Решение № 2760 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2016 г.

Решение № 2760 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6487/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК, по искане на М. Д. Г. от [населено място] за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, на влязлото в сила съдебно решение № 85/18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 608/2015 г. на Административен съд-Враца, с което е отменена заповед № 1634/28.10.2015 г. на кмета на община Враца за одобряване на изменение на ПУП за промяна предназначението на ПИ [номер], местн. "Д." земл. на [населено място] и образуване на нов ПИ за изграждане на "Автокъща и магазин за авточасти". Искателят твърди, че е налице ново писмено доказателство от съществено значение на делото. Излага и касационни доводи за неправилност на решението, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство за отмяна на влязло в сила решение. Ответниците Л. Б. Б., Н. Б. Б. и Ц. Н. В. оспорват искането. Останалите ответници не вземат становище. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира искането за допустимо- подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и от страна по делото, за която съдебното решение е неблагоприятно, а разгледана по същество за неоснователно. С решението, чиято отмяна се иска е отменена заповед № 1634/28.10.2015 г. на кмета на община Враца за одобряване на ЧИПУП, издадена по заявление на искателя. Счетено е, че е незаконосъобразна като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и от некомпетентен орган. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са такива обстоятелства и доказателства за тях, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. В настоящия случай, решението на ОС-Враца за избор на временно изпълняващ длъжността кмет, на което се позовава искателя и което е доказателство за наличие на компетентност за издаване на отменената заповед, не е новооткрито и при полагане на дължимата грижа би могло да бъде свалено от официалния сайт на общината и да бъде представено по делото. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказването на компетентността за издаване на заповедта, предмет на оспорване, е в тежест на административния орган, но и на лицата, за които оспорващият административен акт е благоприятен, какъвто се явява искателят. Представеното с искането писмено доказателство не се явява и от съществено значение за делото, тъй като некомпетентността на административния орган не е единственото съображение за постановяване на решението. Оспорената заповед не е обявена за нищожна поради издаването й от некомпетентен орган, а е отменена като процесуалноправно незаконосъобразна. По тези съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото разноските са в тежест на искателя и следва да се присъдят в полза на ответниците Л. и Н. Б., по направеното своевременно искане и до доказания размер на платено адв. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният администартивен съд, второ отделение,