Решение № 7583 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2011 г.

Решение № 7583 от 30.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9004/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 253, ал. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по касационна жалба на Северин Мартинов Миленов от с. Чуково, община Момчилград, чрез процесуалния му представител, против решение № 47/19.05.2011 г., постановено по а. д. № 15/2011 г. по описа на Административен съд Кърджали (АСК). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСК е отхвърлил жалбата на Миленов против Разпореждане за преработване или унищожаване на суровини и храни от животински произход № 1/29.12.2010 г. (разпореждане/то), издадено от официален ветеринарен лекар д-р Павел Сгуров - главен инспектор към Районната ветеринарномедицинска служба, Кърджали (РВМС). Недоволен от решението, Миленов го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразно обжалваното разпореждане. Алтернативно се иска връщане на делото на същия съд, за разглеждането му от друг съдебен състав. Ответната страна - официален ветеринарен лекар д-р Павел Сгуров, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна и моли оставяне в сила на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе фактическата обстановка, приета за установена от АСК. Тя фактически не се оспорва с касационната жалба. Всички посочени в последната доводи касаят правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводите, изложени в насока допуснати от съда нарушения на материалния закон касаят липсата на фактически основания в акта за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), липса на конкретизация на предмета на наложената ПАМ и непредоставена възможност за касатора да представи доказателства за произхода на насоченото за унищожаване трупно месо. ВАС констатира, че всъщност в касационната жалба не са изложени касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК, а такива за незаконосъобразност на първоначално обжалвания административен акт. Въпреки това съдът, приемайки, че те касаят обжалваното решение, ще ги разгледа по-долу. Като цяло, ВАС приема доводите за неоснователни. Твърдението, че липсват посочени фактически основания за налагането на ПАМ не съответства на съдържанието на акта, с който последната е наложена. Видно от него, ПАМ е наложена по отношение на един брой едро преживно животно (ЕПЖ) - трупно месо 280 кг., което е насочено за унищожаване предвид обстоятелствата, че животното, което е с неизяснен произход, е заклано на площадка в гр. Момчилград, не е преминало предкланичен и следкланичен преглед и върху месото липсва здравна маркировка. В цитираното в предния абзац съдържание на разпореждането е посочен и конкретизиран и предмета на наложената ПАМ - "... един брой ЕПЖ - трупно месо 280 кг.". Предвидената в чл. 253, ал. 1, т. 3 от ЗВМД ПАМ показва известна специфика. Предвиждайки насочване за унищожаване или преработка на суровини или храни от животински произход, тя се налага спрямо собственика на тези суровини или храни, на когото, съгласно ал. 3 от същия член, се връчва екземпляр от акта по ал. 1. Неоснователен е и доводът, че на касатора не е била предоставена възможност да представи доказателства за произхода на насоченото за унищожаване месо. Такава възможност той е имал от момента на констатиране на нарушението и насочването на месото за унищожаване до момента на постановяване на решението на АСК. Въпреки това, такива доказателства не са представени, вкл. и пред касационната инстанция. Неоснователен е и доводът, че чрез показанията на разпитаните свидетели Гюнал Хаджимехмед и Митко Тодоров са били събрани доказателства за произхода на животното. Обстоятелството, че св. Тодоров е продал на касатора едно теле, не води до един единствен възможен извод, че именно това теле е било открито при проверката от органите на Регионалната ветеринарномедицинска служба Кърджали (РВМС). При това, идентификацията на всяко едно едро преживно животно става по реда на Наредба № 61/09.05.2006 г. чрез ушните марки и ветеринарномедицинския му паспорт. В интерес на касатора е било, ако животното действително е имало ушни марки, да насочи вниманието на ветеринарномедицинските органи към тях, а след 29.12.2010 г., да потърси и представи пред органите на РВМС и/или съда, липсващия паспорт на животното. Липсата на подобни действия от негова страна подкрепя достоверността на показанията на свидетелката Изабела Искренова Димитрова, която не сочи наличието на ушна марка, въпреки твърденията на св. Тодоров и Хаджимехмед. Във всички случаи обаче, за необходимост от извършване на т. н. "неотложно клане", на основание чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВМД, собственикът е бил длъжен да уведоми незабавно ветеринарния лекар, под чийто контрол се извършва то в съответната кланица - чл. 250, ал. 1, т. 1 от с. з. Касаторът не е извършил и тези задължителни действия. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС