Решение № 1223 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 692/2011 г.

Решение № 1223 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 692/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мехмед Руфадов Мехмедов от гр. Казанлък против Решение № 250/16.11.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), с което е установено, че оплакванията в жалба с вх. № 44-00-2662/10.09.2009 г. и допълнение към нея за дискриминация по признаците от чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) "етническа принадлежност", "религия" и "вяра", във вр. с чл. 5 и чл. 14 от ЗЗдискр. срещу Татяна Димитрова Ирязова, технически ръководител към "Арсенал" АД гр. Казанлък, не са подкрепени с необходимите доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че е налице дискриминация, а в съответствие с чл. 9 от ЗЗДискр. конституираните ответни страни: Татяна Димитрова Ирязова, инж. Николай Ибушев, в качеството му на физическо лице, представляващ ЮЛ - работодател "Арсенал" АД и "Арсенал" АД гр. Казанлък, представлявано от изп. директор инж. Николай Ибушев, в качеството му на ЮЛ - работодател са представили доказателства, че правото на равно третиране не е нарушено. Жалбоподателят изразява несъгласие с постановеното от КЗД решение. Иска се отмяната му. Ответникът, Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Заинтересованата страна - Татяна Димитрова Ирязова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Заинтересованата страна - "Арсенал" АД гр. Казанлък, редовно призована, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Като доказателства по делото са приложени представените с административната преписка и жалбата писмени доказателства. След като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния орган е образувано по жалба с вх. № 44-00-2662/10.09.2009 г. и допълнение към нея вх. № 44-00-2801/24.09.2009 г. на Мехмед Руфадов Мехмедов от гр. Казанлък с оплаквания за дискриминация по признаците "етническа принадлежност", "религия" и "вяра" срещу Татяна Димитрова Ирязова, технически ръководител към "Арсенал" АД гр. Казанлък, изразяваща се в отправяне на обиди, налагане на забрана да носи брада, подстрекаване на негови колеги да го безпокоят по време на личната му почивка, когато чете Корана или се моли; възлага на него и на друг негов колега от турски произход на най-тежките и трудни обекти; начисляване на по-ниска заплата, в сравнение с други работници, които въпреки, че не работели получавали по-високи заплати и не му било разрешено да бъде изпратен безплатно на почивка на море. За да постанови решението си КЗД е приела, че не са налице предпоставките за квалифициране действията на ответните страни като дискриминация. Административният орган е изложил мотиви относно липсата на убедителни доказателства, установяващи дискриминация от страна на заинтересованите страни по отношение на жалбоподателя. Анализирал е събраните доказателства, във връзка с доводите и съображенията на страните и е приел, че възнаграждението на Мехмедов е определяно според изработеното за единица изработка по трудова норма, в съответствие с Вътрешните правила за организацията на работната заплата (ВПОРЗ). Комисията е установила, че от фигуриращите във ведомостта 21 работника, 9 са с по-нисък коефициент за трудово участие от този на жалбоподателя, а 11 са с по-ниска часова ставка. КЗД е констатирала, че най-високата почасова тарифна ставка - 1,946 е определена не на приближените на Татяна Димитрова Ирязова работници Кольо Добрев Иванов, Младен Йорданов Михайлов и Видко Петков Петков, а на Хикмет Кадир и Юсеин Зекеров. Отчетено е, че в цеха, в който е работил жалбоподателя, работят 50 човека, а отпуснатото място за безплатна почивка само 1. На почивка е изпратен работник със стаж в цеха 35 години, като Мехмедов е заявил желанието си, след като лицето, което е следвало да замине на почивка вече било определено. Административният орган е достигнал до извода, че не е нарушено правото на равно третиране и по отношение на предоставянето на отпуск и ползването на отпуск по болест, след като е установил, че за 10 месеца работа в дружеството, през 8 от тях жалбоподателят е ползвал платен отпуск, през м. ноември 2008 г. е ползвал неплатен, а в рамките на 4 месеца е бил в отпуск по болест. Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл. 47 от ЗЗДискр., където са регламентирани правомощията, с които разполага при решаването на визираните в същия текст въпроси, в качеството й на независим специализиран държавен орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и равенство на възможностите. Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния орган и се споделя от настоящия състав на Върховния административен съд. Като основание за издаване на обжалваното решение, КЗД е посочила чл. 4 от ЗЗДискр. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. Изброените в текста на чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци са: пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. В разпоредбата на т. 7 от § 1 на ДР на ЗЗДискр. е дадено определение на понятието "неблагоприятно третиране" - всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси. В нормите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 4 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. ЗЗДискр. цели установяване и отстраняване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., каквито са и признаците "етническа принадлежност", "религия" и "вяра". За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. В този смисъл не е достатъчно да се установи неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че това неблагоприятно третиране е извършено по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр., като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение, в случая неблагоприятно третиране, и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от закона. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. В случая в тежест на жалбоподателя е да докаже факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено. В съответствие със задълженията си сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство след което е постановил решение си. В решението са изложени мотиви, обосноваващи постановения от комисията правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Мехмед Руфадов Мехмедов, съдържащи се в жалбата му до КЗД. Доказателства опровергаващи извода на административният орган не са представени и в настоящето съдебно производство. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита обжалваното решение на КЗД за законосъобразно, като издадено от компетентният административен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената от закона форма и постановено при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми и при липса на основания за отмяната му. При този изход на спора, в полза на КЗД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,