Решение № 4964 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2021 г.

Решение № 4964 от 19.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1182/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РЗОК Пловдив срещу решение № 1798/30.11.2020 г. на Административен съд Варна по адм. дело № 2264/2020 г. в частта му, с която е отменена заповед за налагане на санкции № 29-03-407-27/24.09.2020 г. на директора на РЗОК Пловдив по т. 1 и по т. 3. Поддържа доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извеждат като касационни основания необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му в тази част. Ответникът, В. М. в качеството и на управител и представляващ "ГАБРОВОФАРМА 1" ЕООД взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на представляващия дружеството срещу цитираната заповед за налагане на санкции в частите по т. 1 и т. 3 от заповедта. По т. 1 се налага санкция за повторно нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 16 от договор № 164509/16.04.2019 г. съгласно чл. 42, ал. 1, т. 6, буква "б" от договор № 164509/16.04.2019 г. ва размер на 3 по 100 лева равно на 300 лева за три броя рецептурни бланки. По т. 3 от заповедта се налага санкция за първо нарушение на чл. 13, ал. 4, т. 1, т. 3 и т. 4 от договор № 164509/16.04.2019 г. в размер на 6 по 50 лева за 6 броя рецептурни бланки. Констатирано е от фактическа страна, че нарушението се изразява в това, че по рецептурни бланки, описани в констативния протокол, отпуснати и изпълнени в М. Пловдив 16 липсва подпис и печат на съответния изпълнител на медицинска или дентална помощ, предписал лекарствените продукти. Съгласно клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 16 от индивидуалния договор рецептурната бланка не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й. По т. 3 е констатирано, че в рецептурните бланки, предмет на производството за налагане на санкции липсва дата на изпълнение на рецептата, сума за доплащане от пациента, УИН на отпускащия магистър фармацевт и печат на аптеката. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта в оспорените части с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил заповедта. Установено е, че между страните има сключен индивидуален договор на основание чл. 45, ал. 17 ЗЗО, в който са уредени отношенията между тях, включително документите за отчетност, видовете нарушения и санкциите за тях. Установена е компетентността на органа да издава заповед за налагане на санкции и от фактическа страна е установена фактическата обстановка, посочена в констативния протокол и заповедта, квалифицирана като нарушение, за което се налага финансова санкция. От правна страна съдът е приел нарушение на материалния закон, тъй като съгласно индивидуалния договор – чл. 42, ал. 2 е предвидено, че в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на настоящия договор, не се налага санкция. При тези фактически и правни съображения е отменена заповедта по т. 1 и по т. 3. Решението е правилно. При безспорна фактическа обстановка съдът е извел обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното нарушение. Видно от констатациите и разпоредбата на чл. 42 от индивидуалния договор фактическия състав на нарушението е налице, но разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от договора предвижда, че деянието е ненаказуемо, ако не е довело до настъпването на противоправния резултат. Този резултат е щета/вреда на бюджета на НЗОК. Без значение в случая е по каква причина резултатът не е настъпил. Хипотезата на чл. 42, ал. 2 от договора предвижда да не се налага санкция при отчитане на рецептурната бланка, след която тя не е заплатена, което е по висока степен на укоримост на резултата, от този по настоящето дело, при който рецептурните бланки не са отчетени към момента на проверката. На наказателно правен език недовършения опит, независимо по какви причини и приготовлението към нарушение не се наказват съгласно клаузите на договора между страните. Или, нарушението описано в заповедта за налагане на санкции следва е резултатно, а когато е на формално извършване е несъставомерно. Предвид изложеното всички съображения в касационната жалба са неоснователни и тя следва да се остави без уважение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение