Решение № 339 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2011 г.

Решение № 339 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5266/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "СПАРА" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. "Михо Стефанов" № 13, ет. 3, ап. 3, подадена чрез процесуалния му представител адв. Бангеев, срещу решение № 218/14.02.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 1648/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 1300900645/12.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 516/14.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че установената от съда от фактическа страна обстановка и направените правни изводи противоречат на установеното чрез събраните доказателства. Съдът е следвало да вземе предвид писмените декларации и обяснения, подадените ГДД, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ и свидетелските показания. Изводът за липсата на реални доставки и приложимост на нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е незаконосъобразен. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 1300900645/12.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 516/14.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 52303.51 лв. и е определено задължение за лихви в размер на 4646.13 лв. за данъчните периоди м. август и м. октомври 2008 г. и за данъчния период м. юни 2009 г. по доставки от "Арт Медия Хаус" ЕООД, ЕТ "Ивайло Папазов" и "Булшамп" ЕООД, поради липсата на реално осъществени такива на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на на "СПАРА" ЕООД - гр. Пазарджик срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение:

1. Във връзка с доставката от "Арт Медия Хаус" ЕООД в хода на ревизията са представени единствено писмени обяснения, които органът по приходите правилно е възприел като нелогични. Други доказателства, установяващи реалността на доставката по фактура № 191/05.08.08 г. с предмет беритба и транспорт на горски къпини не са представени.

2. Не е доказана доставката на 26 807 кг пипер от доставчика ЕТ "Ивайло Папазов" по ф. № 232/21.10.08 г., 233/22.10.08 г. и 234/23.10.08 г. Видно от подадената ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г., към същата липсва приложение № 8 за получени доходи от производство на непреработена растителна продукция. В подадения анкетен формуляр пред ОС "Земеделие" - гр. Пазарджик е посочено, че се обработват 10.346 дка земеделска земя като зеленчукови градини. Наличието на количествата стока по счетоводна сметка 303 при липса на доказателства за това, че същата е произведена /не са представени доказателства, установяващи направени разходи/ не дава възможност да се направи еднозначен извод, че тази стока е доставена. Липсват и доказателства за транспорт. Недоказаната доставка, макар и документално оформена, не поражда права за данъчно задължените лица.

3. Законосъобразно органът по приходите е отказал да признае частично правото на данъчен кредит на ревизираното дружество по фактурите, издадени от "Булшамп" ЕООД за доставка на череши. Оспорено е количеството предадени череши и поради това е отказан данъчен кредит в размер на 48 794.65 лв. от общо претендиран 57 980.79 лв. По отношение на лицата Росица Долапчиева и Желязка Демирева са съобразени данните за среден добив на череши от декар, предоставени от съответните Областни дирекции "Земеделие" от районите, където се намират обработваните земи и е признато съответното на средните добиви количество. По отношение на Румен Добрев не е признато цялото количество, тъй като лицето в подадените документи пред Общинска служба "Земеделие" е посочило, само производство на орехи. Не са представени доказателства за сключен договор за наем на 54 дка с черешови насаждения. Аналогично е положението с Виждан Сабри, която по документи е предала 75 000 кг череши, по декларация - 70 000 кг, а според свидетелските й показания - 50 000 кг.

Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, решението по п. 1 е правилно. Само обясненията на представляващия дружеството - доставчик не са достатъчни, за да докажат реалността на доставката. В касационната жалба доводи за незаконосъобразност на решението в тази част не се излагат.

По п. 3 органът по приходите е приел, че цялото продадено по фактурите количество череши не е било налично при доставчика, поради което е признал правото на данъчен кредит за количеството, което според него е било налично и е отказал данъчен кредит за останалото фактурирано количество, по отношение на което е приел, че няма осъществени реални доставки. Оспорено е предаденото от Росица Долапчиева количество череши 100 000 кг, като е прието, че от декларираните 24 дка не може да се получи това количество череши. Действително, при установен среден добив от декар 500 кг не може да се приеме за достоверно твърдението за произведено количество, което съответства на 4166 кг от декар. В приложение № 8 към подадената по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. ГДД е деклариран доход в размер на 30 000 лв., при посочен в стоковите разписки 40 000 лв. и добив 1500 кг от декар, което също противоречи на статистическите данни за среден добив 500 кг и на данните по стоковите разписки. Неоснователен е доводът на касатора, че следва да се кредитира декларираното от лицето в ГДД, тъй като то на практика извънсъдебно признава неизгодни за него факти, тъй като този деклариран доход не е облагаем по ЗДДФЛ и не достига прага за регистрация по ЗДДС. Аналогично е положението с Желязка Демирева. По стокова разписка тя е предала 35 000 кг череши от 15 дка, т. е. при добив 2333 кг от декар при статистически данни за среден добив 725 кг. В приложение № 8 към ГДД тя е декларирала, че обработва 10 дка, от които е получила доход 10 000 лв. По отношение на лицето Румен Добрев е установено, че същото в документите, подадени пред ОС "Земеделие" в качеството му на земеделски производител декларира, че обработва 8.8 дка земя - орехи. В обясненията си твърди, че черешите е произвел от наета земя без да се представят доказателства за това негово твърдение. Действително, в приложение № 8 към ГДД декларира получен доход в размер на 9 000 лв. от череши, но както беше посочено по-горе, не може да се приеме за абсолютно достоверно това обстоятелство. По отношение на Виждан Сабри е установено, че е декларирала, че като земеделски производител ще обработва 49.9 дка тютюн. В свидетелските си показания и в писмените си обяснения твърди, че е обработвала под наем 30 дка череши, но доказателства за това не са представени. Относно Васил Грозданов е установено, че не е регистриран като земеделски производител. В обясненията си лицето твърди, че самото то е изкупувало череши в района на селата Церово, Динката, Юнаците. Доказателства за това липсват. Според неговите обяснения, черешите са товарени на камион на "Булшамп" ЕООД, но сред представените по делото 21 броя пътни листи няма такива с посочени в тях маршрути до селата Церово, Динката, Юнаците. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите Виждан Сабри и Васил Грозданов. В случая не се касае за определяне на данъчни задължения във връзка с предходни доставки, както неправилно се твърди от касатора, а до установяване реалност на пряката доставка, която за да бъде доказана, следва по категоричен начин да е установено, че доставчикът действително е разполагал с посоченото количество стока, за да може да го достави на получателя. С оглед на изложеното, в тази част, според настоящия съдебен състав, решението също е правилно и законосъобразно.

Не се възприемат обаче като правилни и законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, съдържащи се в п. 2 от обжалваното решение. В анкетния формуляр за регистрация като земеделски производител Ивайло Папазов декларира, че ще обработва 10.396 дка като зеленчукови градини. Представя договор за наем на земята. Обстоятелството, че е произвеждан пипер не противоречи на посоченото в анкетния формуляр и доставеното количество може да бъде съпоставено с данните за среден добив. Не се наблюдават такива драстични различия от няколко пъти повече, както по-горе по отношение на добива на череши. Още в хода на ревизията е установено, че съответното количество пипер е заприходено в сметка 303 от счетоводството на ЕТ като собствено производство и съответно изписано към датите на доставките. Това, че липсва приложение № 8 към ГДД не е основание да се приеме, че липсва произведена продукция. Още повече, че приходи от нея са реализирани от ЕТ и са декларирани. От мотивите на Ревизионния доклад се установява, че ревизираното дружество разполага с транспорт през посочения период от време, което дава основание да се приеме, че са достоверни обясненията на ЕТ относно начина на транспортиране. С оглед на изложеното, решението в тази част, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА относно отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от ЕТ "Ивайло Папазов". При този изход на спора на касатора и жалбоподател в първоинстанционното производство следва да се присъдят направените разноски, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 50.74 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение