Решение № 5557 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2020 г.

Решение № 5557 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2533/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Тракийска при Агенция "Митници, чрез процесуален представител, против Решение № 969/19.12.2019 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. д. № 537/2018 г., с което е отменено Решение № 603 от 20.04.2018 г. на Началника на Митница Пловдив. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът претендира отмяна на обжалваното решение и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба –"Гранд текстил" ЕООД, гр. Хасково не изразява становище по основателността й. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на производството пред АС- Хасково е законосъобразността на Решение № 603 от 20.04.2018 г. на Началника на Митница Пловдив. С оглед заповед № 3 МФ-1318/27.12.2018 г. на Министъра на финансите, с която се закрива Митница Пловдив, а дейността, компетентността, правата и задълженията й преминават към ТД Тракийска, като ответник по делото е конституиран Директорът на ТД Тракийска. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първостепенният съд е приел следното от фактическа и правна страна: Съгласно мотивите на обжалвания административен акт, митническият орган е счел, че митническата стойност на стоките по митническа декларация № 17 ВG003012 Н0032545 от 25.09.2017 г. следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2, б. "б"от Регламент /ЕС/№ 952/2013 въз основа на митническата стойност на сходни стоки, посочени по други MRN, със съответните ги индивидуализиращи данни, подробно посочени в решението. Началникът на Митница Пловдив по точка втора от решението е определил нова митническа стойност на 14 броя стоки, като общо определеният допълнително дължим ДДС е в размер на 4 859. 17 лв. След съвкупен анализ на събраните доказателства, включително и на заключението по проведената СИО, първостепенният съд е достигнал до извода, че митническите органи необосновано са приложили чл. 140, вр. чл. 141 от Регламента за прилагане във вр. с чл. 74, § 2, буква б) от МК, поради което оспореният административен акт е незаконосъобразен. Безспорно е установено, че не е извършен анализ съобразно изискванията на чл. 141 от Регламента за прилагане и съответно митническите органи не са обосновали приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице. Според съда те е следвало да установят, че стоките се търгуват на същото търговско равнище и по същество в същите количества, като доказателства в тази насока не са представени. Решаващият извод на съда е за липса на сходство на процесните със съпоставени стоки, тъй като такива не са посочени и не е извършен анализ на условията на доставките – търговска марка, качество и търговско равнище, което влияе върху цените. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. АС- Хасково е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, която е съобразена с тях. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение на Началника на Митница Пловдив. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената по чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение 2015/2447 стойност на внасяните стоки. Митническата стойност на стоките във връзка с прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с чл. 70 и 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Митническият орган обаче е допуснал смесване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, § 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Така, позовавайки се на решението на Съда по дело С-291/15, администрацията го е интерпретирала превратно. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки. Съобразена с т. 31 от цитираното решение на Съда е практиката на митническия орган да не търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. В случая е приложен именно вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод – въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил анализ на условията по доставките и съответно как това се отразява на цената на стоките за продажбата им за износ, на договорените от дружествата срокове и начин на плащане, на разликата в договорените количества, търговската марка и качеството на стоките. Съгласно чл. 141, § 2 от Регламент за изпълнение 2015/2447 вр. чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки следва да се направи корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. А съгласно чл. 141, § 5 от Регламент за изпълнение 2015/2447 договорната стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя. След като Началникът на Митница – Пловдив не е направил необходимия анализ по чл. 141 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на посочените съществени елементи във връзка с използвания вторичен метод за определянето на митническата стойност на стоките, то законосъобразно първостепенният съд е приел, че оспореното решение следва да бъде отменено на основание чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 АПК. Като е достигнал до този краен извод, АС- Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. / така и Решение № 7524 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 623/2019 г., VIII отд. и Решение № 16811 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9341/2019 г., I отд / в Предвид гореизложеното, Върховния административен съд, състав на Първо отделение