лв., когато е връчено постановлението и е направена проверка в търговския обект, които са иззети. Посочено е и това, че на същата дата - 15.12.2022г е наложен запор на парични средства в каси, находящи се в търговски обект Магазин в село Пет могили с регистриран ЕКАФП, а установената фактическа наличност на 19.12.2022г в обекта в размер на 198.70лв, е иззета. На 21.07.2023г е извършено изземване по чл.204 вр. с чл. 232 ал.5 от ДОПК на парични средства в размер на 287.50лв в касата на магазина в град Кермен. Отбелязани са и наложените запори на парични средства в други обекти на дружеството, като постановленията за налагане на запор върху паричните суми в касите на търговските обекти са налагани от публичния изпълнител като способ за принудително изпълнение по чл.215 ал.1 т.2 вр. с ал.2 от ДОПК, но по силата на чл.204 вр. с чл. 232 ал.5 от ДОПК изпълнението върху парични средства на длъжника в национална и чужда валута се състои в тяхното описване и изземване по разпореждане на публичния изпълнител. От това е изведен извод, че изпълнението не попада под състава на чл.19 ал.1 от ДОПК посоченото в РА и в Решението на ответника поведение на управителя на дружеството, състоящо се в не превеждане по изпълнителното дело на паричните средства, постъпващи от продажбите на стоки в търговските обекти. Допълнено е, че тяхното използване за търговската дейност на дружеството според установеното с РА регистриране на продажбите през ЕКАПФ и обявяване на оборотите в ГФО, не е поведение по укриване на факти, които по силата на закон следва да бъдат обявени пред органите по приходите. Отбелязано, че причината, поради която е издаден РА на основание чл.19 ал.1 от ДОПК срещу управителя на дружеството, е не изпълнение на запор на средствата на длъжника в каси в два броя търговски обекти в град Кермен и в село Пет могили, за което публичният изпълнител е съставил Протокол за категоризиране на дълга като трудно събираем лист 51, том ІІІ. На отделен ред са изложени мотиви, че ревизионният акт се основава именно и само на категоризиране на публичния дълг като трудно събираем, защото дружеството няма активи и имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение. Посочено е, че публичният изпълнител е прилагал способа изпълнение върху парични средства на длъжника, налични по касите в търговските му обекти на всеки три месеца, чрез тяхното описване, изземване и разпределение за погасяване на публичните задължения. Добавено е, че запор върху налични парични средства на длъжника по изпълнителното дело се изпълнява, чрез тяхното изземване, а не както е посочено в Постановлението за налагане на запор върху сумите по касите в търговските обекти, чрез ежедневно превеждане по сметка на публичния изпълнител на постъпващите парични средства от продажби на стоки. На база на това е изградена констатация, че тезата, на която се основава РА - че управителят на дружеството-длъжник укрива паричните средства от оборота, вместо да ги превежда на публичния изпълнител в изпълнение на наложения запор върху постъпващите суми по касата, е правно несъстоятелна. Акцентирано е, че в случая отсъства главният елемент от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК укриване на факти и обстоятелства, които управителят е длъжен да обяви по силата на закона, както и отсъства и следващия елемент и това е причинно-следствената връзка между укриването, което означава не деклариране по силата на закона, и за което умисъл не се изисква, защото се касае за неизпълнение на законово задължение, и следствието /резултат/ - да не могат да бъдат събрани публичните задължения. Административният съд е посочил, че в процесния случай е установено, че дългът е трудно събираем, поради липса на имущество на дружеството и единствено приложимият способ е, чрез изземване на парични средства от касата на търговските обекти, което изисква активно действие на публичния изпълнител. На отделен ред е отбелязано, че въпросното дружество ЖАЛВАНА -11 ООД е реализирало оборот, регистриран в ЕКАФП за 2021г в размер на 716 510.18лв, за 2022г в размер на 1 150 468.68лв и до м. 09.2023г в размер на 1068507.48лв или средно месечен оборот за 2021г в размер на 59 709.18лв, за 2022г в размер на 95872.39лв и за 2023г в размер на 118 723.05лв, но въпреки това не са платени публичните му задължения. Посочено е, че според ответника укриването на тези обороти се състои в това, че управителят не е насочвал паричните средства от реализирания оборот към сметката за принудително събиране на публични вземания, без да се съобрази, че изпълнението върху налични парични средства се състои в тяхното описване и изземване, те не се обявяват, а се регистрират през ЕКАФП, което е изпълнено. Прието е, че въпреки подробното описване на всички елементи от състава на чл.19 ал.1 от ДОПК ответникът не е приложил правилно материалния закон спрямо описаното в РА поведение на управителя на дружеството, отговорността по чл.19 ал.1 от ДОПК е предвидена за неизпълнение на законово задължение за обявяване на факти и възниква само, когато то е причината за настъпилата несъбираемост на публичните вземания. Посочено е, че отговорността за неизпълнение на наложен запор е уредена в чл. 211 от ДОПК, а освен изложеното, не е наложен запор върху стоки в оборот по чл.207 от ДОПК, за да се твърди, че управителят не е имал правото да използва паричните средства от тяхната продажба за заплащане на разходи, свързани с извършваната търговска дейност, както и че именно с тези парични средства е закупувана нова стока, която да бъде продадена. Прието е, че използването на паричните средства от продажба на стоки за заплащане на разходи за дейността на дружеството, вместо с тях да се плащат публичните задължения, не съставлява укриване на факти и обстоятелства, които управителят по закон да е длъжен да обяви пред органите по приходите, нито е причината, поради която не са събрани публичните задължения, нито причинява невъзможност да бъдат погасени. Направен е краен извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и основателност на жалбата. Решението на Административен съд Стара Загора e правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на Д ОДОП -Пловдив се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд в отменителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че необосновано на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че по отношение на процесните задълженията не са налице условията по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на ревизираното лице. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. От доказателствата по делото се установява, че дружество ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303 има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.05.2021г до 30.09.2023г., в размер на 22 238.15лв главница и лихви в размер на 6 887.13лв., за които има подадени декларации по ЗДДС, декларации образец 6 и декларация по чл.92 ЗКПО. Установено е още, че въпросните задължения са били предмет на изпълнително дело 170200257/2017 г. по описа на ТД на НАП Пловдив, като според писмо на публичен изпълнител дружеството не притежава имущество, което да обезпечи събирането на публичните задължения. По-горе в решението са отбелязани наложените запори на дружеството и събраните въз основа на тях парични средства. Установено е още, че задълженото лице К. Г. Ж. е била управител на ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303 за периода от 01.05.2021г. до 31.05.2023г., през които периоди са подадени декларациите, по силата на които са налице изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Органите по приходите са приели, че са налице елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК за посочените задължения на дружеството. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите са незаконосъобразни. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно отсъствието на елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК Доводите и аргументите в тази насока са следните: Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК, 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - Вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на данните по делото решаващият съд правилно е приел, че между страните не са спорни наличието на следните елементи 1. Задълженото лице е субект на отговорност поради това, че е била управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303, които са възникнали на основание подадени декларации от дружеството съгласно изискванията на съответните материални закони.; 3. Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения. Спорът между страните се свежда до това налице ли са другите елементи налице ли е извършено действие от задълженото лице, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е длъжно да обяви пред орган по приходите и дали това действие е в причинно-следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани задълженията. От констативната част на ревизионния доклад и ревизионния акт, както и от решението на директора на Д ОДОП - Пловдив при административното оспорване, може да бъде обоснован извод, че според органите по приходите укриването на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 ДОПК се изразява в това, че въпреки че задълженото лице, в качеството му на управител на ЖАЛВАНА-11 ООД, да е знаело, че дружеството има публични задължения по силата на подадени данъчни декларации и декларации образец 6, и дружеството е имало големи обороти от извършваната търговска дейност и е имало паричен оборот от продажбите на стоки, то не е погасявало умишлено публичните си задължения, в това число не е спазвало уговорките на предложения от самото него погасителен план. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че изложеното не покрива елемента на фактическия състав на чл.19,ал.1 ДОПК , изразяващ се в укриване на факти и обстоятелства, който елемент е кумулативно необходим и отсъствието му е пречка за реализиране на отговорността. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неплащането на изискуеми публични задължение не съставлява укриване на факти и обстоятелства, които задълженото лице по силата на закон е длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В случая безспорно е установено, че задълженията на дружеството са изискуеми по силата на подадени декларации от самото него, а не са установени с ревизионен акт, т.е. задълженото лице чрез управителя си е декларирало определени факти и обстоятелства, с настъпването на които възникват данъчни задължения. Липсват данни извършените плащания с оборотните средства да попадат в някоя от хипотезите по чл.19,ал.2, т.1 и 3 ДОПК и констатации в тази насока не се съдържат в ревизионния акт. От данните по делото е видно, че за събиране на публичните задължения на дружеството има образувано изпълнително дело, предприети са съответни действия от публичен изпълнител, а това, че в резултат на тях не се е стигнало да погасяване на задълженията е обстоятелство, за което управителят на дружеството не може да бъде държан отговорен. Неизпълнението на наложени запори може да бъде основание за ангажиране на друга отговорност на лицето чл.206,ал.1 ДОПК във вр.с 451,ал.1 ГПК, но не и да се разглежда като укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 ДОПК. При липса на този елемент от фактическия състав е безпредметно да се обсъжда въпроса за наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнение на задължение за деклариране на факти и обстоятелства и невъзможност за събиране на задълженията. Като е приел, че ревизионният акт за реализиране на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК на К. Г. Ж. за данъци и задължителни осигурителни вноски, дължими за периода от 01.05.2021г до 30.09.2023г в размер на 22 238.15лв и лихви в размер на 6 887.13лв в качеството й на управител на ЖАЛВАНА-11 ООД ЕИК 201546303. е незаконосъобразен, Административен съд Стара Загора е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д "ОДОП" Пловдив, следва да бъде осъдена да заплати на двокат С. И. Раднев от АК Сливен сумата 2 980лв. адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.161,ал.1 ДОПК във вр. с чл.36,ал.1 и чл.38,ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, определено при условията на чл. 8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Направеното възражения от процесуалния представител на Д ОДОП Пловдив за прекомерност на възнаграждението съдът намира за неоснователно, доколкото от същия се претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение в същия размер. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,