Решение № 8611 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2013 г.

Решение № 8611 от 14.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4718/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Снежа Петрова Захариева от гр. Сливен против решение № 14 от 22.02.2013 г. по адм. дело № 180/2012 г. по описа на Административен съд-Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ДК-02-ЮИР-103/19.05.2012 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна жилищна сграда състояща се от приземен и два жилищни етажа" в УПИ ХI-138, 139, кв. 697 по плана на м. Комлука, гр. Сливен, идентичен с ПИ 67338.511.138 по КК на гр. Сливен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отмяна на оспорената заповед. Ответната страна началник на РДНСК-Югоизточен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По събраните по делото писмени доказателства и от неоспореното заключение на вещо лице, което съдът правилно кредитира, е установено, че процесният строеж е нов, а не конструктивно или функционално свързана част от съществуващи преди това сгради в имота. За него няма одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж и като незаконен подлежи на премахване, каквото законосъобразно е разпоредено със заповедта, чието оспорване правилно е отхвърлено с обжалваното решение. Неоснователен е касационното оплакване за допуснато нарушение на материалния закон. В случая се касае за незаконно извършване на нов строеж, а не за основен ремонт и реконструкция на съществуващ. И последните представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ и за тях се изискват разрешения по предвидения в ЗУТ ред. Недоказано и неоснователно се твърди от касатора, че процесният строеж е извършен в резултат на предприети незабавни действия за предотвратяване на аварии на сградите и за отстраняване на причинени увреждания, за които действия не се изисквали строителни книжа, а само уведомяване на общината, както е предвидено в чл. 195, ал. 3 ЗУТ. Хипотезата на посочената норма касае съществуващи строежи (а не нови такива, както в случая) и извършването само на незабавните дейности за предотвратяване или за отстраняване на причинени увреждания от аварии или други обстоятелства. Не се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 40 ДР на ЗУТ, за извършването на които законът изисква издаване на разрешение на строеж и това изискване съществува и когато те се извършват за предотвратяване на увреждания от аварии или други подобни. Неоснователен е касационният довод за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото не са били налице основанията по чл. 139, ал. 1 АПК за уважаване на искане на оспорващата за отлагане на делото. Само уважителното неявяване на процесуалния представител на страната не е достатъчно за това. За проведеното на 13.12.2012 г. открито съдебно заседание по делото оспорващата е била надлежно призована по реда на чл. 137, ал. 7 АПК, а призоваването й с връчената й на 07.12.2012 г. призовка е с оглед задължение определено й от съда за представяне на писмено доказателство и не е в нарушение на чл. 56, ал. 3 ГПК, което и да беше допуснато, не е съществено, тъй като страната и процесуалният й представител са участвали в това, а и в следващите проведени по делото с. з. и им е осигурена възможност да представят доказателства за релевантните обстоятелства. Не са такива касаещите уличната регулация, основанията за изменението й възможните вреди за съседните имоти от премахването на сградата, поради което правилно съдът не ги е включил в обхвата на възложените на вещото лице задачи. При неоснователност на касационните доводи обжалваното решение следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,