Решение № 374 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2059/2011 г.

Решение № 374 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 2059/2011 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, започнало пред него след подаването на протест от прокурор при апелативната прокуратура в София срещу потвърждаването в апелативния съд на оправдателната присъда, която Софийският градски съд издал спрямо подсъдимия Н. И. В. Оправдателната присъда е от 19 ноември 2010 г. по нохд № 2390/2010 г. и е по обвинението за съвкупността от две продължавани (чл. 26 НК) данъчни престъпления, по чл. 257, ал. 1 НК (отм. -ДВ, бр. 75/06), във вр. с чл. 255, ал. 1 НК (в редакцията му между 1997 г. и посочената отмяна), съответно по чл. 255, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 2, 6 и 7 НК (в редакцията след същата отмяна). Първото от престъпленията по обвинението е с предмет данъчни задължения в особено големи размери (данък върху добавената стойност според действалия тогава ЗДДС - 673 616 лева), които са били укрити (било е избегнато плащането им) в периода 15 август 2005 г. - 16 октомври 2006 г. чрез потвърждаването на неистина в данъчни декларации, които подсъдимият В. подал лично или посредством упълномощената от него Р. Стоянова. Второто от престъпленията е за 501 300 лева според новия ЗДДС, действащ и сега, за периода 16 октомври 2006 г. - 14 юли 2008 г. и за данъчните декларации, подавани чрез упълномощената Е. Б. Във всички общо 12 случая (деяния) по обвинението е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит за извършени сделки с участието на собствената и управлявана от подсъдимия [фирма] и нейни доставчици [фирма] и [фирма], на различни и скъпоструващи машини. Потвърждаването на присъдата е станало с решение № 280 от 2 юни 2011 г. по внохд № 270/2011 г. и също след подаване на протест от съответния прокурор. В подадения сега (касационен) протест е оспорена формата, в която Софийският апелативен съд е отхвърлил въззивния протест, но заедно с това отново са подкрепени изложените в него доводи на обвинителната теза и е поискано ново разглеждане на делото в предходната съдебна инстанция. Касационният протест е поддържан и от прокурора в тази инстанция, а от страна на подсъдимия е поискано да бъде отхвърлен. ВКС намери, че трябва да остави в сила протестираното решение. То не е засегнато от касационни основания. За нарушение на закона по смисъла на първото от тях (чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК) и без друго не би могло да става дума с оглед на доводите, които са използвани в протеста - ако въззивният апелативен съд е изготвил формално съдебния си акт и ако последният е в крайна сметка несъответен на доказателствата в подкрепа на обвинението, претендираното касационно основание би трябвало да е по чл. 348, ал. 1, т. 2 (съществено нарушение на процесуалните правила). Разминаването между доводи и тяхната процесуалноправна квалификация в касационния протест се дължи вероятно на неправилното разбиране, че оправдателните присъди могат да бъдат оспорвани само с оглед на правомощието на ВКС по чл. 354, ал. 3, т. 3 НПК (вж. и р. 394/02-I, Бюл. 9/02), но според ВКС протестът е неоснователен и от гледна точка на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Неоснователността на протеста е налице при това, независимо дали прокурорът е прав да смята за доказана неверността на документите, които са позволили да бъдат укрити данъчни задължения на [фирма]. Дори да се приеме, че нейните доставчици [фирма] и [фирма] са такива само по документи и че не са били нищо повече от печално известните за икономическата ни действителност "кухи" търговски дружества (фиктивно извършващи някаква дейност), обстоятелствата, които потвърждават това, не означават непременно престъпно участие и на подсъдимия В. в укриването на дължимия данък. Друго би било, ако по делото беше доказано някакво участие на В. във фиктивните сделки или поне знание за тяхната фиктивност - тогава то щеше да доказва, че подсъдимият е не само обективно извършителят на данъчните престъпления (като пряк или посредствен подател на данъчните декларации), но и неговият умисъл (субективното му отношение). Този доказателствен дефицит вероятно е отчетен от прокурора, подал касационния протест, защото във връзка с него не е казано нищо - предпочетено е да се възрази по-общо срещу формата на мотивите на САС, но да бъдат оспорени по-подробно само доводите за фиктивност на инкриминираните сделки. Изразената в протеста позиция не може да бъде обяснена като предизвикана от извода на САС, че субективната страна на конкретните данъчни престъпления е безпредметно да бъде обсъждана, щом като е останала недоказана фиктивността на доставките - САС наистина е казал това, но и друго: че все пак приема аргументираното мнение на СГС по въпроса за недоказания умисъл на подсъдимия В. (срв. с. 15 от мотивите към въззивното решение и с. 22 от мотивите към присъдата). Показателно в обсъжданата тук насока е също така различието между касационния протест и въззивния - последният не е възпроизведен относно възраженията във връзка със субективната страна в действията на подсъдимия (срв. посл. стр. от допълнението към протеста). Ръководен от всичко изложено и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС-I наказателно отделение