Решение № 60008 от 5.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2199/2020 г.

Решение № 60008 от 5.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 2199/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Васил Христакиев Производството е по чл. 303 и сл. ГПК, образувано по молба на ответника В. К. за отмяна на влязло в сила решение на Русенски окръжен съд на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ищецът "Агенция за събиране на вземания" ЕАД не е представил отговор на молбата, в съдебно заседание с писмена молба изразява становище за недопустимостта й. Молбата е основателна. С решение от 03.01.2018 г. първоинстанционният съд е уважил предявените по реда на чл. 422 ГПК искове на ответника в настоящото производство, като е признал за установено спрямо длъжника Б. К. Б. съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Срещу това решение длъжникът Б. Б. е подал въззивна жалба на 29.01.2018 г. Същият е починал на 03.02.2018 г. и е оставил за наследници синовете си К. К. и молителя В. К.. В образуваното по жалбата въззивно производство Русенският окръжен съд е изпратил призовка за съдебно заседание до жалбоподателя Б. Б. чрез упълномощения адвокат К. Х.. Призовката е била връчена на адвоката на 02.04.2018 г. В състоялото се на 12.04.2018 г. окръжният съд, в неизвестност за смъртта на жалбоподателя, е дал ход на делото и на 11.05.2018 г. е постановил атакуваното в настоящото производство решение, влязло в сила като неподлежащо на касационно обжалване. Горните обстоятелства обосновават извода, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК при смърт на страна съдът е длъжен да спре производството, за да обезпечи участието на правоприемниците на починалата страна в процеса и постановяване на допустим съдебен акт по отношение на правоспособни страни, съобразно разпоредбата на чл. 227 ГПК. Спирането на делото поради смърт на страната настъпва по силата на закона, без значение дали фактът на смъртта е станал известен на съда или на страните. За спирането на делото не е нужно то да е било поискано от някоя от страните по делото, нито да е постановено разпореждане на съда за спиране. В конкретния случай, доколкото производството по делото е продължило и съдебното решение на въззивната инстанция е било постановено по отношение на страна, изгубила правосубектността си, обективно е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 229 и чл. 230 ГПК, довело до лишаване на наследниците на починалия първоначален ответник от участие в производството, което е основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК влязлото в сила решение да бъде отменено, като делото се върне на Русенски окръжен съд за повторно разглеждане след конституиране на наследниците на починалия жалбоподател. Изложените от насрещната страна доводи за недопустимост на производството са неоснователни, доколкото недопустимостта на въззивното решение като постановено спрямо починала страна не изключва наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по отношение на наследниците на тази страна. С тези мотиви съдът