Решение № 13965 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16145/2009 г.

Решение № 13965 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16145/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Бисер Христов Петков, чрез процесуален представител адв. Красимир Босев, против решение от 16.09.2009 г., постановено от Административен съд Монтана по адм. дело № 351/2009 г., с което на ползвателя Христо Петков Христов е отказано правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1002 по кадастралния план на имотите на ползвателите, местност "Над младост", землище Монтана, с площ от 1063 кв. м. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението като се поддържат и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, както и че е необосновано. По подробно изложени съображения в няколко пункта се иска неговата отмяна и касационната инстанция да реши спора по същество и да признае правото да бъде придобита собствеността върху процесния имот. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Босев, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - кметът на община Монтана, както и ответницата Ваня Иванова Маркова-Николова не вземат становище по касационната жалба. Ответникът - Георги Иванов Димитров представя писмена защита, с която оспорва касационната жалба и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде оставено в сила. В съдебно заседание се явява лично и оспорва касационната жалба. От заинтересованите страни само Нина Кръстева Христова и Рилка Преображенова Иванова представят "жалба", имаща характер на възражение, против жалбата на касационния жалбоподател, с която молят съдът да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на административния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта, която освен това не съдържа някакви достоверни фактически и правни основания за издаването й. Намира решението за правилно и предлага да бъде потвърдено. Върховният административен съд, четвърто отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Производството пред Административен съд Монтана е образувано по жалба на Георги Иванов Димитров (настоящ касатор) и Ваня Иванова Маркова - Николова против заповед № 2568/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която на ползвателя Христо Петков Христов е признато правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 1002 по кадастралния план на имотите на ползвателите, местност "Над Младост", землище Монтана, с площ от 1063 кв. м. С решение от 28.11.2007 г. по адм. дело № 288/2007 г. Административен съд Монтана е отменил заповедта, като е изпратил делото като преписка на кмета на община Монтана за съобразяване с изложените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е било предмет на касационно обжалване пред ВАС, в частта по отношение връщането на преписката на административния орган. С решение № 6938/27.05.2009 г. по адм. дело № 3448/2008 г. Върховният административен съд е отменил решението в обжалваната част и е върнал делото на Административен съд Монтана за нова разглеждане от друг състав. Предмет на съдебен контрол от настоящата касационна инстанция е именно решението на административния съд, постановено при новото разглеждане на делото. След връщане на делото от ВАС Административен съд Монтана е провел производство по оспорване на удостоверение за ползване № 2297/1990 г. по реда на чл. 193, ал. 1 - 3 от ГПК, като е приел, че документът е неистински (неавтентичен), поради което същият губи доказателствената си сила и следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Съдът се е произнесъл и по съществото на спора, приемайки, че наличието на валиден документ за учредено право на ползване е първият и най-важен елемент от фактическия състав по § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, без който е невъзможно признаването на права на ползвателя. С оглед изхода от производството по чл. 193 от ГПК и изключването на удостоверение № 2297/1990 г. от доказателствения материал съдът е отказал правото на трансформация на ползвателя без да изследва наличието на останалите предпоставки по § 4а или § 4б от ЗСПЗЗ за признаването на това право. Така постановеното решение е недопустимо предвид следното: От доказателствата по делото е безспорно установено, че по молба вх. № АБ-94-Х-72/25.06.1992 г. от ползвателя Христо Петков Христов кметът на община Монтана е постановил заповед № 2201/26.05.2006 г. и заповед № 2568/26.05.2006 г. С двете заповеди, на основание § 62, ал. 3 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г., въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местност "Парта" в землищата на град Монтана, Кошарник и Долна Вереница, одобрен със заповед № 30/7.02.2006 г. на областен управител на област Монтана и протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР към ПМС № 456/1997 г., кметът на община Монтана е признал на ползвателя Христо Петков Христов правото да придобие собствеността по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот по кадастралния план на имотите, предоставени за ползване, № 1002, местност "Над Моста", землище Монтана с площ от 1063 кв. м и е възложил извършването на оценка на този имот. Макар и с идентично съдържание, двете заповеди са били предмет на оспорване в отделни съдебни производства. Наследниците на бившия собственик Димитър Марков Младенов - Георги Иванов Димитров и Ваня Иванова Маркова-Николова са оспорили последователно заповед № 2568/26.05.2006 г., по повод на което е образувано адм. дело № 288/2007 г. по описа на Административен съд Монтана, както и заповед № 2201/26.05.2006 г., по повод на което е образувано адм. дело № 2/2008 г. на АС Монтана. С решение от 11.02.2008 г. по адм. дело № 2/2008 г. Административен съд Монтана е прогласил нищожността на заповед № 2201/26.05.2006 г., което решение е оставено в сила с решение № 11436 от 30.10.2008 г. по адм. дело № 5904/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. От изложеното следва, че административният орган, постановявайки на една и съща дата две заповеди с идентично съдържание, абсолютно недопустимо се е произнесъл два пъти по една и съща молба и в един и същи смисъл - признал е на ползвателя правото на трансформация. Заповедите се различават чисто технически по номерата, които носят, но по същество обективират еднакъв резултат. В случая единната воля на административния орган да признае права на ползвателя чисто формално е изразена в два акта, поради което и различията между тях са единствено формални. Производството по оспорване на единия акт - заповед № 2201/26.05.2006 г. вече е приключило с влязло в сила решение на Върховния административен съд по адм. дело № 5904/2008 г. Със сила на присъдено нещо е разрешен спорният въпрос, а именно дали ползвателят има право на трансформация, като такова право не му е признато (заповедта е прогласена за нищожна). Между това производство и настоящото е налице пълен идентитет, както по отношение на страните, така и по отношение на предмета. Ето защо силата на присъдено нещо, формирана по адм. дело № 5904/2008 г. на ВАС, с което е оставено в сила решението по адм. дело № 2/2008 г. на АС Монтана, с оглед нейните обективни и субективни предели, се разпростира и спрямо настоящото спорно правоотношение. По тази причина следва да се приложи забраната на чл. 299 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за непререшаемост на спор, разрешен с влязло в сила решение. Според ал. 2 на чл. 299 от ГПК повторно заведеното дело подлежи на прекратяване служебно. Тъй като вече има постановено съдебно решение, като недопустимо същото ще следва да се обезсили. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,