Решение № 9077 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 533/2018 г.

Решение № 9077 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 533/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет – Стара Загора чрез процесуалния му представител Д. Вълчева срещу Решение № 338 от 28.11.2017 г., постановено по адм. дело № 332/2017 г. по описа на Административен съд –Стара Загора. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС, тричленен състав да постанови друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло протеста на прокурор при ОП- Стара Загора срещу разпоредбите на чл. 25б, чл. 25 в, чл. 25 г, ал. 2 и ал. 3 и чл. 25д от Наредбата за обществения ред в община – Стара Загора като неоснователен. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Общински съвет – Стара Загора, се представлява от юриск. Вълчева, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно – в хода по същество. Ответникът, прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна в съдебното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен и в срока за касационно обжалване. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Стара Загора е образувано по реда на чл. 185 и сл. АПК по протест на прокурор при ОП-Стара Загора срещу разпоредбите на чл. 25 б, чл. 25 в, чл. 25 г, ал. 2 и ал. 3 и чл. 25 д от Наредбата за обществения ред в община – Стара Загора последно изм. и доп. с Решение № 282 от 28.04.2016 г. на ОбС- Ст. Загора. С атакуваното решение АС- Стара Загора е обявил нищожността на оспорваните разпоредби от общинската наредба и е осъдил ОбС – Стара Загора да заплати на ОП-Стара Загора съдебни разноски в размер 20 лева. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че общинските съвети разполагат с предоставената им от закона нормотворческа компетентност, която обаче е ограничена по териториален и предметен обхват. Органи на местно самоуправление приемат нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, но съобразно нормативните актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна нормотворческа компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава, т. е. ОбС не е материално компетентен да урежда въпрос, уреден от нормативен/-ни акт/-ове от по-висока степен. В контекста на така изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът е приел оспорените разпоредби на Наредбата за нищожни, тъй като материята се регулира с норми от по-висок ранг - ЕСПЧ - чл. 9; Конституцията на РБ - чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 и Законът за вероизповеданията - чл. 1, чл. 5 и чл. 6, чл. 7 и чл. 8. Като допълнителен аргумент към извода си за нищожност на оспорените текстове от наредбата съдът е посочил липсата на законова делегация за приемането им. Специалният Закон за вероизповеданията не предвижда уредба на подзаконово ниво на регулираните от него обществени отношения. Такава възможност няма установена и в ЗМСМА, включително за приемане на наредби в изпълнение правомощията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1 от същия. Въз основа на горното съдът е стигнал до извода за нищожност на протестираните разпоредби като постановени при липса на материална компетентност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на правилно установената въз основа на събраните и обстойно анализирани доказателства фактическа обстановка и, след обсъждане доводите и възраженията на страните, съдът е стигнал до съответни на материалния закон правни изводи, които настоящият съдебен състав споделя изцяло. Не е спорно, че по изричната обща разпоредба на чл. 76 АПК общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Видно от разпоредбите на специалния Закон за местното самоуправление и местната администрация, в правомощията на общинските съвети (чл. 17 от с. з.) не се включва дейност, свързана с вероизповеданията, още по-малко нормотворческа такава. Дейността по вероизповеданията е изцяло в правомощията на централната, а не на местната държавна власт. Този подход напълно съответства на характера на правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо право по смисъла на чл. 37 от Конституцията на РБългария, чл. 2, ал. 1 от Закона за вероизповеданията и решение № 5 от 11.06.1992 г. на КС на РБ по конст. дело № 11/1992 г., поради което свързаните с него обществени отношения са уредени на национално ниво посредством Конституцията на държавата и Закона за вероизповеданията. В този смисъл обосновано АС- Стара Загора е заключил, че оспорените текстове от общинската наредба са приети от общинския съвет, без този орган на местно самоуправление да разполага с материална компетентност и законова делегация в тази насока. Съдът в мотивите на съдебното решение обстойно и детайлно е анализирал приложимата правна уредба на вероизповеданията, в резултат на което е стигнал до верния правен извод, че с оспорваните разпоредби общинският съвет е уредил обществени отношения, които вече са уредени със Закона за вероизповеданията. По този начин, с преуреждането на вече регулирани обществени отношения и въвеждането на допълнителни забрани, непредвидени в закона, ОбС е излязъл извън рамките на ограничението по чл. 76, ал. 3 АПК и чл. 8 ЗНА и е приел протестираните разпоредби от общинската наредба, без да има материална компетентност за това. Липсата на материална компетентност у органа, издал съответните разпоредби от подзаконовия нормативен акт, е порок, който по дефиниция води до нищожност на акта, поради което правилно решаващият съдебен състав е обявил нищожността на атакуваните пред него разпоредби от общинската наредба. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение