Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 1/2010 г.
ВКСIII наказателно отделение23.02.2010 г.докладчик Борислав Ангелов
Диспозитив
Оставя без уважение искането на осъдения Ц. В. Д. за възобновяване на внчд № 1000/2009 г. на Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение в частта с която на основание чл. 24 НК е увеличено определеното му най-тежко наказание, измежду наложените по нохд № 1397/2005 г., нохд № 1140/2003 г., нохд № 2675/2005 г., нохд 2135/2003 г., нохд № 3722/2004 г., нохд № 2615/2007 г. и нохд № 526/2009 г., всички по описа на Плевенски районен съд в размер на една година лишаване от свобода, с още шест месеца лишаване от свобода. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 1/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения Ц. В. Д. за възобновяване на внчд № 1000/2009 г. на Плевенски окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 462 от 10.12.2009 г., с което е изменено определение № 8* от 5.09.2009 г. по чнд № 2863/09 г. на Плевенски районен съд, като на основание чл. 24 НК е увеличено определеното общо най-тежко наказание по отношение на Д. с още шест месеца, като в тази част се отмени. Искането за възобновяване е изготвено от осъдения Д. и е на посоченото в чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК основание. Оспорват се изводите на въззивният съд за приложението на чл. 24 НК. Обстоятелството, че наложените на осъдения наказания не са от един и същи вид изключва приложението на тази разпоредба. По една от присъдите е наложено наказание "пробация". Прави се искане за отмяна на решението в тази част. В съдебно заседание служебният защитник на осъденият Д., поддържа искането. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането. Определеното общо наказание с приложението на чл. 24 НК е правилно и законосъобразно. Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Изготвено е само с оплакване за неправилно приложение на чл. 24 НК от въззивната инстанция по втората съвкупност определена от първоинстанционния съд. По нея за групирани наказанията по 7 присъди, като е определено да изтърпи най-тежкото наказание от тях в размер на една година лишаване от свобода. По протест на прокурора поради това, че съдът, въпреки направеното искане в предложението и пледоарията на прокурора, не е взел отношение дали наложеното по правилата на съвкупността наказание е достатъчно за постигане целите на чл. 36 НК, без приложението на чл. 24 НК. Въззивната инстанция, след изложени в решението убедителни мотиви законосъобразно е увеличила това наказание с още шест месеца. Обсъдена и преценена е цялостната престъпна дейност на подсъдимия, обществената опасност на деянията и неговата лична обществена опасност, подбудите за извършване на деянията, последиците от тях и другите установени отегчаващи обстоятелства. Не води до друг извод изложеното в искането, че две от наказанията са глоба и пробация, след като останалите наказания са на лишаване от свобода за престъпления против собствеността. Не без значение за приложението на чл. 24 НК е и посоченото в решението, че осъдения Д. по първата съвкупност за 5 други осъждания, предимно за посегателства срещу собствеността, е изтърпял двугодишно ефективно наказание. Като правило е необходима по строга наказателна репресия по отношение на лица извършили многократно еднородни престъпление, което е проява на престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави. Само по този начин могат да бъдат изпълнени целите на чл. 36 НК, по отношение на личната и генерална превенция. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,