Решение № 7852 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2015 г.
ВАСII отделение29.06.2015 г.докладчик Таня Радкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 201/16.03.2015 г. по адм. д. № 1153/2014 г. на Административен съд София-област. ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел "Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва" гр. София да заплати на Министерството на вътрешните работи направените разноски пред касационната инстанция в размер на 300 /триста/ лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7852 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4702/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел "Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва" гр. София чрез неговия пълномощник срещу решение № 201/16.03.2015 г. по адм. д. № 1153/2014 г. на Административен съд София-област. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът-началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-Софийска област не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу отказ на началника на СГКГ-София област от 20.10.2014 г. за изменение на кадастралната карта и регистър, изразяваща се в промяна на граници на поземлени имоти, вледствие на което имот с идентификатор 38916.10.536 на Министерството на вътрешните работи се намалява от 12 391 кв. м. на 12 231 кв. м. Отказът е мотивиран с представено възражение и документи и е с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за приложимост на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, макар че административният орган не е изготвил комбинирана скица. Решението е правилно като съответно на материалния закон: Съдът е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че са налице документи за собственост и вещни права както на заявителя, така и на Министерството на вътрешните работи. По силата на заповед № РД-15-225/3.08.1992 г. на кмета на община Костенец имотът, за собствеността на който претендира касаторът, е деактуван и отписан от актовите книги на държавните имоти, а Министерството на вътрешните работи се легитимира с АПДС № 2578/7.02.2014 г., както и с представени нотариален от 1943 г. и постановление № 2274/1950 г. Поради това фактическата констатация за наличие на конкуриращи документи за собственост, засягащи двата имота, е обоснована. Административното производство е започнало преди изменението на ЗКИР, но е финализирано при неговото действие. В случая наличието на спор за материално право се установява както от неподписването на акта за непълноти и грешки от страна на Министерството на вътрешните работи, така и от представените в хода на административното и съдебното производство дублиращи документи за вещни права. Предвид изложеното административният орган законсъобразно е постановил отказ при спазване разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В случая е налице спор за материално право не само по отношение част от имота, реституиран в полза на касатора, но и по отношение на целия имот с претенцията, че същият е публична държавна собственост и не подлежи на реституиране. Наличието на спор за материално право е пречка да се постанови исканото изменение и е фактическо и правно основание за отказ на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Предвид изложеното, като е приел материална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед, съдът е постановил съответно на материалния закон решение. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба Министерството на вътрешните работи следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в претендирания от 300 /триста/ лв размер. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,