Решение № 4312 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2021 г.

Решение № 4312 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11974/2021 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Бургас против Решение № 1628 от 28.10.2021 г. на Административен съд - Бургас по адм. дело № 2103/2021 г. С него е отменено Решение, изх. № 1012-02-90#6/30.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 2/05.03.2021 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Бургас, с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 1, буква "а" от КСО е изменена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Б.. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответницата М. Б., чрез адв. И. Иванов, при редовно призоваване, не се явява и не излъчва представител, но в писмен отговор оспорва касационната жалба и развива аргументи по съществото на спора. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установено от фактическа страна, че с Разпореждане № 8 по Протокол № У01296 от 03.08.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – Бургас, от 16.06.2017 година, на М. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/ в размер на 224,41 лева. С Разпореждане № 12 по Протокол № N10364/25.09.2017 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Бургас личната пенсия за ОСВ на Б. е изменена, считано от 16.06.2017 г. по чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО, във връзка с чл. 10, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и същата е определена в размер на 302,72 лева. Със заявление от 19.11.2020 г. до директора на ТП на НОИ - Бургас М. Б. е поискала преизчисляване на личната й пенсия за ОСВ със зачитане на придобит осигурителен стаж във връзка с грижата, която е полагала за болния си съпруг, починал на 14.06.2016 г., за периодите на първа група инвалидност с чужда помощ, като е приложено и копие от Експертно решение № 2028/14.07.2004 г., с което при преосвидетелстване, ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас е определил на В. Б., съпруг на заявителката, 98% трайно намалена работоспособност /ТНР/ с чужда помощ, с дата на инвалидността 26.07.1989 г. и срок на чуждата помощ и инвалидността - 01.07.2007 г. С Разпореждане № 2 от 05.03.2021 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ- Бургас, личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. Б. е изменена, считано от 19.11.2020 г., по чл. 99, ал. 1, т. 1 буква "а" от КСО, като е зачетен осигурителен стаж в периодите след 31.12.2000 г., през които тя не е била осигурена и не е получавала пенсия: от 01.01.2001 г. до 01.12.2001 г. и от 01.06.2004 г. до 17.10.2005 г. При зачитане на осигурителния стаж, на основание чл. 43а от НПОС, пенсионният орган е взел като крайна дата срока на инвалидността по Експертно решение № 2028/14.07.2004 г., а именно 01.07.2007 г. Това разпореждане е обжалвано, като с Решение, изх. № 1012-02-90#2/10.04.2021 г. директорът на ТП на НОИ - Бургас е спрял административното производство по жалбата, на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, до произнасяне с оглед възложена проверка от органа по неработоспособността /ТЕЛК/ по въпроса дали определеният срок на инвалидност на В. Б. по ЕР № 2028/14.07.2004 г. следва да се приеме за пожизнен. В отговор, председателят на първи състав на ТЕЛК е посочил, че в Експертно решение № 2028 от 14.07.2004 г. срокът на инвалидност и на чужда помощ е три години, до 01.07.2007 г., съобразно изискванията на действащата към момента Наредба за медицинската експертиза. С Решение, изх. № 1012-02-90#6/30.07.2021 г., директорът на ТП на НОИ - Бургас е възобновил административното производство по жалбата на М. Б. и е оставил в сила обжалваното Разпореждане № 2 от 05.03.2021 г. За да постанови акта си, административният орган е приел, че за да има законово основание за зачитане на осигурителен стаж на М. Б. по чл. 43а от НПОС за времето след 01.07.2007 г. е необходимо да е налично експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК с определен процент трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане и добавка за чужда помощ със срок на инвалидността - пожизнен, а в конкретния случай срокът на инвалидността по ЕР № 2028/14.07.2004 г. не може да се приеме за пожизнен. От своя страна, при така установената фактическа обстановка, първоинстанционният административен съд е приел, че обжалваното решение е постановено от материално и териториално компетентен орган, по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "а" от КСО, в предвидената форма, като съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, при спазване на приложимите процесуални правила. Коректно е достигнал до съществото на предмета на спора и е счел, че същият е правен и е свързан с наличието или липсата на основания за признаване за осигурителен стаж на М. Б. за времето, през което се е грижила за болния си съпруг, който е с над 90 на сто ТНР, доколкото след придобиването от него на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, същият не е бил преосвидетелстван. Обсъждайки националната и европейска нормативна рамка в контекста на подпомагането на хората с увреждания и техните семейства, съдът е достигнал до извода, че релевантното за възникване на разглежданото социално право обстоятелство, а именно- наличие на вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност на лицето, за което са полагани грижи, е регламентирано като предмет на медицинска експертиза по аргумент от чл. 101 от Закона за здравето. Съгласно чл. 101, ал. 5 от ЗЗ (ал. 4 към процесния период), видът и степента на увреждане на лицата, придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, се определят пожизнено, като преосвидетелстването на тези лица може да се извърши по тяхно искане или по искане на контролните органи на медицинската експертиза, поради което необходимостта от преосвидетелстването на лицата в трудоспособна възраст, за които са установени вид и степен на увреждане, отпада с факта на придобиване от тях на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно действащите разпоредби на чл. 9, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 43а от НПОС, за осигурителен стаж се зачита осигурителен стаж времето от 1 януари 2001 г., през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга), както и времето от 15 август 2015 г., през което един от родителите на майката или бащата на лицето с увреждане са полагали грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, а от 1 януари 2020 г. - за лица с определена чужда помощ. Осигурителен стаж се зачита, при условие, че за това време лицата, полагали грижите, не са били осигурени или не са получавали пенсия, а след 1 януари 2018 г. - не са били осигурени и не са получавали лична пенсия. При пенсиониране, за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху минималната работна заплата към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет. За да е изпълнен хипотезисът на този текст е необходимо да са налице следните условия: 1/лице с трайно намалена работоспособност над 90%, което постоянно се нуждае от чужда помощ; 2/стажът се зачита на определена категория лица, в случая "съпруга" и 3/лицето да не е било осигурявано и да не е получавало пенсия. Същественото в случая е обстоятелството дали е налице пожизнена трайно намалена работоспособност на съпруга на М. Б. - В. Б., тъй като то не се припокрива с условието той да е придобил правото на пожизнена инвалидна пенсия, респективно да е навършил възрастта по чл. 68 от КСО, а дали същият е лице с трайно намалена работоспособност над 90 на сто. Според чл. 43а, ал. 2 от НПОС, обстоятелството, че лицето, за което са полагани грижи, се нуждае от чужда помощ /и е с трайно намалена работоспособност/, се установява с експертно решение на ТЕЛК /НЕЛК/. Аналогична е и новелата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, според която експертизата на ТНР се осъществява от ТЕЛК/НЕЛК. При наличието на такова експертно решение, установяващо процента трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и необходимостта от чужда помощ за обслужването на лицето, пенсионният орган, в конкретния случай, следва да зачете за осигурителен стаж времето, през което съпругата М. Б. е полагала грижи за това лице с трайно намалена работоспособност. Въпросът е, че инвалидната пенсия на В. Б., става пожизнена, на основание чл. 30, ал. 2 от НПОС, което обаче не променя срока на инвалидността, определен в експертното решение, т. е. срокът не се новира и не става автоматично пожизнен. Този факт важи и за останалите институции, от които лицата могат да ползват придобивки в резултат на определения им процент трайно намалена работоспособност, вид и степен на увреждане. Необходимо е да се уточни, че в отговор на отправено запитване в хода на административното производство е получено писмо от ТЕЛК към УМБАЛ - Бургас АД, съгласно което при постановяване на ЕР № 2028/14.07.2004 г. на В. Б., първи състав на ТЕЛК е посочил срок на инвалидността и на чуждата помощ 3 години - до 01.07.2007 г. Експертното решение е издадено съобразно изискванията на действащата към този момент Наредба на медицинската експертиза, като по него няма отбелязване, че същото е пожизнено. Както правилно е посочил касаторът, неотносими се явяват посочените в съдебния акт разпоредби на чл. 101, ал. 1 и 5 от Закона за здравето, тъй като те са свързани само и единствено с придобиване право на пенсия по чл. 68 от КСО от самите лица с установен процент на трайно намалена работоспособност, но не и от лицата с правата по чл. 43а НПОС. В ЕР № 2028/14.07.2004 г. на ТЕЛК към МБАЛ - Бургас, издадено на В. Б., е отбелязано, че същото е със срок на инвалидност до 01.07.2007 г., а за да се признае за осигурителен стаж времето, през което госпожа Б. се е грижила за съпруга си след тази дата, трябва да е налице валидно решение на ТЕЛК, каквото не се съдържа сред кориците на делото. Останалият осигурителен стаж за времето, през което М. Б. се е грижила за съпруга си и не е била осигурена, е зачетен от пенсионния орган. По отношение развитите съображения на съда за приложение на разпоредбата на § 3 от ПЗР на Закона за здравето, настоящият състав отбелязва, че тя разглежда основанията за придобиването на пожизнено определена степен на ТНР за лица, навършили 65-годишна възраст и освидетелствани до 31.12.2004 г. или навършили 65-годишна възраст след тази дата, но в срока на експертното решение. Безспорно, експертното решение на ТЕЛК на В. Б. е издадено до 31.12.2004 г., но нито преди неговото издаване, нито по време на срока на инвалидност, посочен в него, В. Б. е навършил 65 години. Това е станало факт на 17.12.2008 г. В този смисъл не е правно издържана тезата на съда за неправилно приложение от страна на административния орган на разпоредбите на чл. 43а от НПОС и чл. 9, ал. 6 от КСО. Като се има предвид, че експертизата на вида и степента на увреждането, степента на трайно намалената работоспособност, в това число и постоянната необходимост от чужда помощ, се извършва от ТЕЛК/НЕЛК, правилно, за осигурителен стаж по реда на чл. 43а от НПОС пенсионният орган е зачел само времето до срока, определен в експертното решение, т. е. до 01.07.2007 г. Въпреки извършените допълнителни действия от страна на пенсионния орган в ТП на НОИ - Бургас, не е намерено законово основание, какъвто е и основният спор, за приемане на искането, че срокът на инвалидността на В. Б. по ЕР № 2028/14.07.2004 г. следва да се приеме за пожизнен, а оттам и че на М. Б. следва да се зачете осигурителен стаж по чл. 43а от НПОС след 01.07.2007 г. до датата на смъртта на наследодателя. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното пред първата инстанция Решение № 1012-02-90#6/30.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас и потвърденото с него Разпореждане № 2 от 05.03.2021 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ - Бургас са издадени при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт. При постановяване на атакуваното съдебно решение, съдът е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, неправилното съдебно решение трябва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на делото следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касационния жалбоподател за присъждане на претендираните разноски по делото. Същите са в общ размер на 300 лева, формирани от платената по делото държавна такса в размер на 200 лева и определеното от съда за касационната инстанция юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 144 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, имайки предвид обстоятелството, че касационната жалба е подписана от самия директор на ТП на НОИ- Бургас, а в съдебно заседание юрисконсултът не се е явил и не е депозирал писмена защита или становище. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,