Решение № 1565 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2024 г.

ВАССедмо отделение19.02.2025 г.докладчик Мирослава Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1082/20.08.2024 година на Административен съд гр. Монтана по адм.д. 314/2024 година.

ОСЪЖДА Министерството на иновациите и растежа да заплати на ГЕНОМАКС ООД сумата от 2000 лева, разноски за касационна инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент Интелигентна индустрия на Националния план за възстановяване и устойчивост, чрез главен експерт Г., срещу решение 1082/20.08.2024 година на Административен съд гр. Монтана по адм.д. 314/2024 година. С последното е отменено негово решение РД-02-16-562/21.06.2024 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно нарушение на материалния закон и необоснованост. Като пренася фактическите установявания от оспорения административен акт в текста на касационната си жалба, касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ГЕНОМАКС ООД. Коректното деклариране на категорията предприятие предопределяло правилното разпределение на средствата по Механизма. В случая по категоричен начин се установявала свързаност между ГЕНОМАКС ООД и ГЕНОМЕКС ГРУП ЕООД чрез физическите лица М. Г. и Р. Г., които били братя. Установеното участие на двамата братя в двете предприятия преди 2015 година, както и дейностите на дружествата в съответните пазари обосновавали ясен извод за свързаност, препятстваща разглеждането им като икономически независими за целите на държавната помощ. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба, ГЕНОМАКС ООД, чрез адв. Стойкова, оспорва касационната жалба. Правилен бил изводът на съда за недоказана свързаност на двете предприятия на соченото от органа основание по чл. 4, ал. 8 във връзка с ал.5, т. 3 от Закона за малките и средни предприятия (ЗМСП). По подробни съображения в отговора на касационната жалба, прави искане за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира разноски за касационна инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд гр.Монтана е образувано по жалба на ГЕНОМАКС ООД срещу решение РД-02-16-562/21.06.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване по Програма за икономическа трансформация, компонент Интелигентна индустрия на Националния план за възстановяване и устойчивост.

За да отмени обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден във валидна писмена форма, от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването му, но при неправилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът релевира общи възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По аргумент на противното от чл.218, ал.2 от АПК касационната инстанция не следи служебно за допуснати съществени процесуални нарушения. Наведените доводи са относими към порока обоснованост на съдебния акт.

Досежно възражението за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, касационната инстанция приема следното:

1.По делото не се спори, че дружеството-жалбоподател ГЕНОМАКС ООД с ЕИК 131342095, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя М. Г. Г., е подало предложение за изпълнение на инвестиция с регистрационен номер BG-RRP-3.008-0754 и с наименование "Подкрепа за прехода към кръгова икономика в предприятията", по Програма за икономическа трансформация, Компонент 3 "Интелигентна индустрия" от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България. При подаване на предложението, кандидатът е представил декларация по чл.3 и чл.4 от Закона за малки и средни предприятия (ЗМСП), където в т. 3 е декларирал, че е малко предприятие, а в т. 1, че има статут на независимо предприятие и в съответствие с това е класиран под 82 в Списъка на предложените за финансиране предложения за изпълнение на инвестиции, подредени по реда на тяхното класиране и размерът на средствата от Механизма, който да им бъде предоставен в категория малки и микро предприятия, публикуван на официалния сайт на Министерство на иновациите и растежа.

2.Съобразно разпоредбите на Постановление 114 на Министерския съвет от 8 юни 2022 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост (обн. ДВ, брой 43 от 10.6.2022 г. посл. изм. и доп., бр. 47 от 30.05.2023 г.) и Условията за кандидатстване по процедурата, след публикуване на списъка и след покана от СНД, всеки от кандидатите в цитирания списък следва да представи конкретно посочените доказателства, че изпълнява изискванията за краен получател.

  1. След извършени служебни справки и предоставена възможност за ангажиране на доказателства, административният орган установява, че:

3.1. Към 31.12.2021г. и към 31.12.2022г. капиталът на дружеството заявител се притежава от М. Г. Г. (90%) и Г. М. С. (10%).

3.2. До 2015г. 10% от капитала на дружеството заявител се е държал от Р. Г. Г., който е едноличен собственик на капитала на ГЕНОМАКС ГРУПЕООД, а М. Г. Г. до 2015г. е притежавал 10% от капитала на ГЕНОМАКС ГРУПЕООД.

3.3. М. Г. Г. и Р. Г. Г. са братя.

3.4. Двете дружества извършват своята дейност на свързан пазар.

Въз основа на тези факти е направен извод за свързаност на двете предприятия, чийто управители са братя, при което е постановен отказ с оспореното Решение РД-02-16-562/21.06.2024 г. на ръководителя на Структурата за наблюдение и докладване (СНД) по Програма за икономическа трансформация (ПИТ) за предоставяне на помощта.

  1. Касационната инстанция споделя извода на АС гр. Монтана, че производството по оспорване на решението, с което е отказано предоставянето на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост не е по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, а по реда на АПК.
  1. Касационният състав споделя извода на АС гр. Монтана в насока, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му.
  1. Спорът пред касационната инстанция е в това, осъществено ли е посоченото от административния орган основание за отказ за предоставяне на помощта?

Правилен е изводът на АС гр. Монтана, че така изписаната по-горе фактическа обстановка не субсумира състав на чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5, т. 3 от ЗМСП, изписан от административния орган в обжалвания административен акт.

Съставът на изписаната правна квалификация предполага свързаност чрез физически лица на предприятия, едното от които да има право да упражнява решаващо влияние върху другото предприятие по силата на договор, сключен между тях, или на клауза в неговия устав, учредителен договор или друг учредителен акт. В случая административният орган не доказва която и да било от така посочените хипотези на правната норма.

Излагат се факти за дялово участие до 2015 година, при условие, че се обследват факти и състояния на дружествата към 2021 и 2022 година.

Роднинската връзка на управителите на двете дружества сама по себе си не може да обоснове сочения състав.

Работата на двете дружества на същия или сходен пазар, също не обосновава извод за осъществен състав на чл. 4, ал. 8 във вр. с ал. 5, т. 3 от ЗМСП.

От своя страна изводите на административния орган за координирана политика на стопанска дейност на двете дружества са бланкетни и недоказани.

Правилен е изводът на АС гр. Монтана и в насока, че в случая органът не е изложил и каквито и да било факти за установявания на персонал, годишен оборот и/или стойност на активите.

От приложените по делото учредителен акт/Устав на ГЕНОМАКС ГРУП ЕООД и дружествен договор на ГЕНОМАКС ООД в действителност е видно, че двете дружества имат различно седалище и дейност, както и се управляват от различни лица, респ. еднолични собственици на капитала. Видно от актуално състояние на дружеството ГЕНОМАКС ООД, същото се представлява от М. Г. Г., който притежава 90% от капитала му ,а 10% от капитала притежава друго лице - Г. М. С.. Видно от актуалното състояние на дружеството ГЕНОМАКС ГРУП ЕООД, представлявано от Р. Г. Г., същият притежава 100% от капитала на дружеството. Към относимия обследван период на 2021 и 2022 година, липсва каквото и да било участие на М. Г. Г. в ГЕНОМАКС ГРУП ЕООД, както и на Р. Г. Г. в дружеството ГЕНОМАКСООД.

Въз основа на анализ на фактите, във връзка с приложената от органа правна квалификация, правилен е изводът на АС гр. Монтана в насока, че липсват установявания от фактическа и правна страна, въз основа на които да се говори, че двете предприятия са свързани по смисъла на изписаната правна норма.

Административният орган не твърди параметри извън декларираните за относимия период. Позовавайки се на факти отпреди 2015 година (ирелевантни към фактите и периода от значение за решаване на спора) той прави необоснован извод за свързаност на несъответстващо правно основание.

Предвид гореизложеното, изводът на АС гр. Монтана за неправилно приложение на материалния закон от административния орган е правилен. Решението му следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за адвокат в размер на 2 000 лева. Размерът е претендиран, доказан и съответен на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд