Решение № 10890 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2011 г.

Решение № 10890 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9719/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вера Айкън" ЕООД - гр. София, чрез управителя на дружеството Борислав Маринов от гр. Плевен, срещу решение № 2661/01.06.2011 г. постановено по адм. дело № 8810/2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000903337/14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1465/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, за начислен допълнително на дружеството за периода на м. ноември 2008 г. ДДС в размер на 31 224,12 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са визираните в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати от съда съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Оплакванията на касатора са, че съдът неправилно е формирал извода си за неналичие на предпоставките на чл. 7 ЗДДС относно транспортиране на стоката на територията на друга държава членка. Според касатора са налице достатъчно доказателства за транспортиране на стоката, тъй като товарителниците както и протоколите за получаване на стоката са надлежно изготвени и доказват наличие на вътреобщностна доставка. Независимо от това в течение на процеса с оглед на възраженията на ответника заявява, че допълнително са се свързали с получателя на доставката и е установено, че действително по пътя стоката е насочена към склад на фирмата - получател в гр. Солун, откъдето впоследствие е продадена на фирма "Джуди Уин" в Румъния. Пренасочване на стоките преди пристигането им в Кипър към склада в гр. Солун - Гърция, а впоследствие в Румъния говорят, че е осъществена транспортна операция, като румънската фирма се явява краен получател начислил ДДС. В тази връзка са представени нови доказателства, за които се твърди, че са им станали известни след приключване на спора по същество пред АС - София-град. За доказване на тези обстоятелства за транспортиране на стоката и преминаване на границата молят делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, за да могат съответно да бъдат обсъдени и тези доказателства станали им известни впоследствие. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество предвид представените доказателства по делото, счита същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Вера Айкън" ЕООД - гр. София, против РА № 2000903337/14.08.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1465/22.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. София, за начислен допълнително на дружеството ДДС за данъчен период на м. ноември 2008 г. в размер на 31 224,12 лв. За да постанови този акт съдът е приел следното: За ревизирания период на м. 11 2008 г. дружеството е подало справка-декларация по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, с резултат за периода ДДС за възстановяване - 28 361,01 лв. и посочена сума в кл. 81 на основание чл. 92, ал. 3 в размер на 28 361,01 лв. За проверявания период дружеството е отчело ВОД на стоки - замразени свински обрезки и джолан по договор за продажба № 001/22.10.2008 г. с "Гуамини Инвестмънс Лимитид" - Никозия, Кипър. В хода на ревизията в резултат на изпратеното до лицето искане за представяне на документи, справки и писмени обяснения изх. № 17-44-00-5942/22.12.2008 г. са представени с оглед удостоверяването на наличие на обстоятелства по чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС, фактури за доставка № 20...03/03.11.2008 г. и № 20..04/17.11.2008 г. с получател "Гуамини Инвестмънс Лимитид" на стойност съответно 58 852,64 лв. и 97 267,65 лв.; договор за продажба № 001/22.10.2008 г. с предмет доставка между ревизираното лице като доставчик и кипърското дружество като купувач. Предмет на договора е периодична доставка на замразено месо и обрезки за срок 25.10.2008 г. до 31.12.2008 г. Уточнено е в раздел IV и V, че доставчикът изпълнява задължението си да предаде стоките с издаване на данъчния документ за доставката, като купувачът е длъжен да получи стоката, да я натовари от складова база на адрес в гр. София и да подсигури и организира транспорта на стоката до собствената си складова база, както и да издаде протокол потвърждение, който удостоверява получаването на стоката. Към договора е приложена спецификация на стоките. Приложени са транспортни документи - CMR, международни товарителници от 03.11.2008 г. и 17.11.2008 г. В тях са посочени изпращач и получател, място на доставката на стоката - Никозия, Кипър, както и вид и наименование (свински обрезки - 20944, съответно свински обрезки и свински бут 21 000). Представени са били също така и протоколи-потвърждение от 03.112008 г. и от 17.11.2008 г. от получателя, като е посочено, че транспортът е за негова сметка. Във връзка с тези документи за осъществен ВОД към кипърско дружество ревизиращите органи са изпратили искане до данъчната/приходна администрация на Кипър, вх. № О109-002161 от 05.02.2009 г. за потвърждаване на осъществен ВОД към това дружество. Изпратена е молба за информация по чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г. - формуляр "SCAC 2004", референтен номер: Е BG CY 20090211 002161 BG09005IN, като в молбата е посочено съмнения относно доставката, относно транспорта и подозрения за измама. Посочена е ВОД, отнасяща се за стоки свински обрезки, замразен свински джолан, доставка от BG "Вера Айкън" ЕООД до Кипър "Гуамини Иневестмънс Лимитид", за периода- м. 11 2008 г. за 79 824 евро. Поискана е подробна информация за потвърждаване, че стоките в действително са били получени от данъкоплатеца на запитаната държава, потвърждаване придобиванията, декларирани от този данъкоплатец и тяхното правилно деклариране, посочване на адресите, на които са били доставени стоките. Поставени са въпроси за специфични аспекти относно транспортирането на стоките: използваните превозни средства, името на превозвача, притежава ли клиента документ от превозвача, относно фактурите - за потвърждаване на фактурирана сума и поясняване дали предметът на доставката е стока или услуга. Изискани са били и транспортни документи за периода на м. 11/2008 г. В искането на българската приходна администрация е изискано приходната администрация на Кипър да изследва и обясни дали стоките са получени от кипърския търговец и дали има последваща реализация на същите. Получен е отговор на молбата - съответно попълнен електронен формуляр "S 2004", изпратен на 05.05.2009 г., като в отговора си запитаната институция сочи съответно на поставените въпроси, че идентифицира кипърското дружество със съответния ДДС/дан. идентификационен номер и име с дата на регистрация за целите на ДДС - 2008/09/24, и управител Леонидас Капрас като на въпросите относно вътреобщностните сделки е отговорено, че стоките, въпреки че са закупени, не са получени от техния търговец, като се прилагат фактурите и транспортните документи. Посочено е, че стоките са останали на склад в България, откъдето техният търговец ще ги продаде към други търговци в други страни членки, поради това не е декларирана ВОД все още. Обяснено е, че веднага след като стоките бъдат продадени кипърският търговец ще декларира продажбите като посредник в тристранна операция. Във връзка с тези констатации, че стоките по описаните доставки не са напуснали територията на страната, ревизиращите органи са приели, че няма осъществени ВОП по процесните две фактури № 20...03/03.11.2008 г. и № 20..04/17.11.2008 г., а е налице доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, които съгл. чл. 12, ал. 1 от ЗДДС се явяват облагаеми доставки и въз основа на това е начислен допълнително ДДС в размер на 11 770,59 лв. по първата фактура и ДДС в размер на 19 453,53 лв. по втората фактура с общ размер на доначисления на основание чл. 82, ал. 1, и чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, допълнително начислен ДДС - 31 224 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е възприел изцяло изводите и констатациите на органа по приходите и след анализ на разпоредбите на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС, както и клаузите на договора между страните по сделката и представените от страните писмени доказателства, е стигнал до извода, че липсват достатъчно доказателства за транспортиране на стоките от територията на Р България на територията на друга държава членка. Посочил е, че тежестта за доказване на тази предпоставка е за жалбоподателя, който във връзка с твърденията си е представил непълни и противоречиви данни за транспортиране на стоките и съответно не е доказал наличие на ВОД. Приел е, че в случая е безспорно наличието на документи от първата група на тези посочени в чл. 45 ППЗДДС (относно доставката), предвид това, че не се оспорва от органа по приходите реалността на самата доставка на стоки, плащането им, идентификацията на страните по доставката както и регистрациите им за целите на ДДС в съответните държави - страната и друга държава членка. Като спорен е посочен единствено въпросът за наличие на документи за транспортиране на стоките от територията на Р България до друга държава членка, тъй като според съда не става ясно включително и от представените протоколи-потвърждение до къде са транспортирани тези стоки, не е означено каквото и да е местонахождение на удостоверяваното получаване на същите и нахождението на складовата база. Липсва още според съда и уточнение на наведеното транспортиране на стоките с посоченото наето превозно средство - от къде до къде и поради това е прието от съда, че тези протоколи както и останалите представени доказателства за транспорт не представляват по своето съдържание необходимите документи, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "в" ППЗДДС, за доказване изпращането и транспортирането на стоките. Този извод на съда е неправилен, тъй като е постановен при неизяснена фактическа обстановка относно действителното транспортиране на стоката от Р България към склад на фирмата получател в гр. Солун, Гърция и от там до Р Румъния. В този смисъл са представените от касатора и приети в настоящата инстанция писмени доказателства, така както са описани в протокола от заседанието с което е даден ход на делото по същество. Действително тези доказателства не са били представени пред първата инстанция, въпреки дадените от съда указания на страните в тази насока. По късното им представяне обаче не означава, че те са недействителни и не следва да бъдат кредитирани. От съдържанието на същите е видно, че те променят фактическата обстановка по спора относно транспортиране на стоките и от там обосноваността на решението относно наличието или не на предпоставките на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС, за процесните фактури. Това налага отмяна на постановеното решение по касационен ред, тъй като Върховният административен съд като касационна инстанция, а не инстанция по същество, не може да реши делото и сам първоначално да се произнесе по представените писмени доказателства, тъй като по този начин ще лиши страните от една инстанция при преценката на тези доказателства. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди тези доказателства и след съвкупната им преценка заедно с останалите доказателства по делото се произнесе по същността на спора относно наличието на вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7 ЗДДС, съответно наличието на необходимите документи по смисъла на чл. 53, ал. 2 ЗДДС, удостоверяващи извършването на такава доставка. При този изход на спора следва да бъде отменено и решението в частта за разноските, които ще се присъдят при новото разглеждане на делото съобразно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,