Решение № 8954 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2017 г.

Решение № 8954 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7116/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Н. М., гражданин на Афганистан, чрез адв. Любенова срещу Решение № 3057 от 3.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2352/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ), чрез юрисконсулт Чолаков в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Н. М., гражданин на Афганистан, срещу Решение № 3372 от 16.02.2017 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него накратко са описани становищата на страните и формално, без да се изведе относимото им съдържание, част от събраните по делото доказателства. При така приетите за установени от съда факти, не са изложени и правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най общо посоченото, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, съответно на хуманитарен статут на търсещия убежище, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Следва да се отбележи и неправилното приложение от страна на първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 155 от Гражданския процесуален кодекс, съгласно която не подлежат на доказване общоизвестните и и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В решението си съдът се позовава и го обосновава с "общоизвестни" факти и извършена проверка в "общодостъпни източници", без да изпълни законовото си задължение да уведоми страните за тях. Ако и доказването на такива факти да не е задължително, то на страните следва да е известно, че съдът възприема конкретни общоизвестни факти като относими към спора, за да им се даде възможност да изложат своите доводи във връзка с тях и значението им за правилното решаване на делото. Невключването на такива факти в предмета на делото с нарочен съдебен акт е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като лишава страните от правото на защита. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват, правят невъзможна проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,