Решение № 15450 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2010 г.

Решение № 15450 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7819/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Трейд груп 08" ЕООД - гр. Троян срещу решение № 155/19.04.2010 г., постановено по адм. дело № 737/2009 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 110900102/29.06.2009 г. издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с решение № 380/04.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 69 606,84 лв. по фактура № 9000000690/06.11.2008 г. Макар да е посочено само оплакване за неправилно прилагане на материалния закон, от изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касатора фактурата е издадена при условията на чл. 114 ЗДДС и съдържа всички необходими реквизити, а доставчикът е допуснал грешка като е отразил върху нея датата на предварителния договор за доставка на процесната стока - 300 тона захар. Неправилно съдът бил приел, че не се дължи право на данъчен кредит, след като според касатора са издадени необходимите първични счетоводни документи, както и приемателно-предавателни протоколи, подписани от страните по сделката, начислени са разходите, свързани с това и е налице регистрация по ЗДДС, като това право се поддържа и от указание на НАП - писмо № 24-00-47/08.11.2007 г. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт с всички законни последици. Подробни съображения са развити в представената писмена защита, а в съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Кузманова, която е направила искане за присъждане на направените от касатора разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Русева я оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 842 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е установил, че активите по фактурата не са били налице към датата на издаването й, нито към датата на регистрацията на дружеството по ЗДДС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че датата на данъчното събитие не е посочената дата на предаване на стоката в процесната фактура - 06.11.2008 г., а през периода 16-19.11.2010 г. Това обаче според съда обосновавало извод, че процесната захар не е била наличен актив на дружеството. Съдът е счел, че жалбоподателят е следвало да анулира фактурата, след като в нея не е посочена правилната дата на предаване на стоката, поради което е прието, че тя е издадена без правно основание. В този смисъл съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 71, т. 1 ЗДДС. Освен това към датата на издаване на процесната фактура съдът е установил, че не може с последващи доставки в периода 16-19.11.2010 г. да се валидира фактурата от 06.11.2008 г. Обжалваното решение е неправилно. Със спорната фактура № 9000000690/06.11.2008 г. дружеството е обективирало доставка на 300 тона захар с доставчик "Ера Елит 3" ЕООД. Приемателно-предавателните протоколи, подписани от страните по доставката са с дати 16, 17, 18 и 19.11.2008 г., т. е. те са различни от посочената във фактурата дата - 06.11.2008 г. Затова правилно първоинстанционният съд е приел, че към 06.11.2008 г. няма доказателства да е налице предаване на процесната стока - 300 тона захар, но в същото време е установил, че доставката на процесната стока е извършена в същия данъчен период - месец ноември 2008 г. Съдът правилно е установил също така, че приемане и предаване на захар е извършено съгласно представените приемателно-предавателни протоколи на 16, 17, 18 и 19.11.2008 г., като това е установено и от свидетелските показания на Симеон Симеонов, Свилен Папазов, Денислава Докторова и Мирослав Макавеев. Същите са дали показания, че процесната стока е превозвана от доставчика "Ера Елит 03" ЕООД до склада на "Арт Комерс" ООД. Обстоятелството, че фактура не е съставяна на една от посочените дати на приемане и предаване на стоката, не може да до доведе до извод за нереалност на доставката. Относно невключването на процесната фактура в описа на наличните активи (Акт за регистрация по ЗДДС № 110420800027528/12.11.2008 г.), по делото нито се съдържат доказателства, нито твърдение от ревизирания субект за това обстоятелство, което показва, че разпоредбата на чл. 74, ал. 1 и 2 ЗДДС е неприложима за настоящия казус. Предаването на стоката е станало след регистрацията на касатора по ЗДДС, поради което претендирания от него данъчен кредит е след тази регистрация и поради тази причина процесната фактура не е включвана в опис на наличните активи по смисъла на чл. 74 ЗДДС. Посочената дата във фактурата е датата на сключване на предварителен договор за покупко-продажба на процесното количество захар, но този договор няма вещно прехвърлително действие и не е доказателство за предаване на захарта като родовоопределена вещ съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, а от посочените по-горе доказателства се установява, че това предаване е осъществено на посочените по-горе дати през същия данъчен период. От заключенията на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че захарта е заприходена, извършено е документиране на транспортните разходи и отчитането на разходи за горива, както и пътни листове от "Арт Комерс" ООД, който е осигурил складирането на процесната захар и впоследствие транспортирането й до получателя "Трейд груп 08" ЕООД. Правилно тези обстоятелства за установени от първоинстанционния съд, но са направени незаконосъобразни изводи относно правото на данъчен кредит. В този смисъл настоящият съдебен състав възприема указание № 24-00-47/08.11.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, в което е изразено становището, че когато фактурата е издадена преди настъпването на данъчното събитие, не може автоматично да се приеме, че тя е издадена неоснователно или неправомерно. Процесният случай е именно такъв. При безспорно доказани обстоятелства - реално осъществена доставка на по-късни дати от тази, посочена във фактурата, следва да се приеме, че правото на данъчен кредит е налице след като е установено валидно възникнало данъчно събитие - предаване на процесната стока, нейното заприходяване и документиране на транспортни разходи, поради което посочването на друга дата във фактурата, но в същия данъчен период не може да обективира обратния извод, който е направил решаващият състав на първоинстанционния съд. В този смисъл е и практиката на ВАС, цитирана в първоинстанционното производство от касатора - решения по адм. дела № 15811/2008 г., № 12646/2008 г. и № 6985/2009 г., с която първоинстанционният съд не се е съобразил. Посочените решения са с оглед приложението на отменения ЗДДС, но принципния въпрос, който се поставя е приложим и при сега действащия ЗДДС, тъй като се касае до предварително издадена фактура, по която данъчното събитие е възникнало след датата на фактурирането, но в същия данъчен период, както и безспорно е установена реалността на доставката. Правилно касаторът сочи, че чл. 116 ЗДДС е неприложим за настоящия казус, тъй като не може да се приеме, че фактурата е издадена погрешно, за да се анулира. Така би се процедирало ако фактурата беше издадена в друг данъчен период, различен от възникването на данъчното събитие или имаше грешка в страните по доставката, стопанската операция или друг реквизит по чл. 114 ЗДДС. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно на посочените от касатора основания и следва да бъде отменено - чл. 222, ал. 1 АПК и да се постанови друго по същество, с което РА № 110900102/29.06.2009 г. бъде отменен като незаконосъобразен. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Кузманова, на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК в размер на 975 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,