Решение № 8076 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2019 г.

Решение № 8076 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11250/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Нешков е подал касационна жалба срещу решение № 5303/8.08.2019 г. по адм. дело № 1236/2019 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 423/10.10.2018 г. на началника на Затвора – [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание писмено предупреждение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Прокурорът при Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като извърши служебна проверка за допустимостта на обжалваното съдебно решение, прие следното: Производството по адм. дело № 1236/2019 г. по описа на Административния съд – София град е образувано по жалбата на С. Нешков срещу заповед № 423/10.10.2018 г. на началника на Затвора – [населено място]. Административният съд установил, че със заповед № 423/10.10.2018 г. началникът на Затвора–[населено място] наложил на С. Нешков дисциплинарно дисциплинарно "писмено предупреждение", на основание чл. 104, ал. 1, т. 10 и чл. 101, т. 1 ЗИНЗС. С. Нешков обжалвал заповедта пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се произнесъл със заповед № Л-4897/19.11.2018 г., с която отхвърлил жалбата на С. Нешков. С. Нешков е бил уведомен за заповедта на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на 28.11.2018 г. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че жалбата на С. Нешков, с която е бил сезиран, е процесуално допустима. Съдът разгледал спора по същество и отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Нешков срещу заповед № 423/10.10.2018 г. на началника на Затвора – [населено място]. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо, тъй като е постановено по просрочена жалба. С. Нешков е обжалвал заповед № 423/10.10.2018 г. на началника на Затвора – [населено място] пред по- горестоящия административен орган в срока по чл. 110, ал. 1 ЗИНЗС. Видно от твърденията в жалбата на Нешков до съда и от материалите по делото той се запознал със заповедта на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" на 28.11.2018 г. От следващия ден започнал да тече 14-дневния срок за обжалването на първоначалния административен акт пред съда, както предвижда чл. 98, ал. 2, предл. 2 АПК. Срокът за съдебно обжалване е изтекъл на 12.12.2018 г., присъствен ден, а жалбата на С. Нешков е постъпила в съда на 22.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК административният акт може да се оспори пред съда в четиринадесетдневен срок от съобщаването му. В случаите, в които актът е бил оспорен по административен ред, срокът по чл. 149, ал. 1 АПК започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК, който е преклузивен, погасява субективното право на жалба. Към момента на подаването на жалбата от С. Нешков оспореният от него със закъснение административен акт е влязъл в сила, поради което административният съд не е имал правомощие да разгледа жалбата и да се произнесе по законосъобразността на заповедта на началника на Затвора-[населено място]. Съдът не е извършил проверка на редовността на жалбата, поради което не е прекратил производството, както изисква чл. 159, т. 5 АПК. С определение № 1270/12.02.2019 г. административният съд е прекратил производството по делото, но по съображения, че заповед № 423/10.10.2018 г. на началника на Затвора–[населено място] подлежи на обжалване само по административен ред. С определение № 4727/1.04.2019 г. по адм. дело № 2925/2019 г. по описа на Върховния административен съд определението на административния съд е отменено и делото е върнато на съда на разглеждането му по съображения, че съдебният контрол върху заповедта не е изключен. Въззивната инстанция не е проверявала спазен ли е срокът за подаването на жалбата, при положение, че административният съд не е прекратил производството на това основание. Мотивите на обжалваното решение съдържат невярно съждение, според което Върховният административен съд приел, че жалбата е подадена "в срока по чл. 111, ал. 1 ЗИНЗС", още повече, че цитираната нормативна разпоредба се отнася за реда за обжалване пред съд на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия. Решението е постановено при отсъствието на абсолютна процесуална предпоставки, каквото е срочното подаване на жалбата, поради което следва да се обезсили като недопустимо. Жалбата на С. Нешков следва да се остави без разглеждане и да се прекрати съдебното производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд