Решение № 2517 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2019 г.

Решение № 2517 от 18.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13663/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Д транс" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, за отмяна на влезли в сила решения № 2512 от 28.12.2018 г., постановено по адм. дело № 1012/2017 г. по описа на Административен съд Варна и № 8897 от 12.06.2019 г., постановено по адм. дело № 2145/2019 г. по описа на Върховния административен съд, в частите им, с които е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт на органи по приходите при Териториална дирекция на национална агенция по приходите (ТД на НАП) Варна, потвърден с решение на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, при ЦУ на НАП, при изложени доводи за наличие на основания по чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, при ЦУ на НАП в писмено възражение, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стефанова, взема становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, за която влезлите в сила съдебни решения са неблагоприятни в частта им, в която се иска отмяна, в законоустановения срок и е процесуално допустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК актът подлежи на отмяна тогава, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, които не е могла да отстрани. Изискването на закона е за допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на съда, довело до лишаване от възможност страната да участва в делото. Такива нарушения в случая не се твърдят, а и не се установява да са налице. Подалият искането не е лишен по никакъв начин от участие в съдебните производства, приключили с решенията, чиято частична отмяна се иска. Неоснователни са доводите за основателност на искането при твърдяното, че в производството, развило се пред Административен съд Варна са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се извършени процесуални действия от "ненадлежен" съд, тъй като подадената от "Д транс" АД, гр. Варна жалба е оставена без движение от един състав на този съд, а последващите процесуални действия, включително и постановеното решение, чиято частична отмяна се иска, от друг състав на същия съд. Не всяко нарушение на съдопроизводствените правила, касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, а само включено в хипотезите на чл. 239, т. 5 АПК, довело до лишаване на страната от право на участие в развилото се съдебно производство, може да доведе до отмяна на акта, с който съдебното производство е приключило. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 АПК, на която също се основава искането за отмяна, актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Несъмнено разпоредбата има предвид установено нарушение на Конвенцията по отношение на конкретния правен субект, който претендира отмяна на влязлото в сила решение на това основание. Решение, установяващо наличие на основанието по чл. 239, т. 6 АПК спрямо дружеството подало искането не е представено, не са налице и твърдения такова да е постановено. По изложените съображения искането за отмяна като неоснователно следва да се отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховния административен съд,