Решение № 10910 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5040/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Магна ойл ООД, ЕИК 200561054, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, [адрес], чрез адв. А. Симеонов, против Решение 2067/13.03.2024 г., постановено по адм. дело 20237040700966/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва процедурата и резултатите от извършения обмен на информация с Конфедерация Швейцария и счита, че съдебното решение е постановено при непълнота на доказателствата за определяне на митническата стойност на декларирания за режим допускане за свободно обращение автомобил. Като неправилен отчита извода за липса на нарушение на правото на изслушване на дружеството. Твърди, че в случая митническият орган е следвало да приложи реда по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по същество, с което процесният административен акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът директорът на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници , не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Съображения за неоснователността ѝ излага юрк. Димитрова в писмено становище по хода на делото. Отправя искане първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност, прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение, без да сочи конкретни съображения. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка на събраните доказателства, наведените касационни оплаквания и извършена служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Бургас е било Решение с рег. 32 173712/10.05.2023 г. към митническа декларация (МД) MRN 20BG002005045712R0/15.12.2020 на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 8 и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 ЗМ, чл. 70 във вр. с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1, чл. 56 ЗДДС и чл. 59 АПК, е отказано да бъде приета митническа стойност на декларирана стока; определена е нова митническа стойност на стоката в размер на 43 371,88 лв.; отказано е предоставянето на преференциално третиране, произтичащо чл. 56, §2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария и са установени публични задължения за досъбиране на мито в размер на 4 337,19 лв. и ДДС в размер на 9 043,84 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 114, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС. Съгласно установените факти от административния съд, на 15.12.2020 г. в МП Пристанище Варна е постъпила горепосочената МД от Магна ойл ООД за поставяне под режим допускане за свободно обращение на стока - лек автомобил, употребяван с повреди, марка: Порше, модел: Macan S, тип: дизел, брой места: 5; дата на първа регистрация: 17.04.2015 г., цвят: черен, работен обем: 2 967 куб. см., мощност: 184 кW, фабричен номер на двигателя: неоткрит, шаси: WP1ZZZ95ZFLB33199, държава на износ Швейцария, с код по ТАРИК - 8703339000. Посочено е още, че стойността на автомобила е CHF 1 100, а митническата стойност при декларирането - в размер на 2 489,83 лв. Вносителят е заявил тарифна преференция във вр. с поставен текст върху приложената от него фактура за покупко-продажба от 04.12.2020 г. При осъществен последващ митнически контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84а, ал. 1 ЗМ е изпратено писмо 32-236499/22.07.2021 г. от директора на ТД Митница Варна до ЦМУ на Агенция "Митници" с молба да бъде отправено искане до швейцарските митнически власти да извършат проверка въз основа на Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Действията са част от проверка на декларираните произход и митническа стойност на множество автомобили, описани в табличен вид. На следващо място в съдебното решение са отбелязани получените информация и доказателства от швейцарската митническа администрация с последователни отговори от 31.05.2022 г. и 12.07.2022 г. В резултат от извършена проверка на износителя Е. С. Export Center SA е установено, че автомобилът в процесната МД е бил продаден, но на по-висока стойност от CHF 23 700 и без изрично изявление на продавача, че МПС е с преференциален произход. От отговорите става ясно също, че приложената към искането за обмен фактура на стойност CHF 1 100 не е издавана и подписвана от продавача. Констатациите на митническите инспектори са обективирани в изготвения доклад от проверката на Магна ойл ООД. Със съобщения от 23.11.2022 г. и 25.01.2023 г. дружеството-касатор е уведомено по реда чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение от митническия орган. В указания срок по първото съобщение на 23.12.2022 г. е било депозирано възражение. За изясняване на фактическата обстановка, по искане на жалбоподателя по делото, е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чието заключение е прието като част от доказателствения материал в с.з. на 21.11.2023 г. За да отхвърли жалбата срещу административния акт, решаващият съд е обосновал заключение за издаването му от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на процедурата за извършване на последващ контрол при декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и приложимото материално право. Изложени са мотиви за неоснователност на оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на правото на изслушване на дружеството по чл. 8, § 1, б. а) и в) от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. във вр. с чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013. Направен е извод, че събраните доказателства в хода на административното производство са достатъчни за установяване на действителната продажна стойност на стоката, вкл. информация и документи към отговора на швейцарските митнически власти. Последните не могат да бъдат игнорирани при анализа и съвкупната оценка на обстоятелствата по делото. В тази насока са обсъдени констатациите в заключението на ССЕ и е посочено, че по делото от страна на жалбоподателя не е представено доказателство за извършено плащане към Е. С. Export Center SA в твърдения размер - CHF 1 100. Изследваните счетоводни записи не са достатъчни за установяването на спорния факт, нито това, че Магна ойл ООД е превело сумата от CHF 10 000 повече от четири месеца преди съставянето на фактурата от 04.12.2020 г. Обжалваното решение на Административен съд Бургас е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, насочени срещу съдебния извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84 ал. 1 т. 1 ЗМ. Правилно и обосновано административният съд е отхвърлил всички доводи в тази насока. Със Съобщение 32-403543/23.11.2022 г. на директора на ТД Митница Варна е изпратено надлежно уведомление до Магна ойл ООД по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 и е предоставена възможност на заявителя да изрази становище, като такова е постъпило с вх. 32-450956/23.12.2022 г., подадено чрез пълномощник. Относими за преценката в случая са и констатациите в съдебното решение във връзка с изпратеното второ Съобщение от 25.01.2023 г., с което жалбоподателят е уведомен за допуснатата изчислителна грешка в текста на първоначалното съобщение (за необходимост от корекция в окончателния размер на дължимия ДДС). Настоящата касационна инстанция не споделя наведените пространни твърдения в касационната жалба относно допустимостта и резултатите от осъществената процедура по линия на международното сътрудничество на основание Споразумение между ЕИО и Конфедерация Швейцария от 22.07.1972 г. и Допълнителен протокол между ЕО и Конфедерация Швейцария от 09.06.1997 г. относно административна взаимопомощ в митническата област. Възраженията са били изразени в синтезиран вид в т. 1 от Становище вх. 32-450956/23.12.2022 г. Невярно и неоснователно касаторът изтъква, че първоинстанционният съд не е анализирал и посочил никъде в оспореното решение международният договор, въз основа на който е предприето събирането на писмени доказателства т. 1.1, р. I от касационната жалба. Предоставянето на помощ при отправено искане от страна на запитващия орган (чл. 3), формата (чл. 6), реда за изпълнение (чл. 7), изключенията от задълженията (чл. 9), вкл. поверителността (чл. 10) и целите за ползване на получената информация (чл. 11), са част от предметния обхват на чл. 2 от Допълнителния протокол за осигуряване правилното прилагане на митническото законодателство, и по-специално като се предотвратяват, разкриват и разследват нарушения на това законодателство. Установените факти по същество от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Съдът е обсъдил всички оплаквания и ангажирани доказателствени средства от жалбоподателя като е приложил правилно материалния закон. Наведените възражения в касационната жалба са изцяло неоснователни. В изложените мотиви от съда се съдържа недвусмислен отговор на правния спор по делото, свързан с преценката дали митническите органи са спазили чл. 70 и чл. 71 от Регламент (ЕС) 952/2013 при определянето на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката, както и налице ли са основанията за отказ за предоставяне на преференциално третиране на стоката, произтичащо от разпоредбите на чл. 56, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. Предложенията на касатора за определяне на нова митническа стойност на процесната стока по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 и използване на уредените вторични методи за целта, както и за съществуващо задължение за назначаване на оценителна експертиза при последващия контрол, са бланкетни и неподкрепени с конкретни съображения. Съгласно чл. 70, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от регламента. В чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната от вносителя стойност. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 чрез последователно прилагане на методите, посочени в чл. 74, § 2, б.б. а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. На основание чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на митническия орган е да установи предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и законосъобразното прилагане на методите по чл. 70 и сл. от Регламент (ЕС) 952/2013. Правилен е изводът на административния съд, че в настоящия случай митническите органи са обосновали съмненията, определяйки митническата стойност на стоката по реда на чл. 70 и 71 от Регламент ЕС 952/2013 г., съгласно установената продажна цена и предоставена фактура от E. C. Export Center SA към отговора на митническите органи на Конфедерация Швейцария. Информацията и съответните документи, както бе уточнено, са събрани по реда на международното сътрудничество и въз основа на сключеното Споразумение за свободна търговия от ЕИО и Допълнителния протокол от ЕО към него относно административна взаимопомощ в митническата област. Разколебаващи касационните оплаквания в това отношение са данните и изводът на съда за липса на представени доказателства за превод в размер на CHF 1 100 за покупката на лек автомобил Порше Макан Ес . Извършената съпоставка с констатациите от ССЕ и отговорите на вещото лице е в съответствие с изискването на чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че са налице условията по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение и чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за промяна в декларираната договорна стойност на стоката, респективно е налице основание да не бъде призната декларираната от вносителя преференция по чл. 56, § 2 б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 във вр. със Споразумението между ЕИО и Конфедерация Швейцария. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на оспорването. При този изход на делото е основателно искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,