Решение № 13953 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2016 г.

Решение № 13953 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3741/2016 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. Г. Т. срещу заповед № 8121К-3887/2.11.2015 г. и заповед № 8121К-5126/18.12.2015 г., издадени от министъра на вътрешните работи. Иска се отмяната им. Ответникът оспорва подадената жалба. Представя писмени бележки. Настоящата инстанция счита, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е основателна поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността "началник на сектор" към отдел "Специализирани полицейски сили" при Столична дирекция на вътрешните работи. С влязла в сила министерска заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. служебното му правоотношение на държавен служител в МВР е прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - след придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ако държавният служител не е упражнил правото си на пенсия, по искане на служителя, в случая от 7.10.2015 г. На 23.10.2015 г. Т. е подписал акт за сдаване на длъжността. С първата обжалвана заповед № 8121К-3887/2.11.2015 г. е възобновено производството по издаване на заповед за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 99, ал. 1 от АПК. Поради допуснато съществено нарушение при издаването на заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. същата е отменена. В мотивите е посочено, че за времето от 8.11.2001 г. до 14.09.2014 г. главен инспектор Т. е заемал длъжности за държавен служител с висше образование въз основа на неистински документ - диплома за завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "бакалавър" серия УНСС-2001 № 030568, рег. № 623/29.06.2001 г. по специалност "Икономика на туризма". Фактът, че в база данни на УНСС няма студент с тези имена и ЕГН и че посочената диплома не е издавана оттам, е станал известен от писмо изх. № 3р-1781/25.09.2015 г., получено в МВР, дирекция "Вътрешна сигурност" на 1.10.2015 г. по повод на тяхно запитване от 26.08.2015 г. Прието е в заповедта, че е налице хипотезата по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "з" от ЗМВР - обективна невъзможност на Т. да изпълнява служебните си задължения поради назначаване или преминаване на държавна служба въз основа на неистински или преправен документ, или документ с невярно съдържание, когато не е възможно налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на предложение рег. № 513р-37698/11.11.2015 г. на впд директор на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е издадена втората обжалвана заповед № 8121К-5126/18.12.2015 г., с която на посоченото по-горе правно основание е прекратено служебното правоотношение на Т. с МВР. Установява се, че на 2.02.2016 г. в 13.45 часа на жалбоподателя е връчена заповед № 8121К-3887/2.11.2015 г., същият е подписал акт за встъпване в длъжност началник на 01 сектор "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, в 13.50 часа му е връчена заповед № 8121К-5126/18.12.2015 г. и е подписал акт за сдаване на тази длъжност поради прекратяване на служебното правоотношение по чл. 226, ал. 1, т. 7, б. "з" от ЗМВР. На 11.02.2016 г. Т. е подал настоящата жалба. Възражението за нищожност на първата обжалвана заповед поради липса на компетентност е неоснователно. Министърът е издател на заповедта за пенсиониране и в неговите правомощия е инициране на производство по възобновяване по реда и условията на чл. 99 и сл. от АПК, довело до отмяната й. Касае се за влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда, като срокът по чл. 100 от АПК е спазен. Не е нищожна и втората обжалвана заповед, тъй като в компетентност на министъра е и прекратяването на служебното правоотношение на служителя. Двете заповеди обаче са издадени в нарушение на материалния закон. Следва да се отбележи, че сигналът до прокуратурата за обстоятелството, че Т. притежава неистинска диплома за завършено висше образование и придобита бакалавърска степен е подаден на 14.07.2015 г. За започналата проверка дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР и директорът на СДВР са уведомени най-късно на 10.08.2015 г., което се установява от писмо рег. № 7855р-5764 от същата дата. Кореспонденцията между двете структури продължава, видно от писмо рег. № 7855р-7919/14.10.2015 г. С писмо рег. № 8121р-37085/14.10.2015 г. директорът на дирекция "Човешки ресурси" връща на директора на СДВР подаденото от Т. заявление поради липса на справка за придобития осигурителен стаж в МВР. С докладна записка рег. № 7855р-7936/14.10.2015 г. на директора на дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР министърът на вътрешните работи лично е уведомен за констатираните данни във връзка с неистинската диплома на Т. и с предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу него за извършено тежко нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 8 от ЗМВР - злоупотреба с доверие, за което се предвижда наказание "уволнение". Въпреки това, на 20.10.2015 г. министърът издава отменената по-късно заповед за пенсиониране на служителя, като по преписката липсва неговото заявление рег. № 513р-32336/07.10.2015 г., цитирано в тази заповед, както и справка за осигурителния му стаж в МВР предвид извършване на преценка за наличие на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. чл. 69 от КСО. Не се спори по делото, че в личното кадрово досие на Т. не е налична дипломата му от УНСС. С. е представил единствено издадената му диплома за висше образование от Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" с рег. № 73859/4.03.2013 г., серия ВТУ-2013, идентификационен номер № 062417, която удостоверява дипломирането му по специалност "Бизнес администрация", образователно-квалификационна степен магистър. Вярно е, че лицето е записано в тази специалност въз основа на представената неистинска диплома от УНСС, но дипломата от ВТУ като официален документ не е неистински и до анулирането му има доказателствена сила, че Т. притежава висше образование. При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното: Материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 13 от ЗМВР са лицето да заема длъжност в МВР и да притежава необходимия осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. Видно от длъжностната характеристика за заеманата от Т. длъжност, утвърдена на 11.04.2014 г., от която длъжност е освободен с министерска заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г., изискването за заемането й е служителят да притежава минималната образователно-квалификационна степен "бакалавър" в изброените области на висшето образование и професионални направления. Както се посочи, от 4.03.2013 г. жалбоподателят има завършено висше образование във ВТУ и е "магистър" по "Бизнес администрация", с което удовлетворява поставените изисквания. Няма ангажирани от ответника доказателства за кои длъжности, заемани от служителя след 2001 г., е имало нормативно въведено изискване за висше образование. Такова е налице за длъжността началник на група в сектор "Специализирани полицейски сили", отдел "Охранителна полиция" - СДВР, видно от утвърдената длъжностна характеристика рег. № 2999/13.06.2012 г. Ответникът обаче не доказва, че същата е била заемана от Т. преди настоящата и за какъв период от време. Освен това, не се оспорва наличието на изискуемия се стаж от служителя по чл. 69 от КСО и не са представени доказателства за обратното. Следователно към датата на издаването на заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г. същият отговаря на изискванията за заемане на длъжността, от която е освободен, и притежава необходимия осигурителен стаж. Затова не е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1 от АПК - необходимост от възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт, поради допуснато съществено нарушение по издаването на заповед № 8121К-3660/20.10.2015 г., което възобновяване е довело до нейната отмяна. Съдът е длъжен да приложи закона, като преценката от гледна точка на морала е извън неговата компетентност. Предвид изложеното заповед № 8121К-3887/02.11.2015 г. е незаконосъобразно издадена, както и последващата я заповед № 8121К-5126/18.12.2015 г., и следва да бъдат отменени на основание чл. 146, т. 4 от АПК. При този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски в размер на сумата 20 лева, представляваща внесената държавна такса. Относно уговореното адвокатско възнаграждение от 1200 лева няма доказателства да е реално заплатено и в тази част искането не следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,