Решение № 183 от 22.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 746/2017 г.

Решение № 183 от 22.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 746/2017 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 2103 от 09.11.2016 г. по гр. д. № 3356/2016 г. на Софийски апелативен съд. С това решение, произнасяйки се по въззивната жалба на ЗД [фирма] съставът на САС е потвърдил Решение № 2989 от 14.06.2016 г. гр. д. № 6523/2015 г. на Софийски градски съд с което е бил уважен предявеният от В. Д. Б. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв. и имуществени вреди в размер на 1607 лв. и оставен без разглеждане предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 288, ал. КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Касаторът счита за неправилен извода, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно обезщетение. Счита за неправилно решението и в частта с която е определен размерът на застрахователното правоотношение, като твърди, че същото е значително завишено. Петитумът е за касиране на въззивния акт, като бъде отхвърлен иска срещу ЗД [фирма] и му се присъдят разноски за трите съдебни инстанции. Няма представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация В. Б., чрез отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и чрез процесуалния си представител в о. с. з. е изразил становище за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касация Гаранционен фонд не изразява становище. Касационен контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: Вписването по реда на чл. 294, ал. 1 КЗ на прекратяване на застрахователно правоотношение, има ли значение за доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата по чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.)? Като взе предвид становищата на страните на основание чл. 290, ал. 2 ГПК и извърши проверка на въведените нарушения на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на I т. о. приема следното: Предявени са обективно и пасивно субективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) за сумата 91607.09 лв. Ищецът по делото В. Б. е пострадал в резултат на ПТП на 28.09.2013 г. Причинено му е било счупване на черепа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; контузия на мозъка; счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на трето и четвърто ребра в дясно; разкъсно- контузна рана вдясно теменно на главата; излив на кръв в синусите. Позовавайки се на това, че увреждащият лек автомобил "БМВ 318" с водач И. С. С. е бил застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗД [фирма], Б. е предявил иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) срещу него за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90000 лв. и имуществени - 1607.09 лв. При условията на евентуалност е предявил и иск с правно основание чл. 288, ал. 1 КЗ (отм.) срещу Гаранционен фонд - София в случай че бъде оборено наличието към датата на ПТП на валидна застраховка по риска "Гражданска отговорност", сключена с първият ответник. Ответникът ЗД"Б. И." е оспорил иска поради липса на пасивна легитимация. Последователно подържаното твърдение на ответника-касатор е, че към датата на процесното ПТП застрахователното правоотношение е било прекратено, поради неплащане на периодични вноски. Твърди, че законовите изисквания за уведомяване на Гаранционния фонд са били спазени от негова страна и релевантното обстоятелство - прекратяване на застраховката е било вписано в специалния регистър. Евентуалният ответник Гаранционен фонд е оспорил иска поради това, че пострадалият Б. се е движел по пътното платно неправомерно и увреждането не се дължи на виновно поведение на водача. Оспорил е и размера претендираното обезщетение. Първоинстанционният съд е приел, че първият ответник не е доказал възникването на правото по чл. 260 вр. чл. 202 КЗ (отм.) и упражняването му по предвидения от закона ред, въпреки, че от заключението на счетоводната експертиза е установено, че по застраховката е била заплатена през м. 01.2013 г. само първата вноска. Не е обсъдено вписаното в регистъра на Гаранционния фонд прекратяване на 12.05.2013 г., въпреки представеното извлечение, удостоверяващо липсата на активна застраховка "Гражданска отговорност" към 28.09.2013 г. (л. 76). Поради това е уважил иска до посочения размер срещу първия ответник и е оставил без разглеждане евентуалния иск. Сезиран с въззивната жалба на ЗД [фирма] в частта с която е бил уважен искът за неимуществени вреди, съставът на САС също е счел, че застрахователят е следвало да докаже изпълнението на предхождащите вписването по чл. 294 КЗ (отм.) действия по чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202 КЗ (отм.), поради което е потвърдил първоинстанционното решение. Становището на настоящия съдебен състав по поставения правен въпрос е следното: С т. 2 и т. 3 на ТР № 1/2014 г. Върховният касационен съд, чрез ОСТК е посочил предпоставките за предсрочно прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на вноските в хипотезата на чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.). След постановяването на Тълкувателното решение, с Решение № 154 от 23.12.2016 г. по т. д. № 3401/2015 г., състав на I т. о. на ВКС е посочил и наличието на правно значение на изпълнението на процедурата по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.). Със същото решение в отговора на правния въпрос по който е било допуснато касационно обжалване, на изпращането на уведомление по чл. 294 КЗ (отм.) преди настъпване на застрахователното събитие е придадено значение на предпоставка за освобождаване на застрахователя от отговорност спрямо третите увредени лица. С оглед доразвиване на това становище, което настоящият съдебен състав споделя, при отговора на правния въпрос ще трябва да посочи процесуално правното значение на вписването в регистъра за установяване/оспорване на обуславящите го предпоставки. Съставът счита, че вписването в регистъра на Информационния център по чл. 292, ал. 1, т. 3 вр. чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) на прекратяването на застрахователния договор, създава оборима презумпция за липса на застрахователно правоотношение. В случай, че застрахованият или трето заинтересовано лице твърди, че публично оповестеното чрез вписване обстоятелство не е възникнало валидно т. е. че облигационната връзка по застрахователния договор не е прекратена, в негова тежест е да установи това. Т. е. следва да установи положителния факт на съществуване на валидна застраховка гражданска отговорност, чрез опровергаване на предхождащите вписването факти и/или обуславящи го действия. Да се възложи на застрахователя доказателствената тежест за установяване на веригата от осъществени предпоставки за вписване в регистъра на Информационния център на прекратяването на договора, би значело да се отрече значението на самото отразяване в регистъра и доказването на отрицателния факт, че той вече не е страна по този договор. По същество. В случая, при вписано в Информационния център прекратяване на застрахователния договор поради неплащане на вноските по застрахователната премия, неправилно въззивният съд е възложил доказателствената тежест на ЗД [фирма], още повече предвид обстоятелството, че Гаранционният фонд не е оспорил пасивната си материалноправна легитимация на това основание - наличие на валидно застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност". Заинтересованите лица - В. Б. и Гаранционен фонд не са ангажирали доказателства, опровергаващи валидността на вписаното обстоятелство, поради което ще следва да се приеме, че не е опровергано и прекратяването на застраховката "Гражданска отговорност". Липсата на качеството на застраховател към датата на ПТП на ответника ЗД [фирма] обуславя неоснователността на насочения срещу него иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.). Поради това, въззивното решение с което е приет този иск за основателен ще следва да бъде касирано и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК бъде постановено друго с което искът бъде отхвърлен. При липсата на валидна застраховка, пасивно легитимиран на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение е Гаранционният фонд, поради което ВКС ще следва да се произнесе по евентуалния иск, който неправилно е бил оставен без разглеждане от състава на САС. Гаранционният фонд е страна в настоящето производство и е имал възможност да иска попълване на делото с доказателства, както и да оспорва събраните такива; могъл е да прави искания и възражения и да изразява становище по исканията и възраженията на другите страни в процеса. От това следва, че установените по делото фактически обстоятелства се простират и по отношение на него и не се налага връщане на делото за събиране на допълнителни доказателства. Както бе посочено по-горе, в резултат на ПТП на Б. е било причинено счупване на черепа; кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка; контузия на мозъка; счупване на костите на лявата подбедрица; счупване на трето и четвърто ребра в дясно; разкъсно-контузна рана вдясно теменно на главата; излив на кръв в синусите. Становището на настоящия съдебен състав е, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 50000 лв. и той ще следва да бъде присъден в цялост, доколкото не са установени обстоятелства по чл. 51, ал. 2 ЗЗД - пострадалият с поведението си да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Обезщетението се дължи, ведно със законната лихва, считано от деня на поканата за плащане, която в случая е 13.03.2015 г. - датата на депозирането на заявление на Б. в Гаранционния фонд (л. 56 от делото на СГС). В частта за имуществените вреди, решението е влязло в сила. Предвид на горното, въззивното решение и потвърденото с него решение на СГС ще следва да бъде касирано в частта с която е уважен искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за неимуществени вреди и е оставен без разглеждане искът с правно основание чл. 288, ал. 1, б. "а" КЗ (отм.) за присъждане на неимуществени вреди, както и в частта с която са били присъдени разноски. ВКС ще следва да постанови решение с което да отхвърли предявеният от В. Б. срещу ЗД [фирма] иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за присъждане на неимуществени вреди, като постанови осъдително решение за сумата 50000 лв. срещу Гаранционен фонд за претърпени от Б. неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на поканата. С оглед изхода на спора, ответникът по касация В. Б. ще следва да заплати на ЗД [фирма] направените по делото разноски за трите съдебни инстанции, възлизащи общо на 4060 лв.; Гаранционният фонд ще следва да заплати на процесуалния представител на В. Б. - сумата 5203.60 лв. на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.