Решение № 6624 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2017 г.

Решение № 6624 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3054/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по две касационни жалби, подадени от С. М. Д. и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 60 от 19.01.2017 г., постановено по адм. д. № 536 по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.) за 2015 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена за заплати на Димитров обезщетение в размер на 7800,00 лв. за причинени неимуществени вреди от неизпълнение kd законовите задължения от страна на затворната администрация да осигури изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" при нормални битови условия за периоди, както следва: 3.09.2002 г. - 16.07.2004 г.; 1.06.2009 г. - 1.11.2009 г.; 19.11.2009 г. - 16.02.2010 г.; 2.03.2010 г. - 1.10.2013 г.; 22.10.2013 г. - 27.07.2017 г. и 31.07.2014 г. - 18.03.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (18.03.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата, като искът до пълния му предявен размер за тези периоди от 274700,00 лв. е отхвърлен. Главна дирекция "ИН" е осъдена да заплати на Димитров и сума в размер на 905,00 лв., представляваща разноски в размер на 860,00 лв. и възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от иска в размер на 45,00 лв. Освен това, предявеният от Димитров срещу ГД "ИН" иск за присъждане на обезщетение в размер на 186500,00 лв. (1865 дни х 100,00 лв.) за причинени неимуществени вреди от неизпълнение законовите задължения от страна на затворната администрация да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия за периода 1.08.2002 г. до 2.09.2002 г.; 17.07.2004 г. до 31.05.2009 г.; 2.11.2009 г. до 18.11.2009 г.; 17.02.2010 г. до 1.03.2010 г.; 02.10.2013 г. до 21.10.2013 г. и 28.07.2014 г. до 30.07.2014 г. и предявеният от него срещу ГД "ИН" иск за присъждане на обезщетение в размер на 230600,00 лв. (4612 календарни дни х 50,00 лв.) за причинени неимуществени вреди от неизпълнение законовите задължения от страна на затворната администрация да бъде осигурено навременно медицинско обслужване и лечение за периода 1.08.2002 г. до 18.03.2015 г. са отхвърлени. С касационната жалба на Димитров съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от бездействието на ГД "ИН", свързано с битово - хигиенните условия и искът му присъждане на обезщетение заради липсата на медицинско обслужване в Затвора - Б. за отхвърлени, както и в частта за лихвите и разноските. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и несправедливо. Иска се присъждане на поискания размер на обезщетението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането, както и сторените разноски по делото в пълен размер. Изразява се становище, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 7800,00 лв. е прекалено занижен предвид продължителността на периода и условията, при които Димитров е изтърпявал наказанието. Размерът на обезщетението е определен от съда без да го съобрази с вредните за Димитров последствия и с продължителността на периода, в който е бил поставен при нечовешки условия на живот, както и с практиката на Съда по правата на човека (ЕСПЧ). Освен това, липсата на медицинско обслужване в Затвора - Б., според касатора, е безспорно доказан по делото факт, останал необсъден от АС - Б. обстойно в мотивите. Съдът не е отчел, че по делото е доказано, както от свидетелите, така и от вещите лица, че Димитров страда от заболявания, които е получил за първи път в Затвора - Б., а хронифицирането им се дължи на несвоевременно и неадекватно проведено лечение. Съдът не е обсъдил всички наведени от него основания, както и събраните по делото в тази връзка доказателства поотделно и в съвкупност. Не е взел предвид също така, че изписваните му лекарства Димитров си е закупувал сам, заплащал и проведените му прегледи. Наред с горното, фактите във връзка с твърденията за липса на естествена дневна светлина и на свеж въздух в килията не са обсъдени в решението в нарушение на материалния и процесуалния закон. Също неправилно, съдът не присъдил на Димитров лихвата, считано от датата на увреждането, както тя била претендирана от него. Поддържа се становище, че размерът на присъдените разноски е занижен и е под определения в тарифата за адвокатските възнаграждения размер, поради което се иска неговото увеличение. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на решението в обжалваните части и уважаване в пълен размер на претенциите за присъждане на обезщетения, ведно със законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, както и присъждане на разноските в пълен размер, в това число такива за държавни такси, депозити за вещи лица и адвокатски хонорари пред двете съдебни инстанции. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според този касационен жалбоподател, съдът не е преценил правилно тежестта на събраните по делото доказателства; това, че Димитров не е доказал реално претърпени вреди в резултат на действия/бездействия на служители на Затвора - Б., както и наличието на причинно-следствена връзка между претендираните вреди и твърдяното бездействие. Такива не били установени и от събраните гласни доказателства. По отношение изводите на съда във връзка с неосигуряване на нормална жилищна свободна площ, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, касационният жалбоподател се позовава на отлагателните срокове по § 13 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗИНЗС и § 6 (сега § 9) от ПЗР на ППЗИНЗС и твърди, че не е налице незаконосъобразно бездействие. Оспорва изводите на съда за допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенция/та). Твърди, че не е налице нарушение на посочената разпоредба, както и на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 ЗИНЗС. Възразява срещу становището на съда по направеното възражение за изтекла погасителна давност в контекста на приетото от него, че в определени периоди Димитров е бил хоспитализиран. Твърди, че по това време престоят на Димитров в Затвора - Б. е преустановяван, респективно били преустановени бездействията на ГД "ИН" във връзка с условията в затвора и медицинското обслужване. Неправилно също така съдът е присъдил разноски за съдебно - медицински експертизи, доколкото е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за неосигурено медицинско обслужване в Затвора - Б.. П. условията на евентуалност възразява и по отношение размера на присъденото обезщетение, като поддържа становище, че присъдената сума в размер на 7800,00 лв. е завишена и несправедлива, а съдът не е изложил никакви мотиви за определянето й. Изразява несъгласие и с неприсъждането на юрисконсултско възнаграждение във връзка с отхвърлените искове. По подробно изложените в жалбата съображения иска отмяната на решението, предмет на проверка в обжалваната от ГД "ИН" част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Тази касационна жалба се оспорва от Димитров, чрез адв. Арнаудова и адв. Радиева в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Страните не се явяват и не се представляват в съдебното заседание пред настоящия съд. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на ГД "ИН", с което подадената от него касационна жалба се поддържа. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението и предлага неговото обезсилване. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в съответните обжалвани части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, но по съображения досежно допустимостта на съдебното решение. Административен съд - Б. е приел, че е сезиран с предявен от Димитров иск за заплащане на обезщетение в размер на 150,00 лв. на ден или общо в размер на 691800,00 лв. за претърпените неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Б. за периода 1.08.2002 г. - 18.03.2015 г. (4612 календарни дни), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Посочва, че твърдението на Димитров се свежда до това, че в резултат на неизпълнението на законови задължения от страна на затворната администрация да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия за посочения период са му причинени неимуществени вреди, които оценява на 461200,00 лв. и претендира тяхното обезщетяване. Наред с това, вследствие на неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение Димитров твърдял, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, които оценява на 230600,00 лв. за периода 1.08.2002 г. - 18.03.2015 г., чието обезщетяване също претендирал. Съдът приел, че за периода 17.07.2004 г. - 31.05.2009 г. ГД "ИН" не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените срещу нея от Димитров искове, поради което този за присъждане на обезщетение в размер на 177900,00 лв. (1779 дни по 100,00 лв.) за причинени неимуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения от страна на затворната администрация да осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия и искът за присъждане на обезщетение в размер на 88950,00 лв. (1779 дни по 50,00 лв.) за причинени неимуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения от страна на затворната администрация да осигури навременно медицинско обслужване и лечение, намерил за неоснователни и ги отхвърлил. Съдът приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с присъда наказание, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им достойнство. За неоснователни счел възраженията на ГД "ИН" за изтекла погасителна давност като се е позовал на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на Върховния касационен съд и приетото, че за целия исков период Димитров се е намирал в Затвора - Б. и е търпял наказание "лишаване от свобода" при еднакви и непроменени условия, предвид което бездействието не е било преустановявано. Медицинското обслужване съдът приел, че било съобразено със здравословното състояние на Димитров. Изложил съображения, че не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че здравословните му проблеми са резултат от несвоевременно предприети мерки от затворната администрация. Затова претенцията за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, касаещи медицинското обслужване в Затвора - Б. счел за неоснователна. Като неоснователни отхвърлил и предявените искове, с които се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 4900,00 лв. (33 дни по 150,00 лв.) за периода 1.08.2002 г. - 2.09.2002 г., тъй като за този период липсвали доказателства Димитров да се е намирал в Затвора - Б.. К. неоснователни съдът е преценил и предявените искове за следните периоди: 2.11.2009 г. до 18.11.2009 г.; 17.02.2010 г. до 1.03.2010 г.; 2.10.2013 г. до 21.10.2013 г. и 28.07.2014 г. до 30.07.2014 г., тъй като по това време Димитров е бил хоспитализиран, намирал се е извън Затвора - Б. и не е търпял неимуществени вреди от твърдяното неизпълнение на задълженията на затворната администрация. Като основателен и частично доказан съдът преценил иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на затворната администрация да му осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови условия за периодите 3.09.2002 г. - 16.07.2004 г.; 1.06.2009 г. - 1.11.2009 г.; 19.11.2009 г. - 16.02.2010 г.; 2.03.2010 г. - 1.10.2013 г.; 22.10.2013 г. - 27.07.2017 г. и 31.07.2014 г. - 18.03.2015 г., поради което уважил същия при отчитане на общия ефект от неизпълнение на задълженията на затворната администрация до размера от 7800,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а в останалата част до пълния предявен размер от 274700,00 лв. отхвърлил иска. Решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. В АС - Б. е предявен иск срещу Министерство на правосъдието (вж. петитума на исковата молба, въпреки вписаното в титулната й част, че се предявява срещу ГД "ИН"), с която са предявени два иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от действията и/или бездействията на съответните административни органи по време на престоя на С. Д. в Затвора - Б., както следва: от битовите условия, при които Димитров е бил поставен, за което се търси обезщетение за периода от м. август 2002 г. до датата на предявяване на исковата молба (18.03.2015 г.) в размер на по 100,00 лв. на ден престой, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и заради неосигурено съгласно нормативните изисквания медицинско обслужване, за което се търси обезщетение в размер на по 50,00 лв. на ден престой, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поискал е даването на възможност да уточни размера на иска след прилагане на личното му досие от затвора, тъй като не бил в състояние да посочи началната дата на постъпване в Затвора - Б.. С Разпореждане № 715 от 23.03.2015 г. съдът е разпоредил препис от исковата молба да се изпрати на ответника и такъв е изпратен, но вместо на Министерство на правосъдието, на ГД "ИН". С Разпореждане № 1018 от 5.05.2015 г. съдът е оставил без движение исковата молба като указал на Димитров в едноседмичен срок да посочи всяка една от твърдените вреди; какъв е техният характер; да посочи надлежен ответник за периода 17.07.2004 г. - 31.05.2009 г. съгласно чл. 205 АПК; периода, през който е търпял вредите; действията и бездействията на администрацията на затвора, причинили тези вреди и сумата (сумите), която претендира като обезщетение. В изпълнение на посоченото разпореждане по делото е постъпило уточнение от Димитров (л. 30 и 31 от първоинстанционното дело), в което се заявява, че ответник по делото е ГД "ИН", а неимуществените вреди, които са му причинени за периода от 26.02.2004 г. до 31.05.2009 г. са произтекли от бездействията на длъжностни лица от Затвора - Б. и затворническата администрация във връзка с битовите условия в Затвора - Б. и медицинското обслужване пак там в общ размер на 500000,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Тоест, уточнението е в насока, че са предявени два иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като предвид изложеното в тази молба първият от тях е за вредите, произтекли от битовите условия в Затвора - Б., включително влиянието на последните върху здравето на Димитров, неблагоприятното повлияване на физическото му и психическо здраве, и възникването в причинна връзка с битовите условия на редица конкретно посочени от него заболявания. Вторият иск е за присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди поради неосигуряване на своевременно медицинско обслужване и лечение, с което се нарушава правото на Димитров на живот и медицински грижи, включително за претърпените вреди от ненавременно проведено лечение, вследствие на което Димитров оглушал с едното ухо и получил постоянна асиметрия на лицето. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 10.06.2015 г. въпреки отразеното в протокола, че делото се докладва, доклад не се съдържа, респективно не е правен. От името на Димитров, адв. Арнаудова поддържа предявената искова молба, ведно с направеното към нея уточнение. Относно началото на престоя на Димитров в затвора се сочи датата 3.09.2002 г., но уточнение на исковата молба досежно исковия период не е направено и не е допуснато от съда. Първоинстанционният съд не е констатирал, че направените уточнения с молбата от 22.05.2015 г. не са достатъчни, за да бъдат поправени нередовностите на предявената на 18.03.2015 г. искова молба. Освен това при постановяване на решението съдът не е съобразил обективираната воля на ищеца в това уточнение, а е направил по своя преценка компилация между исканията му, заявени в него и първоначалните му такива, заявени с исковата молба. Неправилно при постановяване на решението съставът на АС - Б. е приел, че е сезиран с иск срещу ГД "ИН" за присъждане на обезщетение в размер на 691800,00 лв. за претърпени от Димитров неимуществени вреди за периода 1.08.2002 г. - 18.03.2015 г. (4612 календарни дни), които е разпределил по пера, както следва: обезщетение за вреди от битовите условия в затвора в размер на 461200,00 лв. и обезщетение за вреди заради неосигурено навременно медицинско обслужване и лечение в размер на 230600,00 лв. Съдът не е съобразил, че предвид обективираната в уточнението на исковата молба воля на Димитров, макар в нея да не е конкретизиран размера на претендираното обезщетение по всеки от двата предявени иска, общата им цена е посочена в размер на 500000,00 лв., което обезщетение се претендира във връзка с претърпените от него неимуществени вреди и то за по - кратък от посочения в исковата молба период - от началото на престоя му в Затвора - Б. (26.02.2004 г.) до 31.05.2009 г. В решението съдът по своя преценка е приел за меродавна волята на Димитров, изразена от една страна в исковата молба досежно исковия период, цената на исковете и от друга, тази, изразена в уточнителната му молба от 22.05.2015 г. - досежно ответника ГД "ИН" и момента, от който се претендира законната лихва. Въпреки, че в уточнителната молба е заявено искане за обезщетяване на нанесените на Димитров неимуществени вреди общо за двете претенции със сумата от 500000,00 лв. (неуточнена за всяка от тях поради недаване на последващи указания в тази насока), ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, в съдебното решение съдът разглежда и се произнася по искове, чийто размер е формиран на ден престой в Затвора - Б., както това е било заявено в исковата молба преди подаване на уточнителната такава. Както се посочи, в първото по делото съдебно заседание, провело се на 10.06.2015 г. въпреки отразеното в протокола, че делото се докладва, доклад не се съдържа. От името на Димитров, адв. Арнаудова поддържа предявената искова молба, ведно с направеното към нея уточнение, а относно началната дата на престоя на Димитров в Затвора - Б. се прави твърдение, че това е датата 3.09.2002 г. Уточнение в тази насока и досежно исковия период не е поискано от ищеца и процесуалните му представители, респективно не е допуснато от съда. В решението съдът приема, че "Искът за заплащане на обезщетение касае периода 1.08.2002 г. - 18.03.2015 г." (вж. л. 237, абзац седми от първоинстанционното дело). При така констатираното, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението, предмет на касационна проверка се явява постановено по нередовна искова молба. Въпреки, че нередовността е била констатирана от съдебния състав на АС - Б. и са били дадени указания за изпълнение в насока уточняване на вредите, техния характер и размера на сумите, които Димитров претендира като обезщетение, след постъпване на уточнителната молба от 22.05.2015 г. съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Съдът е следвало отново да остави исковата молба без движение. Дължимо от него е било даването на допълнителни указания в изпълнение на задължението му да напъти Димитров във връзка с надлежното упражняване на правото на иск. Следвало е да му укаже да посочи еднозначно периода, за който претендира присъждането на обезщетение за неимуществени вреди, доколкото не е налице ясно изявление на Димитров, че този период е идентичен с периода на престоя му в Затвора. Наред с това, съдът е следвало да съобрази, че съгласно чл. 12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС, обн., ДВ, бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), действащ за част от исковия период, както е посочен в исковата молба, ГД "ИН" е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, а затворите са териториални служби на ГД "ИН" ( чл. 12, ал. 3 ЗИНЗС ). По чл. 19а, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм ., бр. 25 от 3.04.2009 г., в сила от 1.06.2009 г.), в действащите към останалата част от исковия период по исковата молба редакции, ГД "ИН" е била в различни части от този период самостоятелно юридическо лице и административно звено в Министерство на правосъдието. Тъй като съдът не е отчел тази законова регламентация без нужда е дал указание до Димитров с Разпореждане № 1018 от 05.05.2015 г. в частта му относно посочването на надлежен ответник за периода 17.07.2004 г. - 31.05.2009 г. съобразно чл. 205 АПК, във вр. с чл. 19 и чл. 19а ЗИН (отм.), доколкото е пропуснал да съобрази, че по първоначалната искова молба, видно от нейния петитум, като ответник е посочено именно Министерство на правосъдието, а не ГД "ИН". Всъщност, такова указание е било дължимо за останалата част от периода при действието на ЗИН (отм.) и за този, когато действащо право е ЗИНЗС. У. от съда са били дължими и по отношение претенциите за лихва, доколкото в исковата молба такава се претендира по иска за обезщетение, свързан с битовите условия от датата на "... завеждане на делото до окончателното изплащане на сумите", по иска за обезщетение, свързан с медицинското обслужване - "...от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите" и общо за цялата претендирана сума от по 150,00 лв. на ден за времето, през което изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора - Б. - "...от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите". По уточнителната молба общата сума от 500000,00 лв. се търси "ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите". Съдът е следвало да определи на Димитров срок за изпълнение на дадените указания и да го предупреди за последиците по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение. Като не е направил това исковите претенции на Димитров са останали неуточнени по ответник, период, цена и начален момент на търсената лихва. Изложеното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - Б.. Н. първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовността на исковата молба и уточнението от 22.05.2015 г. към нея в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на Димитров в определен срок да уточни ответниците по предявените искове, респективно от кой ответник каква сума претендира като обезщетение и за какви претърпени неимуществени вреди за целия или за част от исковия период (цена на иска като крайна сума), да конкретизира тези периоди и искането си до съда в тази връзка, в това число и претенциите за лихва. Съдът следва да предупреди Димитров и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок и следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество в случай, че нередовностите на исковата молба, ведно с уточнителната молба бъдат отстранени. При постановяване на решението първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските, като има предвид специалните разпоредби на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ при разрешаване на въпроса относно отговорността за тях. С оглед констатираното основание по чл. 209, т. 2 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по оплакванията, наведени в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение