Решение № 4605 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2014 г.

Решение № 4605 от 24.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5874/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "ИВИЧ" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ул. "Патриарх Евтимий" № 15, подадена чрез процесуалния му представител адв. Косева, против решение № 656/24.03.2014 г. на Административен съд - Велико Търново /АСВТ/, постановено по адм. д. № 627/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 041102180/28.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта му, в която е потвърден с решение № 287/30.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е направил анализ на всяка доставка по отделно, не е обсъдил самостоятелно и обективно доказателствата, свързани с нея и фактите, които те установяват. Друго съществено процесуално нарушение е позоваването от страна на съда на протоколи за разпити на свидетели от разследващите органи в досъдебното наказателно производство, без тези свидетели да са разпитани пред него в съдебно производство по оспорване на РА. Неизяснен е останал въпросът дали това, че управителите на дружествата доставчици са заявили, че не се осъществявали търговска дейност, представлява отричане на сключените търговски сделки по смисъла на чл. 301 ТЗ. Не е изяснен и въпросът от кого са договаряни доставките с чуждестранните контрагенти. Неправилно са преценени събраните доказателства. Същите по безспорен начин установяват дистанционни продажби, при които стоката се индивидуализира с предаването й на превозвача. От основното заключение на ССЕ се установява, че счетоводството на ревизираното дружество е редовно водено, стоките по процесните фактури са заприходени като получени и изписани като продадени, отчетени са приходи от продажбите им, които са намерили отражение в ОПР за съответната година. Налице са доставки, по които стоките са действително получени, и във връзка с тях получателят е платил данък, който подлежи на приспадане. Двамата доставчици са отчели ВОП и същевременно са начислили ДДС във връзка с доставките към жалбоподателя. Тези обстоятелства не се оспорват от органите по приходите и се потвърждават от допълнителната ССЕ. Претендира се отмяна на решението, включително в частта му за разноските, и присъждане на направените от жалбоподателя разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Василева по съображения, изложени в писмено становище, и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 041102180/28.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 287/30.05.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на ревизираното дружество "ИВИЧ" ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 и чл. 70, ал. 1, т. 5 ЗДДС в общ размер 1 492 348.19 лв. и са начислени лихви в общ размер 175 274.94 лв. по 83 фактури, издадени от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, и по 50 фактури, издадени от "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, в периода от 1.06.2010 г. - 31.01.2011 г. Всички фактури имат за предмет доставки на месо с изключение на една - № 109/8.11.2010 г., издадена от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, която е с предмет "комисионна услуга". Административният съд е обсъдил подробно събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства и дадените обяснения от трети лица при извършените насрещни проверки, както и показанията на разпитаните управители на дружествата - доставчици и други свидетели, обективирани в протоколи за разпит, предоставени от ОСлС при ВТОП по ДП № 38/2010 г. и приобщени като доказателства към ревизионната преписка, основното и допълнително заключения на ССЕ, приети в хода на съдебното производство, и е направил правилен и обоснован извод, че органите по приходите са доказали тезата си, че между двете дружества преки доставчици жалбоподателя не са налице доставки, тъй като всъщност ВОП на месо са осъществени от самото ревизирано дружество и фиктивно оформени като придобивания от доставчиците с цел неправомерно ползване на данъчен кредит от жалбоподателя по процесните фактури. Налице са обективни данни за злоупотреба, извършена от самото данъчно задължено лице с негово знание, което е основание да му бъде отказано правото на приспадане. По отношение на комисионната услуга съдът е направил законосъобразен извод, че не са представени каквито е да било доказателства, установяващи нейния предмет, включително договор или протокол, доказателства, установяващи реалното й изпълнение, а именно за сключени сделки от името на възложителя "Ивич" ООД, с кои контрагенти и с какъв предмет. Доколкото конкретни доводи за незаконосъобразност на решението на АСВТ по отношение на отказаното право на приспадане по фактура № 109/8.11.2010 г., издадена от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, с предмет "комисионна услуга" не се излагат от касатора в касационната му жалба, и по делото не са представени каквито и да било доказателства във връзка с тази доставка, които да бъдат обсъждани, то решението в тази част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Допълнително може да се посочи, че в случая не е изпълнено изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 вр. чл. 71, т. 1 ЗДДС, транспониращи чл. 178, пар. 1, б. "а" и чл. 226, § 1, ал. 6 от Директива 2006/112 ЕС, според които за упражняване правото на приспадане е необходимо лицето да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, а съгласно чл. 114, ал. 1, т. 9 фактурата задължително трябва да съдържа данни относно количеството и вида на стоката и вида на услугата. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч., се приема, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. В случая такива документи не са представени по делото. Неспазването на изискването на чл. 71, т. 1 ЗДДС вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012 г., доколкото спорът по главното производство е идентичен. Без да бъде установен конкретно видът на услугите и какво е получено в резултат на извършването им, е невъзможно да се извърши преценка за това дали тези услуги действително са извършени и дали резултатът от тях е използван от получателя във връзка с икономическата му дейност. Наличието на посочените две предпоставки е задължително условие за признаване на правото на приспадане на ДДС на получателя /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело C-285/11 "Боник", т. 31/. По отношение на доставките на месо: От основното заключение на вещото лице по ССЕ се установява, че по отношение на фактури с номера 26/2.06.2010 г., 77/13.09.2010 г., 107/27.10.2010 г. и 108/28.10.2010 г., издадени от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, не са налице инвойс фактури, установяващи придобиването на месо от посоченото дружество - доставчик, което след това да е доставено на жалбоподателя. По отношение на фактурите с номера 31/14.06.2010 г., 38/26.06.2010 г., 68/7.09.2010 г., 71/8.09.2010 г., 72/8.09.2010 г., 73/8.09.2010 г., 78/13.09.2010 г., 79/13.09.2010 г., 80/13.09.2010 г., издадени от същото дружество, заключението на вещото лице е, че по счетоводни данни дружеството - доставчик не е разполагало със стоките - предмет на фактурите и не е имало как да ги достави на жалбоподателя. Същата е констатацията на вещото лице по отношение на фактура № 20/23.11.2010 г., издадена от "Фууд трейдинг 2010" ЕООД. По отношение на доставчика "Фууд трейдинг 2010" ЕООД вещото лице е уточнило, че е дало своето заключение на базата на представените фактури по делото, но тъй като от това дружество не са представени счетоводни регистри, които да бъдат проверени, е невъзможно да се установи счетоводното отразяване на закупените стоки и последващата им реализация. По отношение на останалите фактури от страна на доставчиците в хода на ревизионното производство са представени фактури и ЧМР за придобиване на стоките от доставчици от ЕС, а при извършените насрещни проверки на превозвачите същите са потвърдили извършването на международен транспорт от Испания основно и в единични случаи от Унгария до България. Представени са фактури за транспортните услуги, ЧМР, пътни листове, доказателства за наличие на транспортни средства, лицензи за осъществяване на международни автомобилни превози на товари. Органът по приходите не оспорва извършването на ВОП и получаването на стоките в складовата база на "ИВИЧ" ООД в гр. Велико Търново на ул. "Бузлуджа" № 18, в която ревизираното дружество осъществява търговия на едро и дребно на замразени меса, или транспортирането на същите директно до клиенти на "ИВИЧ" ООД в гр. Русе и гр. Лом с оглед дадените обяснения от превозвачите, заявките за транспорт и посочването на "ИВИЧ" ООД като получател на стоките в търговските документи и сертификати, изготвени от доставчиците от ЕС, независимо че безспорно е установено, че документи, установяващи предаването и приемането на стоките от "ИВИЧ" ООД или от неговите клиенти в Ловеч и Русе не са представени. В едно ЧМР /към фактура № 76/10.09.2010 г., издадена от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, с превозвач "НИБЕ ТРАНС" ООД в кл. 24 е положен печат на "ИВИЧ" ООД и е посочено място на получаване в гр. Велико Търново. Според писмените обяснения на Стефан Евтимов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Съни - Стефан Евтимов", дадени в хода на ревизията и показанията му като свидетел, разпитан в досъдебното производство, обективирани в протокол за разпит от 30.09.2011 г., той е осъществявал транспорт на месо /палетизиран товар/ от Испания до България, във връзка с който е издавал фактури. Превозът е осъществяван по заявка на управителите на "ИВИЧ" ООД и месото е разтоварвано в склада на същото дружество в гр. Велико Търново. Управителите на "ИВИЧ" ООД са му посочвали на кои дружества да издава фактурите за транспорт. Фактурите е издавал на "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД. Останалите проверени в хода на ревизията превозвачи представят заявки за транспорт от различни фирми - спедитори, в които е посочено място на разтоварване на стоките във Велико Търново в базата на "ИВИЧ" ЕООД или за "Месокомбинат Русе" в гр. Русе, или за "КРАС КО КВ" ООД в гр. Велико Търново, ул. "Трапезица" № 11, или за фирма "Бони Оборот" в гр. Ловеч. Договори за транспорт, сключени с преките доставчици "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, или заявки за транспорт, подадени от тях, не са представени. От страна на доставчиците не са представени и договори или заявки, сключени, респ. подадени от тях, до спедиторските фирми. По отношение на доставчика "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД констатациите на органа по приходите в РД са следните: От датата на регистрацията на дружеството в търговския регистър до 17.01.2011 г. управител и представляващ дружеството е Васил Стойчев Василев. Василев е разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство. Протоколът за разпит е приобщен към събраните доказателства в ревизионното производство с протокол от 7.10.2011 г. Според показанията му след регистрацията на фирмата е получавал по 500 лв. на месец в продължение на 7 месеца, но не е извършвал каквато и да било търговска дейност от името на това дружество. Не разполага с информация за това дружеството има ли офис и персонал, не е сключвал сделки от негово име, не е подписвал документи, не е откривал банкови сметки, не е извършвал разплащания, не е разполагал с печат на дружеството. С нотариално заверено пълномощно от 12.11.09 г. Василев е упълномощил лицата Иво Найденов Михайлов и Иван Аврамов Иванов да откриват банкови сметки на дружеството и да се разпореждат с тях и да се подписват вместо него навсякъде, където е необходимо. Иво Найденов Михайлов и Иван Аврамов Иванов са съдружници в "ИВИЧ" ООД и представляващи дружеството. Установени са задгранични пътувания на същите като според дадените от тях писмени обяснения те са пътували във връзка с дейността на "ИВИЧ" ООД като са участвали в изложения на месо и месни продукти. На това дружество е извършена ревизия по ЗКПО, обхващаща периода 12.11.09 г. - 31.12.10 г. и по ЗДДС за периода 1.09.10 г. - 31.03.11 г. В хода на ревизията то не е представило обяснения относно извършваната от него търговска дейност, нито заведена счетоводна отчетност, нито каквито и да било документи във връзка с дейността му, които са му били поискани. След проверка в информационния масив на НАП е установено, че е декларирало пред органите по приходите търговски обект - магазин в гр. Велико Търново на ул. "Негованка" № 3, вх. А. При посещенията на посочения адрес органите по приходите са констатирали, че няма търговски обект, а на него се намира къща за живеене. На този адрес не се намира и офис на дружеството, а офис на счетоводна къща "Конт Консулт" ЕООД, която води счетоводството му. Не са представени доказателства, установяващи "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД да има назначен персонал по трудови или граждански договори и изплащане на възнаграждения. Констатациите по отношение на доставчика "Фууд трейдинг 2010" ЕООД са следните: Управител и представляващ дружеството до 13.04.2011 г. е Стоян Стойков Петров. Петров е разпитан от органите на досъдебното производство и протоколът за разпита му е надлежно приобщен като доказателство, събрано в хода на ревизията. Според показанията му за регистрацията на дружеството е получил 1 000 лв., но както и управителят на "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД, така и той отрича да е извършвал каквато и да било търговска дейност от името на това дружество, да е сключвал търговски сделки, да е подписвал документи, да е откривал банкови сметки, да е извършвал разплащания. Не знае дали това дружество разполага с търговски обект или офис и ако да, къде се намират, не знае дали има назначен персонал. Фирма "ИВИЧ" ООД му е непозната, както и съдружниците в нея. Представено е пълномощно, с което Петров упълномощава Павел Вилянов Маринов да открива банкови сметки на дружеството и да извършва всякакви банкови операции с тези сметки, да представлява дружеството пред НАП, НОИ, общинските служби, Инспекцията по труда и да се подписва където е необходимо вместо него. До 4.10.2010 г. Павел Вилянов Маринов е бил назначен като технически секретар в "ИВИЧ" ООД. След тази дата до 8.06.2011 г. е назначен на длъжност технически организатор офис във "Фууд трейдинг 2010" ЕООД. Независимо от това, че има сключен трудов договор с "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, Маринов получава трудови възнаграждения от "ИВИЧ" ООД. Посоченото обстоятелство се установява от представените от органите на досъдебното производство документи - опис на служителите и изплатените трудови възнаграждения от "ИВИЧ" ООД за периода м. януари - м. април 2011 г., в който е включен Павел Вилянов Маринов, както и РКО, издадени от "ИВИЧ" ООД, за изплатени заплати и аванси на Маринов. Павел Вилянов Маринов също е разпитан като свидетел в досъдебното производство. Според показанията му, той потвърждава получаването на възнаграждения от "ИВИЧ" ООД, които са му били изплащани в касата на това дружество. По поръчка от "ИВИЧ" ООД е договарял доставки на месо от доставчиците и е организирал транспорта, но не е сключвал договори нито с доставчиците, нито с превозвачите. Извършвал е плащания със средства, предоставени му от "ИВИЧ" ООД, или по банков път съобразно предоставеното му пълномощно. Потвърждава, че стоките са получавани в складовата база на "ИВИЧ" ООД, както и че е случвало да присъства при разтоварването, или в складове на други търговци. Не е издавал фактури от "Фууд трейдинг 2010" ЕООД на "ИВИЧ" ООД, но знае, че такива са били изготвяни в счетоводна къща "Конт Консулт". На "Фууд трейдинг 2010" ЕООД е извършена ревизия по ЗКПО и ЗДДС за периода 28.09.2010 г. - 31.03.2011 г. Според констатациите в РД, приложен по делото, ЗВР и искането за представяне на писмени обяснения и документи са му връчени по реда на чл. 32 ДОПК. Счетоводни документи, договори, справки и др., както и обяснения за осъществяваната търговска дейност не са представени. Счетоводни регистри на това дружество не са представени и в хода на ревизията на "ИВИЧ" ООД. Вещото лице е установило, че такива не се намират и в Специализираната прокуратура - София. Безспорно е установено по делото, че счетоводствата на "ИВИЧ" ООД, "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД са водени от Счетоводна къща "Конт Консулт" ЕООД с управител Тодор Колев. При разпита на Колев, документиран с протокол от 18.04.2011 г., свидетелят е потвърдил, че е изготвял фактури с получател "ИВИЧ" ООД с издатели "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД в неговия офис като предварително му е било посочвано за какви стоки и на какви цени. От анализа на дневниците за продажбите на "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД се установява, че "ИВИЧ" ООД е единствен клиент на двете дружества. С оглед така установените факти законосъобразни са изводите на ревизиращите органи и съда, че представените търговски документи, издадени от доставчиците на месо от ЕС, в които като клиент и получател на стоките е посочено "ИВИЧ" ООД, установяват договаряне на доставките между тях. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетеля Павел Вилянов Маринов. Заявките към транспортните фирми също са правени от името на "ИВИЧ" ООД според показанията на същия свидетел и на Стефан Евтимов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Съни - Стефан Евтимов". От друга страна, липсват договори, заявки, търговска кореспонденция или търговски документи, издадени от доставчиците от ЕС, които да доказват наличието на търговски отношения между тях и преките доставчици, издали процесните фактури - "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД. Същото се отнася и до търговските отношения между доставчиците и превозвачите. Разплащанията са извършвани от банковите сметки на "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД по разпореждане на Иво Найденов Михайлов и Иван Аврамов Иванов /съдружници в "ИВИЧ" ООД/ и на Павел Вилянов Маринов, на когото "ИВИЧ" ООД изплаща възнагражденията по трудовия му договор с "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, съобразно предоставените им пълномощни или по касов път със средства, предоставени от "ИВИЧ" ООД, отново според показанията на свидетеля Маринов. Стоките са получавани в складовата база на "ИВИЧ" ООД в гр. Велико Търново или са превозвани до складове на негови клиенти. Допълнителни аргументи за това, че търговската дейност по доставките на месо от доставчици от ЕС не е осъществявана от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, а от "ИВИЧ" ООД, са установените задгранични пътувания на съдружниците и управителите на това дружество, които според дадените от тях обяснения, са били свързани именно с посещения да изложения на месо и месни продукти, както и обстоятелството, че при провежданите ревизии на двете дружества "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД от тяхна страна не са представени никакви счетоводни документи, обяснения за извършваната дейност, договори и др., в т. ч. и във връзка с фактурите, издавани от превозвачите с предмет международни транспортни услуги, но са представени инвойс-фактури и ЧМР от тяхно име в хода на ревизията на "ИВИЧ" ООД. Доказателство за това, че фактурите не са издадени във връзка с осъществени доставки от "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД с получател "ИВИЧ" ООД е начинът на съставянето им в счетоводната къща, обслужваща счетоводно и трите дружества, установен чрез свидетелските показания на управителя Тодор Колев. Изложените факти, доказани чрез събраните писмени документи в хода на ревизионното производство, обосновават извод за това, че действителният получател на стоките, доставени от доставчиците от ЕС е ревизираното дружество "ИВИЧ" ООД, а не неговите доставчици "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД, като формално и само документално тези ВОП са оформени като осъществени от двете дружества "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и "Фууд трейдинг 2010" ЕООД. Това, че единствен техен клиент е "ИВИЧ" ООД, че счетоводствата и на трите дружества се водят от една и съща счетоводна къща, и начина на откриването на банковите сметки на двете дружества и разпореждането с паричните средства в тях от упълномощените съдружници на "ИВИЧ" ООД и лице, на което това дружество е изплащало трудово възнаграждение, начина на регистрацията на тези дружества, са обстоятелства, показващи, че без реално да се осъществявали търговска дейност, те са издавали фактури на "ИВИЧ" ООД за доставки, които не са осъществили в негова полза, с цел неправомерно ползване на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество и съответно намаляване на задълженията за начисления ДДС от това дружество по доставките на месо към неговите клиенти, защото като получател по ВОП то е следвало във връзка с него да издаде протоколи по чл. 117 ЗДДС като начисли ДДС и приспадне същия и при това положение резултатът от тези сделки за него би бил нулев. По доставите обаче на същите стоки, осъществени от него в полза на неговите клиенти, за него възниква задължение за начисляване на ДДС. Налице е злоупотреба с правото на приспадане на ДДС, осъществена от самото ревизирано дружество с неговото знание, което няма как да не е налице, след като именно то е осъществило ВОП, по които е получило стоките, и е извършило разплащанията чрез съдружниците си и лице, на което плаща трудово възнаграждение. С оглед изложените основания за отказ на правото на данъчен кредит по процесните фактури, установеното от вещото лице в неговото основно заключение, че счетоводството на ревизираното дружество е редовно водено, стоките по процесните фактури са заприходени като получени, изписани като продадени, и са отчетени приходи от продажбите им, е обстоятелство, което само по себе си не може да обоснове признаването на правото на приспадане. Реализацията на стоките в полза на клиенти на дружеството не е спорна. Спорен е въпросът дали те са получени от него в резултат на осъществени ВОП или като доставени от двете дружества - доставчици. От страна на ораните по приходите е направен подробен анализ на доказателствата, представени от доставчиците в хода на ревизията и превозвачите към всяка една фактура, както и на фактите, които те установяват. Поради това не е необходимо същите да бъдат преповтаряни в мотивите на съдебното решение. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, изразяващи се в кредитиране на свидетелски показания, дадени в досъдебното производство, без свидетелите да са разпитани в съдебното производство по оспорване на РА. Съгласно чл. 42, ал. 3 ДОПК когато по реда на НПК са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на МВР, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях. Пълномощните, РКО и други писмени документи, иззети в хода на досъдебното производство с протоколите за претърсване и изземване, както и протоколите за разпит на свидетелите, са надлежно приобщени с протокол към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство. Доказателствата са събрани по предвидения в чл. 42, ал. 3 ДОПК ред и допустими в ревизионното производство. Свидетелските показания, дадени пред органите на досъдебното производство имат характер на писмени обяснения на трети лица, установяващи факти от значение за ревизията, възприети от тези трети лица. Същите установяват факти и обстоятелства, за които законът не изисква съставянето на писмен документ или относно съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства /процесните фактури/, поради което са допустими съгласно чл. 157, ал. 1, т. 2 и т. 3 ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 АПК, приложима според препращането на § 2 от ДР на ДОПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния оран, имат сила пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения в административното производство, само ако намери, че е необходимо да ги изслуша непосредствено. Следователно, преценката за това дали да бъдат разпитани в съдебното производство свидетелите, дали показания в досъдебното наказателно производство, е предоставена на съда. Това, че тези лица не са разпитани от съда, постановил обжалваното решение, не представлява съществено процесуално нарушение, налагащо отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, противно на твърденията на касатора. Съществено е само нарушението на съдопроизводствените правила, което ако не беше допуснато, би се достигнало до други, различни фактически установявания, съответно правни изводи при решаване на делото. В случая, според настоящия касационен състав, това изискване не е налице. Не е налице и другото съществено процесуално нарушение, на което касаторът се позовава в касационната си жалба, а именно, че съдът не е изяснил дали след като договорът, сключен между "Интернешънъл комерсиъл мидейшън" ЕООД и жалбоподателя, не е подписан от управителя и представляващ дружеството, това, че той е заявил, че не е сключвал сделки, не е подписвал документи и не е осъществявал търговска дейност от името на това дружество, означава, че не потвърждава сключването от дружеството на този договор от лице без представителна власт, или самото счетоводно отразяване на сделките в счетоводството на дружеството е достатъчно, за да се приеме, че е налице потвърждение по смисъла на чл. 301 ТЗ. Посоченото обстоятелство няма решаващо значение за правния спор. Наличието на валидно сключен договор от лице без представителна власт, чиито действия са потвърдени по реда на чл. 301 ТЗ, или наличието на невалиден договор, поради липсата на потвърждаване, не рефлектира върху признаването, респ. непризнаването на правото на данъчен кредит на жалбоподателя. Според решение на СЕО /сега СЕС/ от 6.07.06 г. по обединени дела С-439/04 и С-440/04, фактът, че договорът за продажба е невалиден поради разпоредби на гражданския закон не може да причини на данъчно задълженото лице да загуби правото да приспада ДДС. Според същото решение /т. 55 и т. 59/, когато данъчните власти установят, че правото на приспадане е използвано с измамна цел, те могат да изискат плащане отново на приспаднатите суми със задна дата. Сезиращият съд трябва да откаже право на приспадане, когато е сигурно като се вземат предвид обективните фактори, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, дори когато въпросната сделка отговаря на обективните критерии, които образуват основата на понятията "доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице" и "стопанска дейност". В случая правото на приспадане на ревизираното дружество не се отказва поради невалиден договор за продажба, а поради участието му в сделки, свързани с измамно избягване на ДДС, независимо от това, че те отговарят на обективните критерии на понятията "доставка на стоки, извършена от данъчно задължено лице" и "стопанска дейност". Не е неизяснен от фактическа страна въпросът от кого са договаряни доставките с чуждестранните контрагенти. Изводите на съда в тази насока, подробно коментирани по-горе в мотивите на настоящото решение, се подкрепят от събраните писмени доказателства /търговски документи, издадени от доставчиците от ЕС, и свидетелските показания/, както и от липсата на каквито и да било други доказателства, установяващи договаряне на тези доставки от преките доставчици, издали процесните фактури. Решението на административния съд е постановено при правилно прилагане на материално правните разпоредби и съобразяване изцяло с решенията на СЕС по преюдициални запитвания, свързани с тълкуване на норми на Директивата ДДС 2006/112/ЕС на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно случаите, в които правото на приспадане не следва да бъде признато. С оглед на това същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация за касационното производство юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда. Същият не е представляван от юрисконсулт в проведеното по делото открито съдебно заседание. Освен това в изпълнение изискването на чл. 161, ал. 1, предложение последно ДОПК, с първоинстанционното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 33 802 лв. Нормата не предвижда изрично присъждане на разноски на администрацията за всяка съдебна инстанция за разлика от разноските на жалбоподателя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение