Решение № 169 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 821/2010 г.

Решение № 169 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 821/2010 г., I г. о., ГК, докладчик председателя Теодора Нинова Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Добричкия окръжен съд с № 109 от 05.03.2010 г., постановено по гр. дело № 1069/2009 г., с което е оставено в сила решение № 219 от 06.11.2009 г. по гр. дело № 7/2006 г. на Балчишкия районен съд за отхвърляне иска на К. П. К., ЕГН [ЕГН] против Общинска служба по земеделие [населено място], с участието на [община], представлявана от Кмета за признаване за установено правото на наследници на Д. Н. К. да възстановят правото му на собственост върху 800 кв. м. зем. земя, находяща се в землището на [населено място], общ. Б., местността "До гробището" при граници: гробище, част от имота, собственост при наследници на Д. Н. К., включен в строителните граници и имот на А. Т. Т., на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Недоволен от въззивното решение е касаторът К. П. К., представляван от адвокат С. Л. от В. адвокатска колегия, който го обжалва в срока по чл. 283 ГПК като счита, че е неправилно тъй като противоречи на материалния закон, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано - нарушение по чл. 281, т. 3 ГПК поради необсъждане доказателствата по делото, установяващи безспорно правото на собственост на целия имот (от 2500 кв. м.) и във връзка с чл. 20 З давността. Ответниците по касация - ОСЗ-Б. и [община] не вземат становище. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за недопустимо да се ползват гласни доказателства, събрани в спор по чл. 53, ал. 2 ЗКИР - предмет на гр. дело № 225/2008 г. на Добричкия окръжен съд, за установяване право на собственост въз основа на давностно владение в настоящия спор по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съобразено е само изменението в чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с оглед § 30 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ ("Държавен вестник", брой 13/2007 г.), които са преклудирали възможността за доказване правото на собственост на основание давностно владение. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение намира, че касационната жалба е допустима. С определение № 39 от 21.01.2011 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по въпроса - след като е налице решение за признаване на правото на собственост на частта от имота, която е в регулация и косвени писмени доказателства следва ли да бъдат отказвани свидетели за установяване придобиване правото на собственост по давностно владение, осъществено преди образуване на ТКЗС и до настоящия момент. Касационната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл. 8 от Примерния устав на ТКЗС (приет през 1950 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г.) всички членове на кооперативното стопанство са длъжни да внесат в кооператива своята собствена земя, земята на членовете на техните домакинства и земята, която те стопанисват заедно с другите сънаследници и съсобственици, а така също и земята, придобита впоследствие от тях и членовете на домакинствата им. В кооперативното стопанство се внасят както земите, които се намират вън от регулационния план на селището, така и тези, които се намират в регулационния план на населеното място. Според чл. 11, ал. 1 от Примерния устав, внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници - ал. 2. С такава земя кооператорите са имали право да се разпореждат, като я прехвърлят, включително и на некооператори - ал. 4. Запазването на селищния характер на посочената категория земи следва и от Постановление на Министерския съвет от 26.08.1954 г. за земеустройването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, М. и други обществени организации. Според нея земите, включени в регулационните планове на селищата, като незастроени дворни места, овощни градини, лозя и др., не се групират в блокове, а членовете на ТКЗС запазват правото си на собственост върху тези земи в реалните им граници. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от последващия Примерен устав на трудовокооперативно земеделско стопанство (обн., ДВ, бр. 83 от 25.10.1968 г., загубил значение), според която собствеността върху земята, включена в регулационния план на селището (чертите на селището), се запазва в нейните реални граници. Придобиването по давност е изключено по отношение на недвижим имот, който е бил земеделска земя. Този придобивен способ е приложим, ако имотът е имал селищен характер и не са били налице ограниченията на закона по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти (ЗРПВПВННИ, отм.) и по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите (ЗСГ, отм.), а впоследствие и по чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ (нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) за придобиването му по давност. Предмет на иска с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, когато правоимащите лица са пропуснали в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ, да подадат заявление за това пред административния орган. Отричането или признаването на правото да се възстанови собствеността върху земеделска земя, предполага доказване от страна на ищеца по този иск на обстоятелства, свързани с факта на притежаване правото на собственост от страна на ищца или негов наследодател, преди кооперирането на земеделската земя, както и фактът на кооперирането на земята или нейното неправомерно отнемане. При липса на твърдения за коопериране на земеделската земя или нейното неправомерно отнемане, липсват и предпоставки за признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделска земя, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ. При наличие на писмено доказателство от вида на изброените в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ не е необходимо да се доказват елементите от фактическия състав на конкретното придобивно основание. При липса на доказателства, които да опровергават установената с този документ принадлежност на правото на собственост, следва да се приеме, че наследодателят е бил собственик на имотите и наследниците му имат право да им бъдат възстановени. Това становище е съобразено с практиката на Върховния касационен съд, изразена в многобройни решения по чл. 290 и сл. ГПК /напр. р. № 870/2009 г. от 12.02.2010 г. по гр. дело № 4187/2008 г. и р. № 488 от 05.07.2010 г. по гр. дело № 1511/2009 г., двете на I-во г. о., р. № 196 от 23.04.2010 г. по гр. дело № 175/2009 г. на II-ро г. о./, които съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС са задължителни за съдилищата. Предвид изложените съображения, настоящият състав на Върховния касационен съд, I-во г. о. намира касационната жалба за основателна. Обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ-касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Порокът на решението произтича от обстоятелството, че въззивният съд неправилно е тълкувал и прилагал законодателната уредба, която налага да се приеме, че при липса на доказателства за правопрекратяващи факти до момента на обобществяването на земеделските земи, представените с исковата молба доказателства са годни да установят правото на възстановяване на собствеността. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно решение. То следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото са представени списък на земите на кооператорите, включени в кооперативните блокове на ТКЗС [населено място], където наследодателят фигурира с 36 дка зем. земя; списък на подлежащите на оземляване жители на [населено място] от 1941 г., където наследодателят фигурира с 15 дка зем. земя, определено му е да се оземли с 35 дка зем. земя и е посочено, че притежава къща и стопански двор, без да е посочена квадратурата на двора; имотна ведомост, съставен след 1940 г. където наследодателят фигурира с 50 дка зем. земя; списък на членовете на ТКЗС, съставен след 1951 г., чиито земи са включени в кооперативните блокове на ТКЗС [населено място], където Д. К. фигурира с 4 дка; списък на стопаните от [населено място] от 1941 г., притежаващи земя до 50 дка, където наследодателят фигурира с 15 дка; протокол № 4/14.08.1941 г. където Д. К. е оземлен с 35 дка зем. земя в землището на [населено място]. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение