Решение № 19 от 6.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1369/2016 г.

Решение № 19 от 6.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1369/2016 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения С. В. Б. за възобновяване на н. о. х. д. № 716/14 г. на Районния съд-гр. Перник, основано на чл. 423, ал. 1 от НПК. Осъденият иска връщане на делото за ново разглеждане за да реализира правото си на лично участие при разглеждането му. Пред ВКС искателят лично и защитата му - адв. Е. Д., поддържат искането.

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за възобновяване на делото.

За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното:

1. С присъда от 02.04.2015 г. по н. о. х. д. № 716/14 г. ПРС осъдил подсъдимия Б. за деяние, извършено на 09.04.2013 г., на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда е ангажирана отговорност и на друг подсъдим - С. В. А.. Съдът се произнесъл по реда на чл. 59 от НК и по деловодните разноски.

1. С решение от 21.08.2015 г. по в. н. о. х. д. № 110/15 г., образувано по жалба на подсъдимите, Окръжният съд-гр. Перник потвърдил присъдата.

1. На досъдебното производство осъденият е взел лично участие.

На 09.04.2013 г. Б. е бил задържан по заповед, постановена по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (л. 57). С постановление от 10.04.2013 г. на Районна прокуратура-София (л. 123) Б. е задържан под стража до 72 часа, за което е бил уведомен. С определение от 12.04.2013 г. по ч. н. д. № 6513/13 г. на Районен съд-гр. София спрямо искателя е взета мярка за неотклонение "Задържане под стража" (л. 131). С определение от 19.04.2013 г. по в. ч. н. д. № 1876/13 г. Софийският градски съд потвърдил посоченото определение на СРС (л. 128). На 10.04.2013 г. постановлението за привличане в качеството на обвиняем е предявено на Б. в присъствие на упълномощения от него адвокат К. Ч. (л. 110-111). На същата дата - 10.04.2013 г., с участието на последно посочения е проведен разпит на Б. в качеството му на обвиняем (л. 113). С определение по ч. н. д. № 10949/13 г. СРС потвърдил взетата спрямо Б. мярка за неотклонение "Задържане под стража". С определение от 09.07.2013 г. по в. ч. н. д. № 3015/13 г. СГС изменил мярката за неотклонение на Б. от "Задържане под стража" в "Парична гаранция" в размер на 2500 лева, внесени след това от Д. К. Г. (л. 146). В края на м. 07.2013 г. Б. не е могъл да бъде установен в хода на досъдебното производство за извършване на други процесуално следствени действия, което е обусловило местно издирване на същия, изясняване на адресните му регистрации, както и обявяването му за общодържавно издирване. Тези усилия не довели до положителен резултат - постоянният и настоящият адрес на Б. са еднакви с този, съобщен от него при привличането му в качеството на обвиняем - София, [жк], бл. ап., на който адрес той не бил установен. Б. бил обявен за ОДИ с телеграма 33048 от 09.09.2013 г. (л. 262), като до приключване на досъдебното производство не е установен в пределите на РБългария.

1. На 20.01.2014 г. в СРС бил внесен обвинителен акт, по който е образувано н. о. х. д. № 921/14 г. С определение на ВКС, III-то н. о. по к. ч. н. д. № 818/14 г. по реда на чл. 43 от НПК делото е изпратено за образуване и разглеждане по същество на РС-Перник.

1. По сходен начин стоят нещата и със съдебното производство, развило се пред ПРС.

Не е установен адрес на Б., различен от посочения от него на досъдебното производство. Опитите за връчване на призовка, първата ведно с препис от обвинителния акт и съобщение за разпореждането на съдия-докладчик и уведомление по реда на чл. 254, ал. 4 от НПК, чрез бюро "Призовки", Областна дирекция "Охрана" (л. л. 12, 32, 108), останали без положителен резултат. Последно посочената призовка, за съдебното заседание на 13.01.2015 г. е върната на съда с отбелязване, че на 18.12.2014 г. Д. К. Г., от адреса, заявил, че търсеното лице е извън РБ за неопределено време. ПРС изяснил и това, че Б. не се намира в затворите и арестите на страната ни (л. л. 127,129). Телеграмата, с която Б. е бил обявен за общодържавно издирване още на досъдебното производство, посочена по-горе, била актуализирана на 26.11.2014 г. и с това, че същият е необходим по настоящото наказателно дело (л. 134), т. к. поради нарушаване на взетата мярка за неотклонение, с определение от 16.09.2014 г. ПРС заменил същата с по-тежка, а именно "Задържане под стража" и постановил ОДИ. С писмо на МВР (л. 134) ПРС бил уведомен за това, че е регистрирано излизане на Б. от РБ на 25.07.2013 г. през ГКПП Аерогара София и няма данни за завръщането му. С писмо от 09.01.2015 г. на МВР (л. 139) съдът бил уведомен, че Интерпол Хага е локализирал неколкократно Б. на територията на Нидерландия, през месеците август, октомври и декември на 2014 г. и последно на 07.01.2015 г. Така до даване ход на делото на 13.01.2015 г., след като не установил местонахождението на Б. на територията на страната ни, въпреки положените усилия, и това, че същият се намира извън РБ, и местопребиваването му не е известно, ПРС дал ход на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. т. 1,2,3 и 4, б. "а" от НПК, като осигурил адвокатска защита за Б..

1. На 21.04.2016 г. СРП издала европейска заповед за арест на Б. във връзка с влязлата в сила присъда по н. о. х. д. № 716/14 г. на ПРС.

1. На 19.09.2016 г. Б. е задържан в [населено място]-Германия, във влак пристигащ от Нидерландия, като след предаването му на българските власти е постъпил в затвора - София на 08.10.2016 г.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:

Искането е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно.

Изложеното по-горе указва, че малко след изменение на мярката за неотклонение "Задържане под стража" с по-лека такава - "Парична гаранция", с определението на СГС от 09.07.2013 г., на 23.07.2013 г. Б. е напуснал Р.България, без да уведоми за това надлежните органи, в нарушение на поетите от него ангажименти по мярката за неотклонение "Парична гаранция" и въпреки, че е знаел за воденото срещу него досъдебно производство - 10.04.2013 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан в това му качество. Това му поведение указва, че той се е укрил от съответните органи и не ги е уведомил за промяната на местопребиваването си. Поради това и процедурата по чл. 254, ал. 4 от НПК не е могло да бъде изпълнена. При липсата на условията на чл. 423, ал. 5 от НПК, предвид изложеното, искането на осъдения следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 424, ал. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение