Решение № 8652 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2009 г.

ВАСVI отделение29.06.2009 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

Отменя решение № 48 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 4 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник. Връща делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 8652 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4265/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник против решение № 48 от 26.02.2009 г. по адм. дело № 4 по описа за 2009 г. на Административен съд - Перник, с което е отменено издаденото от касатора решение № РД 01-258 / 15.12.2008 г. и преписката е върната на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съдопроизводствени нарушения и материално- правни нарушения по чл. 11, т. 7 и чл. 26, ал. 4 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане). Ответницата Ирена Василева Крумова от гр. Перник е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Ответникът Дирекция "Социално подпомагане" - Перник не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 210, ал. 2 от АПК е процесуално допустима. Обжалваното съдебно решение, с което е отменен издаденият от касатора административен акт и преписката му е изпратена за ново решаване на въпроса по същество, е породила неблагоприятни за него правни последици. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. На основание чл. 98, ал. 2, изр. 2 и чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК в случаите, когато по-горестоящият административен орган е отхвърлил подадената до него жалба, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт. При отмяна на акта в хипотезата на на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката се изпраща не на горестоящия административен орган, а органа - издател на потвърдения акт по чл. 28 от ППЗСП. По настоящето дело предмет на съдебния контрол за законо- съобразност в първоинстанционното съдебно производство е заповед № Ц-4844 от 20.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, която е била потвърдена с решение № РД 01-258 от 15.12.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник. С обжалваното съдебно решение Пернишкият административен съд е уважил жалбата на Ирена Василева Крумова от гр. Перник против решение № РД 01-258 / 15.12.2008 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Перник, с което е потвърдена заповед № Ц-4844 от 20.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, след като незаконосъобразно е приел, че актът не е мотивиран съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съдът е тълкувал неправилно материалноправната норма на чл. 11, т. 7 от ППЗСП и неправилно е приел, че административният орган "е следвало да изложи мотиви защо приема, че това пътуване е извършено на разноски на жалбоподателката и да посочи доказателства в тази насока". Не се подкрепя от събраните по делото доказателства и е необоснован изводът на съда, че не е налице нито една от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 11, т. 7 от ППЗСП, съставляващи основание за отказ да се отпусне исканата социална помощ за отопление. С оспорената заповед № Ц-4844 от 20.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник е отказано отпускане на месечна социална помощ по молба - декларация от 31.10.2008 г. на Ирена Василева Крумова от гр. Перник с мотиви за наличие на основанието за отказ по чл. 11, т. 7 от ППЗСП. Разпоредбата на чл. 11, т. 7 от ППЗСП по императивен начин лишава от право на социална помощ лицата, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството. В разглеждания случай не е имало спор относно обстоятелството, че заявителката Ирена Крумова е пътувала зад граница през последните 12 месеца, предхождащи подаването на молба-декларацията на 31.10.2008 г. Съгласно получената информация от Областната дирекция на МВР - Перник лицето е регистрирано в системата за задграничните пътувания на българските граждани на 22.04.2008 г. - влизане в пределите на РБългария. Не е имало спор, че пътуването зад граница не е било за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството. В жалбата до съда Ирена Василева Крумова е заявила, че не е пътувала зад граница на собствени разноски, а за да предаде "един документ" на семеен приятел за издаване на виза за лечение в България. Приложила е удостоверение изх. № 82 / 18.02.2008 г. на началник УНГ - Клиника в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ" ЕАД - София, съгласно което Нусрет Бериша - живущ Косово, Прищина - се лекува в клиниката от злокачествено заболяване. Приложила е и саморъчно изготвена разписка без достоверна дата за получена от Нусрет Бериша сума в размер на 500 Евро. В проведеното съдебно заседание е представила фотокопие на нотариално заверена на 05.02.2009 г. писмена декларация от косовския гражданин Нусрет Бериша, в която не е отразено дали деклараторът разбира български език. Фактът на регистрирано пътуване зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член на семейството, съставлява основание по чл. 11, т. 7 от ППЗСП за лишаване от социална помощ на пътувалото лице. В тежест на лицето, което твърди, че е пътувало на чужди разноски, е да представи доказателства за установяване на това благоприятно за него обстоятелство. Представените от лицето фотокопия на разписка и нотариално заверена декларация не представляват годни доказателства за твърдяното обстоятелство. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК само писмените обяснения, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. След като законосъобразно е приел, че едностранната декларация не се ползва с доказателствена сила, съдът е следвало да изпълни процесуалното задължение по чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на страната да посочи други доказателства за установяване на твърдяния факт. С оглед на гореизложените съображения следва да се приеме, че обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Спорните факти от значение за делото не са изяснени, което налага съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе по законо- съобразността на заповед № Ц-4844 от 20.11.2008 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Перник, която не е отменена в процеса на административното обжалване и да даде възможност на жалбоподателката да представи писмени и гласни доказателства за установяване на твърдението й, че е пътувала в чужбина на чужди разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1