Решение № 9735 от 12.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2022 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против решение 5273/10.08.2022 г., постановено по адм. дело 11697/2021 г. по описа на Административен съд София- град, поправено с решение 1443/06.03.2023 г., с което е обявено за нищожно Решение Ц-31/28.07.2021 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба са изтъкнати доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на КЕВР. Искат присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответната страна Алт Ко ООД, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, в съдебно заседание и в писмен отговор, оспорва касационната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и моли да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на разноски. Заинтересованите страни - Национална електрическа компания ЕАД и ЧЕЗ Електро България АД не изпращат представител, нито становища по касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Алт Ко ООД против Решение Ц-31/28.07.2021 г. на КЕВР с искане за обявяване на неговата нищожност. АССГ е обявил за нищожно обжалваното пред него решение на КЕВР. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесното решение е постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и неспазване на указанията, дадени му от Върховния административен съд, доколкото в правоотношенията между регулатора и Алт Ко ООД е имало предходен съдебен спор, който е завършил с връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда. От фактическа страна по делото е установено, че Алт Ко АД подало заявление с вх. N° Е-14-58-12/01.10.2015 г. изменение на действащата цена на електрическа енергия, като е предложило за утвърждаване от КЕВР преференциална цена на електрическа енергия без ДДС 152,94 лв./MWh, в това число индивидуална цена за комбинирана ел. енергия 142,94 лв./MWh и добавка по чл. 33, ал. 3 ЗЕ - 10 лв./MWh. По заявлението на дружеството КЕВР се произнесла с Решение Ц-6/20.04.2016г., с което отказала да измени преференциалнитата цена на електрическа енергия, произведена от високоефективно комбинирано производство, утвърдена на Алт Ко АД с Решение Ц-25/30.06.2015 г. и изменена с Решение Ц-34/30.09.2015 г. на КЕВР. Решение Ц-6/20.04.2016 г. на КЕВР е обжалвано от Алт Ко АД пред АССГ, който с решение 4660/11.07.2017 г., постановено по адм. дело 5461/2016 г. е отменил решението на КЕВР и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания, а именно: при новото произнасяне, ответника следва да съобрази изложеното в заключенията на приетите по делото СИЕ и допълнителна СИЕ, според които е налице както съществено изменение относно ценообразуващите елементи, така и на финансовото състояние на енергийното предприятие. Решението на АССГ е оставено в сила с решение 13515/06.11.2018 г., постановено по адм. дело 11017/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Въз основа на дадените указания, КЕВР приела Решение Ц-31/28.07.2021 г., предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. При новото разглеждане на спорния въпрос АССГ установил, че съобразно постановеното в съдебните решения на АССГ и ВАС, периода за който следва да се определи /измени/ преференциалната цена, е считано от 01.07.2015 г. (утвърдена цена с Решение Ц- 25 от 30.06.2015 г., изменена считано от 01.10.2015 г. с Решение Ц-34 от 30.09.2015 г.) до 30.06.2016 г. Посочено е, че преписката е върната на КЕВР за ново произнасяне с писмо на АССГ от 08.11.2018 г., като комисията е постановила оспореното Решение Ц-31/28.07.2021 г. след 2 години и 8 месеца, като е утвърдила на Алт Ко АД преференциални цени, подробно описани от съда, за периода 20.04.2016 г. 30.06.2016 г. Административният съд приел, че издаденото след връщането на преписката решение на КЕВР противоречи на влязлото в сила съдебно решение, с което е отменено Решение Ц-6/20.04.2016г. на КЕВР. Посочено е, че е налице противоречие в периода, по отношение на който е следвало да се произнесе КЕВР и който в оспореното решение е значително по-малък от заявения и от коментирания в съдебното решение, като на практика по отношение на периода е налице неизпълнение на съдебния акт. В този смисъл, и предвид констатираното неизпълнение от страна на КЕВР на съдебните решения, АССГ установил, че са налице основанията на чл. 177, ал. 2 АПК - актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В допълнение посочил, че решението е и немотивирано, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Според настоящата съдебна инстанция, АССГ правилно е обосновал решението си с приложимост на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, предвид противоречие на оспореното решение на КЕВР с влязло в сила съдебно решение 4660/11.07.2017 г., постановено по адм. дело 5461/2016 г. по описа на АССГ, оставено в сила с решение 13515/06.11.2018 г., постановено по адм. дело 11017/2017 г. по описа на Върховния административен съд. Съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо между страните и неговото конститутивно действие е следвало да се зачете от административния орган, на когото преписката е била върната за ново произнасяне, при съобразяване с мотивите в това решение. Вместо това, органът без да се съобрази с влезлия в сила съдебен акт и при пълен идентитет между фактическите обстоятелства, при които е издал Решение Ц-6/20.04.2016г. на КЕВР и оспореното пред първата инстанция Решение Ц-31/28.07.2021 г. на КЕВР след връщане на административната преписка, не е изпълнил задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона и не се е произнесъл с волеизявление в указания от касационната инстанция смисъл, а именно: не се е произнесъл за периода, за който следва да се определи /измени/ преференциалната цена от 01.07.2015 г. до 30.06.2016 г., а за периода 20.04.2016 г. 30.06.2016 г. С обжалваното Решение Ц-31/28.07.2021 г. на КЕВР е пренебрегнато произнасянето на съда по оспорването на предходното решение на регулаторния орган - Решение Ц-6/20.04.2016г. на КЕВР, и не са спазени задължителните указания, дадени със съдебното решение. Не става ясно на какво основание, при липсата на настъпили нови факти и обстоятелства и представяне на нови документи по преписката, КЕВР е направила изводи, които не са в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение, както и с приетата по делото експертиза. В този смисъл и предвид констатираното неизпълнение от страна на КЕВР при новото произнасяне, първоинстанционният съд е установил това и на основание чл. 177, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, е обявил нищожността на процесното решение на КЕВР. Това решение се явява акт на административен орган, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, който по предписанието на чл. 177, ал. 2 изр. първо АПК е нищожен. Това е правната последица от нарушаването на забраната, установена в цитираната разпоредба. Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения, след връщане на преписката акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата, при които е издаден актът след връщане на преписката. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Във цитираните съдебни решения не само има задължителни указания за произнасянето от страна на КЕВР по спорния въпрос, но и ясно е посочено в какъв смисъл трябва да е произнасянето на Комисията. Всички тези съображения обосновават извод, че обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановеното решение на КЕВР, предмет на обжалване в настоящото производство, противоречи на посочените по-горе влезли в сила решения на съда и правилно е обявено от административния съд за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат. По отношение на искането на Алт Ко ООД за присъждане на разноски следва да се посочи, че същите са присъдени в първоинстанционното производство. Пред ВАС Алт Ко ООД не са извършвали разход за заплащане на държавна такса. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение