Решение № 207 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 173/2009 г.

Решение № 207 от 11.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 173/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Гроздан Илиев Производството е по глава ХХХIII НПК.

Образувано по искане на осъдения В. Б. В. за отмяна, по реда на възобновяване на наказателното производство, на решение № 117/18.09.2008 г., постановено по в. н. о. х. д. № 134/2008 г. по описа на Габровския окръжен съд (ГОС), с което е потвърдена присъда № 267/29.05.2008 г. по н. о. х. д. № 731/2007 г. на Габровския районен съд (ГРС).

Искането е направено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. От изложеното в същото може да се направи извод, че се поддържат доводи за налични отменителни основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 2 и 3 НПК. Навеждат се аргументи за неоснователност на отказа на първостепенния съд да проведе съкратено съдебно следствие, при хипотезата на чл. 371, ал. 2 НПК - при признаване изцяло от осъдения на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти, което е довело и до налагане на несправедливо наказание. По същество се прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото на първоинстанционния съд за прилагане на процедурата с основание чл. 371, т. 2 НПК и определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК.

В съдебно заседание осъденият В. участва лично и с назначения от съда служебен защитник - адв. К, който поддържа искането и моли същото да бъде уважено.

Гражданските ищци по делото "Т." АД - гр. Г. и "В. с. р." ЕООД - гр. Г., редовно призовани, не изпращат процесуален представител.

Прокурорът дава заключение, че искането е основателно, допуснато е нарушение на процесуалните правила, поради което въззивното решение трябва да бъде изменено по реда на възобновяването.

Върховният касационен съд, като съобрази доводите на страните и провери решението, за да се произнесе в пределите на правомощията по чл. 426 вр. чл. 347 вр. чл. 348 НПК, взе предвид следното:

С потвърдената присъда В. В. е признат за виновен в това, че:

• през периода 15.12.2006 г. - 5.02.2007 г., в гр. Г., при условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, ч. разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и използване на техническо средство - клещи, отнел чужди движими вещи на обща стойност 8318,69 лв. от владението на свид. С. Г. Д., В. А. В., С. С. В., В. С. С., В. Т. Т. и В. И. И., всички от гр. Г., без тяхното съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода.

• през периода 15.12.2006 г. - 5.02.2007 г., в гр. Г., при условията на продължавано престъпление, противозаконно унищожил чужди движими вещи, на обща стойност 10704,40 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на две години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на подс. В. В. е определено едно общо наказание между по-горе наложеното общо най-тежко наказание и същите, определени му с присъда № 342/04.07.2007 г., постановена по н. о. х. д. № 470/2007 г. на ГРС и влязла в законна сила на 20.07.2007 г., с която е бил осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, и с присъда № 503/07.11.2007 г., постановена по н. о. х. д. № 376/2007 г. на ГРС и влязла в законна сила на 4.03.2008 г., с която е бил осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване, а именно в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода.

Така определеното общо най-тежко наказание е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, съгласно чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗИН, като е приспаднато изтърпяното изцяло наказание, наложено по н. о. х. д. № 470/2007 г. на ГРС, както и изтърпяната част от наказанието, наложено по н. о. х. д. № 376/2007 г. на ГРС, на основание чл. 25, ал. 2 НК.

С присъдата съдът се е произнесъл по приетите за съвместно разглеждане граждански искове, както и по въпросите за веществените доказателства и разноските по делото.

С решение № 117 от 18.09.2008 г. по в. н. о. х. д. № 134/2008 г. ГОС е потвърдил присъдата.

Доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила, аргументиран с неправилен отказ на първостепенния съд да проведе съкратено съдебно следствие, е основателен.

Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 12.12.2007 г. пред първоинстанционния съд, преди даване ход на делото, защитата на подсъдимия е направила искане за провеждане на съкратено съдебно следствие и разглеждане на делото по реда на глава двадесет и седма от НПК. Осъденият В. е направил признание на всички факти и обстоятелства по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. След съвещание, съдът с определение е оставил без уважение искането, дал е ход на делото и го е разгледал по общия ред. Отказът е мотивиран с необходимостта фактите и обстоятелствата, свързани с деянията, в извършването на които е бил обвинен подсъдимият, да бъдат установени, ч. провеждане на съдебно следствие по общия ред, с разпит на явилите се по списъка за призоваване лица.

При разглеждането на делото пред въззивната инстанция защитата е навела доводи, че с отказа си да проведе производство по глава двадесети и седма от НПК районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на подсъдимия. Това възражение е отхвърлено от Габровския окръжен съд, като са изложени мотиви, че правата на подсъдимия не са накърнени, тъй като по начало искането му за провеждане на съкратено съдебно следствие е само правна възможност. Посочено е, че в правата му по чл. 55 НПК не е предвидено право на избор на процедура, по която да бъде реализирано съдебното производство срещу него, защото това е държавна дейност, чиято реализация зависи единствено от съда.

Върховният касационен съд намира, че първостепенният съд неоснователно е отказал провеждане на съдебното производство по реда на глава двадесети седма от НПК. Направеното от подсъдимия искане за допускане на съкратено съдебно следствие е последвано от пълно признание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и съгласие за тях да не се събират доказателства. Самопризнанието е било подкрепено от надлежно събраните в досъдебното производство доказателства. Този извод е в съответствие и с обстоятелството, че при проведеното по общия ред съдебно следствие не е установена по-различна фактическа обстановка от тази, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт. Иначе казано, първоинстанционният съд е бил длъжен да разгледа делото по реда на глава двадесет и седма от НПК, тъй като не е имал основание да откаже провеждането на особената процедура. Такова основание може да бъде само констатацията, че събраните в досъдебното производство доказателства не подкрепят самопризнанието.

Допуснатото нарушение не налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото, тъй като не може да бъде отстранено при ново разглеждане от въззивния съд, но следва да бъде компенсирано в настоящото производство ч. приложение на разпоредбата на чл. 55 НК по отношение на определените на осъдения наказания, в който смисъл са дадените в т. 9 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС указания. Няма пречка това да бъде направено и от настоящия състав в рамките на правомощията му по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК. Затова като съобрази данните по делото за обществената опасност на деянието и на дееца, включително добросъвестното му процесуално поведение, ВКС прецени, че наложеното на осъдения наказание за водещото в съвкупността престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" вр. чл. 26, ал. 1 НК следва да се намали, по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на две години лишаване от свобода.

Наказанието лишаване от свобода за престъплението по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК следва да се замени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2 НК с наказание пробация, включваща следните пробационни мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. Промяната в размера на наказанията предопределя и промяна в размера на определеното по реда на чл. 23, ал. 1 НК общо най-тежко наказание. Освен това съдебният акт следва да се измени и в частта, с която на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения В. е определено едно общо наказание между наложеното общо най-тежко наказание по настоящата присъда и наказанията, определени му с присъда № 342/04.07.2007 г. по н. о. х. д. № 470/2007 г. на ГРС и с присъда № 503/07.11.2007 г. по н. о. х. д. № 376/2007 г. на ГРС, в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, като се намали на две години. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение